Решение № 5452 от 09.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5452 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330113686 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А. А. и И. Е., чрез юрк. М. П., срещу И. А. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. П., ж. к. *****, бл. ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 3 458,13 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода май 2020г. до април 2022г. за топлоснабден имот в гр.С., ж.к. *********, бл.*****, вх.***, ет.***, ап.***, инсталация ************/аб.№ ***********, ведно със законна лихва за период от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 385,80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., сумата 61,84 лева, представляваща дялово разпределение за периода май 2020г. до април 2022г., сумата 11,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3544/ 01.06.2023г., постановена по ч. гр. д. № 7890/2023г. по описа на РС- Пловдив. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано частно гр. д. по описа на СРС, изпратено по подсъдност, преобразувано в ч. гр. д. № 7890/2023г. по описа на РС Пловдив, по което се 1 издала в полза на ищеца срещу ответника заповед за следните суми: сумата от 3 458, 13 лева - главница, представляваща стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., сумата от 11, 44 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 30.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС София – 18.04.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Били присъдени и разноски. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което се предявявал настоящият установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането по заповедта. Ответникът се явявал клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ за процесния период в качеството си на собственик на имота и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Според чл.

150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР. За процесния период в сила били такива, одобрени с решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Монитор и в сила от 10.07.2016г. В раздел ІХ от ОУ от 2016 г., чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, в които купувачите на Те са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ. Съгл. чл. 33, ал. 1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в сграда- етажна собственост се извършвало при системата на дяловото разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, имотът на ответника се намирал в такава сграда, като бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно чл. 155 ал. 1 т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ се начислявали по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от извършващия дяловото разпределение на база реален отчет на уредите, в съответствие с разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като за ответника били издавани такива изравнителни сметки. Тъй като плащане на процесните суми не било извършено, ищцовото дружество подало заявлението по чл. 410 от ГПК. Ответникът подал възражение, поради което и се предявява настоящия установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се представлява, но пълномощникът й представя писмени становища.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва се твърдението на ищеца към процесния период ответникът да е бил клиент на ищцовото дружество, да е бил собственик или ползвател на 2 имота, да е подавал заявление за откриване на партида на негово име. С оглед на горното искът се явявал недопустим. По същество искът се оспорва като неоснователен, отново се твърди ответницата да е нямала качеството клиент на ищцовото дружество, оспорва се да е налице облигационна връзка между тях. Оспорва се някога ответницата да е подавала документи за откриване на партидата на нейно име, озадачава се как ищецът се е сдобил с договора, с който ответницата е закупила имота. Цитират се разпоредби на ЗЕ, на база на които ответната страна счита, че никога не е възниквала облигационна връзка между страните – поради липса на заявление или писмен договор. Оспорва се лицето да е присъединено към абонатната станция или нейно отклонение. Оспорва общите условия на ищеца да обвързват ответника, поради това, че в-к Монитор не бил местен ежедневник.

Оспорва да е налице договор при общи условия, а евентуално, ако се приеме такъв да е налице, оспорва ищецът да е изправна страна по същия. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, оспорва топломерът в абонатната станция да е годно средство за измерване, като цитира нормите досежно изискванията, на които същият трябва да отговаря, като счита както да липсват доказателства топломерът в абонатната станция да е от одобрен тип, така и да е минал нужните проверки. Оспорва да се дължи сума за дялово разпределение поради изтекъл срок на договора между ЕС и фирмата за дялово разпределение. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД. Оспорват се фактурите, както и ответницата да е изпаднала в забава.

Цитира се практика на СГС. Оспорва се в публичния регистър да са публикувани процесните фактури към абонатния номер на ответника. В с.з. страната също не се явява, като пълномощникът й представя писмени становища по спора.

С определение № ****/ 13.03.2024 г. е конституиран „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК:

130036512, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „Проф.

Георги Павлов” № 3, представлявано от управителите М. С. и В. Л., като трето лицепомагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046. От помагача са постъпили писмени становища.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано частно гр. дело № 7890/ 2023 г. на ПРС, XX гр. с-в, по което е била издадена заповед № 3544/ 01.06.2023 г. срещу ответника да заплати следните суми: сумата 3 458, 13 лева- главница за доставена топлинна енергия през периода м. май 2020 г. до м. април 2022 г. за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „*******“, бл. ******, вх. ***, ет. ***, ап. **, инсталация ******/аб.№ ********, сумата 385, 80 лева- мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., сумата 61, 84 лева, представляваща дялово разпределение за периода м. май 2020 г. до м. април 2022 г. и сумата 11, 44 лева- мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2023 г.- датата на подаване на заявлението в СРС, до окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното производство: държавна такса в размер на 78, 34 лева и юрисконсултско 3 възнаграждение в размер на 50 лева.

Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост от 26.09.2007 г., сключен между Столична община и ответницата, лицето е закупило следния недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „*********“, бл. *******, вх. ***, ет. ***, ап. ***, с банков кредит от „Българо- американска кредитна банка“ АД и учредена договорна ипотека върху имота.

За процесния имот е открит абонатен № *******, като са представени извлечение от сметки за обекта, както и 2 фактури, съответно за периоди 01.05.2020 г.- 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г.- 30.04.2022 г.

Представен е протокол от 25.03.2001 г. от ОС на ЕС с адрес: гр. С., ж.к. „********“, бл. *****, вх. ***, от съдържанието на който се установява, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК: 130036512. Ответницата фигурира в протокола под № ***, с три имена, подпис и отбелязване, че има по 4 радиатора, разпределители и вентили.

Като писмено доказателство е приет е и подписаният между ЕС и „Техем сървисис” ЕООД въпросен договор № ****/ 27.03.2001 г.

Представени са още договори от 2017 г. и от 2020 г. между ищеца и „Техем сървисис” ЕООД при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, с приложения ценоразпис на дейностите и модел за образуване на цените на услугата.

Приети са ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти, както и копие от съответния брой на в-к „*******“ от 2016 г., в който те са публикувани.

От третото лице са представени индивидуални справки, съдържащи дялово разпределение за периодите 01.05.2020 г.- 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г.- 30.04.2022 г., както и бланка за годишен отчет за това, че въпросният имотът е оборудван с уреди за радио дистанционен отчет.

Прието е и заключение на вещо лице по съдебно- техническа експертиза, според което количеството ТЕ до имота се измерва и отчита съгласно ЗЕ от общ топломер, монтиран в абонатната станция, отчитан по електронен път. Помагачът извършвал разпределение чрез дистанционен отчет на уредите, като в имота се ползвала топла вода и имало водомер. Посочено е още, че ТЕ от сградна инсталация се изчислявала съобразно методиката за дялово разпределение, като имало изготвени и изравнителни сметки.

Отчитането и разпределението на ТЕ в имота ставало съобразно действащата нормативна уредба, а средствата за измерване били в срока на тяхната валидност. В имота отчетът бил дистанционен.

4

Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, която е установила, че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания от страна на ответника.

Посочено е, че са осчетоводени изравнителни сметки на обща стойност минус 473, 48 лева.

Общият размер на дължимата главница за периода 01.05.2020 г.- 30.04.2022 г. възлизал на сумата от 3 458, 13 лева, а на мораторната лихва- 385, 80 лева. Посочено е още, че главницата за неплатените суми за дялово разпределение възлиза на 61, 84 лева, а лихвата за забава върху нея- на 11, 44 лева.