Решение № 7 от 31.03.2026, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА при участието на секретаря Ина Ж. Младенова като разгледа докладваното от лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20266000600002 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 8/06.11.2025 г. по НОХД № 81/2025 г. по описа на Военен съд - София подсъдимият Д. Г. К. е признат за виновен в това, че на 06.12.2024 година, около 00.55 часа, в с. *******, обл. ******** по ул. „*********“ пред ******* с посока на движение към ул. „*******“, управлявал МПС – собствения си лек автомобил марка „******“, модел ******, с рег. № *********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.48 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба №1/19.07.2017г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл.54 от НК съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 200лв. На основание чл.343г, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК подсъдимият е лишен от право по чл. 37, ал.1, т.7 от НК да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „******“, модел ******, с 1 рег. № *********, собственост на Д. Г. К..

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия и допълнение към нея от защитника адв.Й.. В същата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при явна несправедливост на наложеното наказание.

В жалбата се твърди, че първостепенният съд не е изпълнил задължението си да разкрие обективната истина по делото в нарушение на чл.13 от НПК, както и че изводите му изобилстват от предположения, което от своя страна е квалифицирано като нарушение на чл.303, ал.1 от НПК. Във връзка с първото нарушение се заявява, че по делото липсва документ, установяващ техническата годност на използвания дрегер. Като пропуск в аналитичната дейност на военния съд се сочи, че не е направен подробен анализ на доказателствените материали. Твърди се, че съдът е пропуснал да обсъди, че на подсъдимия не е предложено използването на доказателствен анализатор, както и да анализира данните от приложения по делото протокол за медицинско изследване, според който подс.К. е имал запазена координация, ясно съзнание, адекватно поведение и активен словесен контакт. На следващо място се твърди, че съдът не е отчел при формиране на изводите за съставомерност на деянието от субективна страна обстоятелството, че на подсъдимия е нанесен побой от няколко души и че е избягал, за да избегне непосредствена опасност за здравето и живота си. В обобщение навежда се оплакване за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК и за непълнота на мотивите. В заключение се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаване повдигнатото му обвинение.

По реда на чл.322 от НПК е подадено писмено възражение и допълнение към него от ВОП - София срещу въззивната жалба на подс.К.. В обобщен вид прокурорът намира, че изложените оплаквания срещу присъдата са неоснователни. На първо място счита, че изводите на решаващия съд се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, обсъден подробно в мотивите към атакувания съдебен акт. Намира, че оплакванията в жалбата и в допълнението към нея, касателно липсата на документ, удостоверяващ годността на използваното при проверката за алкохол техническо средство и 2 липсата на доказателства за това, че на подсъдимия е предложено използването на доказателствен анализатор, не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.

Срещу постановената присъда е подаден протест и допълнение към него от ВОП - София в частта относно размера на наложените на подс.К. наказания лишаване от свобода и глоба. В тях се твърди, че размерът на наложените от съда наказания не съответства на степента на обществена опасност на дееца и на осъщественото от него деяние. Прокурорът намира, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.54 от НК. От друга страна обаче е изразено несъгласие с извода на съда, че размерът на наказанията следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Намира, че подсъдимият е осъзнавал, че е „бил опасен водач на МПС за останалите участници в движението по пътното платно по маршрута, по който е управлявал личното си МПС“. Аргумент в тази насока е продължителността на управлението на личното моторно превозно средство след употреба на алкохол / около 40 мин./ и дължината на предприетия маршрут КК“*******“с.******* / около 30 км./. В заключение се иска изменение на присъдата в частта относно размера на двете наказания-лишаване от свобода и глоба съобразно направеното искане от представителя на прокуратурата в хода на съдебните прения, т.е. към средния размер, предвиден в НК. Предлага присъдата в останалата й част да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В с.з. представителят на ВоАП предлага на съда да уважи подадения протест от първоинстанционната прокуратура и допълнителните аргументи изложени към него. Излага становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия и защитника му и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Предлага въззивният съд да постанови решение, с което да измени първоинстанционната присъда в съответствие с протеста на прокурора от ВОП.

В с.з. защитникът на подс.К. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително сочи, че първостепенният съд не е обсъдил показанията на колегите на подсъдимия, които установявали, че подсъдимият не е бил пиян във въпросната вечер, имал е съвсем нормално поведение, а последното се потвърждавало от показанията на полицейските служители М.

3 и С., както и от приобщения по делото протокол за медицинско изследване, удостоверяващ, че подс.К. е имал пълен контрол върху действията и поведението си. На следващо място защитникът излага твърдение, че спирането на подсъдимия за проверка и самата проверка за консумация на алкохол не са извършени съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Намира, че в случая свидетелите М. и С. са нарушили разпоредбите на Наредба № 1 от 2017 г като не са предложили на подс.К. да бъде изследван с доказателствен анализатор.

Все във връзка с допуснати нарушения на цитирания подзаконов нормативен акт се твърди, че по делото няма данни използваният Дрегер да е бил проверяван относно неговата техническа годност. Обръща се внимание и на причините, поради които жалбоподателят е напуснал почивната станция- в следствие на нанесен върху него побой от страна на няколко души и притеснението за здравето и живота му. Излага мнение, че дори и да се приеме, че подсъдимият е управлявал автомобила след употребата на алкохол, неговото желание не е било да наруши закона или да демонстрира неуважение към него, а да защити собствените си живот и здраве. В допълнение защитникът заявява, че обществената опасност на деянието при управление на автомобил след употреба на алкохол в късните часове на нощта в район на малки населени места, е пренебрежимо малка, тъй като водачът рискува единствено собственото си здраве, ако допусне някакво произшествие. С тези аргументи се обосновава искането за приложение на чл.9, ал.2 от НК. На последно място защитата твърди, че съдът е пропуснал да обсъди при индивидуализацията на наложените наказания нанесения върху подс.К. побой, както и показанията на свидетелите, които са възприели нормалното поведение на подсъдимия, липсата на говорни смущения и затруднения при движението.

Упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият се присъединява към заявеното от неговия защитник и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Военно-апелативният съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на разследването и на проведеното от съдебните инстанции съдебно следствие, провери атакуваната 4 присъда по оплакванията на жалбоподателя и на прокурора, както и служебно изцяло по реда на чл. 314, ал. 1 от НК намира, че жалбата на подсъдимия и протестът на ВОП са неоснователни.

Фактическите констатации, изградени от събрания по досъдебното производство и в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие доказателствен материал, са следните:

На 05.12.2024 г., военнослужещи и цивилни служители от в.ф. **************, празнували настъпването на коледните празници във ВПД “*******” в к.к. „*******“, общ. ********. На тържеството присъствал и редник 1-ви клас Д. Г. К.. Военнослужещите и цивилните служители от в.ф.************* консумирали различни видове алкохол - водка, уиски, ракия и др.

Вечерта започнала нормално. Всички присъстващи се забавлявали и вдигали наздравици, включително и Д. К.. В един момент възникнал конфликт между подсъдимия и друг военнослужещ от в.ф.******-*******-свид.Г. Д. във връзка с направена забележка от посочения свидетел на подс.К. да не се хвърлят пиратки. Конфликтът преминал във физическа саморазправа, която била преустановена след намеса на участници в тържеството. Прекият началник на подсъдимия-свид.И. извел К. във фоайето, двамата седнали на един диван и започнали да говорят. Междувременно свид.И. М. видял другия участник в конфликта-Г. Д. и нараняванията по лицето му и го попитал какво се е случило. След като свид.Д. му разказал, М. потърсил подсъдимия „за обяснения“. Докато подс.К. и свид.И. разговаряли на дивана във фоайето, при тях пристигнали свид.М. и други участници в празненството. Отново настъпило спречкване, придружено с агресия спрямо подс.К.. Свид.И. се опитал да предпази подсъдимия с тялото си, но въпреки това спрямо последния било упражнено физическо насилие.

Подс.К. взел багажа си от хотелската стая и с личния си лек автомобил марка “******”, модел ***, с per. № ********* се отправил към дома си в с.

*******.

На 06.12.2024 г., около 00:20 часа, в ОДЧ при РУ - ******* постъпил сигнал за управление на автомобил марка “******” от водач К., след вероятна употреба на алкохол. Сигналът съдържал твърдение, че посоченото лице е служител на Министерство на отбраната. По радиото сигналът бил предаден на автопатрул № **** в състав - свид. Н. М. и свид. мл. инспектор И. С..

5

Двамата служители от охранителна полиция на РУ-МВР-******* били дежурни за времето от 19:00 ч. на 05.12.2024 г. до 07:00 ч. на 06.12.2024 г.

Полицейските служители получили и подробни данни както за самоличността на водача на МПС и адреса по местоживеене, така и за марката, модела и номера на управляваното превозно средство.

Свидетелите М. и С. отишли на адреса, но не открили автомобила.

Извършили обход на района, при което, около 00:55 часа на 06.12.2024 г. забелязали въпросния автомобил, който се движел в с.*******, по ул.

„*********”, с посока на движение към ул. „*******”. Автомобилът бил спрян със светлинен и звуков сигнал, подаден от полицейския автомобил.

Водачът К. спрял на пътното платно, плътно вдясно на ул. “*********”, пред дом *******. Полицейските служители извършили проверка и установили, че водачът на лекия автомобил е Д. Г. К.. Той бил сам в превозното средство и с подутина и кръв в лявата част на лицето, в областта на веждата. Служителите попитали подсъдимия на какво се дължи това, а той отговорил, че е бил на коледен банкет в к.к. „*******“ и негов колега свид. капитан И. М., го е ударил с юмрук. Поради тази причина К. си тръгнал от тържеството в „*******“ към с. *******. На полицейските служители им направило впечатление, че водачът лъха силно на алкохол, затова извършили проверка за употреба на алкохол по установения ред - с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер ARBA-0094. Пробата му за употреба на алкохол била положителна, като техническото средство отчело 1,48 на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. На Д. Г. К. бил съставен АУАН Серия GA 866725 от 06.12.2024 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и му било иззето като доказателство СУМПС № 283882246, СРМПС № 010625956 и два броя регистрационни табели с № *********. В съставения на място АУАН Серия GA 866725 Д. К. не направил възражения. Бил му издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0171197/06.12.2024 г., по описа на ОДМВР-София. Полицейските служители съпроводили К. до ФСМП-гр. ******* за даване на кръвна проба. В тяхно присъствие подсъдимият отказал да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство било вписано в талона за изследване № 0171197/л.77,д.п./. Видно от талона за изследване подсъдимият е отказал да бъде изследван както чрез доказателствен анализатор, така и чрез медицинско и химическо изследване. Полицейските служители съставили и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за 6 употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози като на втора страница от протокола е отразено, че медицинското изследване не е извършено, поради отказ на лицето да даде кръвна проба за алкохол/ л.84,гръб, д.п./. Подсъдимият е запознат с отразяванията в талона за изследване № 0171197 и протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис.