Протокол № 1498 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1498 гр. Варна, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100501544 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:37 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ

- ВАРНА“ ООД, редовно призована, представлява се от юрисконсулт П. В., редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „ДАНИКА KОНСУЛТ“ ООД, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 34179/21.10.2026 г. молба, подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат Г., в която е посочено, че е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Сочи се, че се поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. В молбата е обективирано изявление за липсата на доказателствени искания.

Изразено и становище по същество на спора, като е отправено искане за присъждане на сторените разноски и адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

ЮРИСК. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 3929 от 29.07.2026 година:

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 42099/28.05.2026 г. на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД срещу частта от Решение № 1678/04.05.2026 г. по гр. д. № 4345/2025 г. по описа на ВРС, с която е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът, настояща въззиваема страна, „Даника Kонсулт“ ООД не дължи на ответника, настоящ въззивник, „Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД сумата от 4614,86 евро с ДДС, начислена по сторнирана от ответника фактура № 1111974845/26.06.2024 г., заменена с фактура № 1111988931/24.07.2024 г., за предоставени ВиК услуги за потребени 2018 куб. м. вода за периода от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г. за обект, находящ се в гр.

Варна, ул. „Вяра“ № 7, вх. А, ап. 34, с абонатен № 1739000, от която сума 2332,12 евро с ДДС са недължими като калкулирани от ответното дружество по утвърдени от КЕВР цени за неправомерно определен период на потребление от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г., и 2282,74 евро с ДДС недължими на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради настъпила погасителна давност за вземанията с падеж 3 години преди датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.04.2025 г.

В жалбата се отправя искане за обезсилване, в евентуалност отмяна на атакуваното като недопустимо, респ. неправилно първоинстанционно решение. На първо място жалбоподателят поддържа, че атакуваният акт е недопустим, доколкото съдът се е произнесъл по вземане, обективирано във фактура № 1111988931/24.07.2024 г., която не е предмет на исковата молба, като той изрично е посочил в петитума на исковата си молба, че спорното вземане е обективирано във фактура № 1111974845/26.06.2024 г. Относно неправилността на решението, въззивникът намира за некоректно, че ВРС не е споделил довода му, че поради неспазване на задължението на ищеца да осигури на длъжностното лице достъп до водомера за период по-дълъг от една година, за него се е породило правото да извърши фактуриране на основание 2 чл. 24, ал. 4 от ОУ, като вместо това некоректно съдът е приел, че процесното количество следва да се разпредели пропорционално за периода 21.01.2010 г. – 25.06.2024 г., а не за периода, през който жилището е било обитавано. В тази връзка твърди, че при липса на доказателства, ВРС е приел, че в имота са потребявани ВиК услуги за периода 21.01.2010 г. – 25.06.2024 г. Счита, че ищецът е признал неизгоден за себе си факт, а именно, че имотът е обитаван от поне 3 години и 6 месеца. Поддържа, че правото му на защита е било ограничено с оставянето без уважение на доказателственото му искане за назначаване на СТЕ за установяване на обстоятелството дали през периода, за който е издадена процесната фактура е възможно да премине количество вода от 2018 куб. м. – обстоятелство, което ищецът отрича. Несъгласие се изразява с извода на ВРС, че за периода между двата реални отчета на водомера, длъжностното лице е могло служебно да начислява количество ВиК услуги по реда на чл. 23, ал. 4 от ОУ, за което съдействие от страна на ищеца не е било необходимо. Счита, че в решението не са разгледани задълженията на ищеца по облигационното правоотношение с ответника, и в частност това за осигуряване на възможност за реален отчет на водомера или за самостоятелното му отчитане от ищеца, въпреки създадените за това условия.

Сочи се, че противно на приетото от ВРС, при проявена от ищеца добросъвестност, е възможно да бъде установен периодът, през който е потребено количеството ВиК услуги, поради което отново заявява, че не следва да се извършва пропорционално разпределение за периода 21.01.2010 г.– 25.06.2024 г. Въззивникът заявява несъгласието си и с извода на съда, че вследствие бездействието му за начисляване и събиране на възникналите в негова полза вземания, същите са погасени по давност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от насрещната страна постъпва отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли за потвърждаване на атакуваното решение. Заявява се, че съдът не се е произнесъл по непредявен иск, доколкото посочването на конкретна фактура е без значение при положение, че в исковата молба е посочен периода на отчета, потребеното количество вода, стойността на задължението и други обстоятелства.

Съставянето на нова фактура за същото вземане, произтичащо от същите обстоятелства не променя предмета на делото и обхвата на търсената защита.

Въззиваемото дружество се противопоставя на аргумента, че тъй като имотът 3 е бил необитаем, не е следвало да бъдат начислявани суми. Поддържа, че не е ясно на какво основание количеството вода е начислено за период от една година, през която са действали конкретни цени, поради което счита, че правилно ВРС е приложил разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ОУ. Оспорва възражението, че поради виновното си поведение, ответникът не е отчитал водомера в обекта. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Във въззивната жалба е наведено оплакване, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на ответника за провеждане на СТЕ, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка по делото. Отчитайки постановките на т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, макар да липсва изрично искане за провеждане на СТЕ, съдът дължи произнасяне дали такава следва да бъде допусната. В случая, от приложения по гр.д. № 4345/2025 г. по описа на ВРС протокол рег. № 7283/15.12.2025 г. се констатира, че в съдебно заседание на 10.12.2025 г. процесуалните представители на двете страни са заявили, че не оспорват факта, че е налице техническа възможност процесното количество вода да премине през водомера на ищеца за период от една година, поради което и ответникът е оттеглил искането си за допускане на СТЕ, а в съдебно заседание на 01.04.2026 г. въпросното обстоятелство е прието от съда за безспорно (протокол рег. № 2230/03.04.2026 г.). В този смисъл не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, както и не е налице необходимост от назначаване на СТЕ по смисъла на чл. 267, ал. 2 ГПК.

ЮРИСК. В.: Поддържам въззивната жалба, като оспорвам отговора на същата. Запозната съм с доклада и нямам възражения по същия.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 3929 от 29.07.2026 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в 4

Определение № 3929 от 29.07.2026 година.

СЪДЪТ предоставя на юрисконсулт В. списък на разноските, депозиран от въззиваемата страна с молба вх. 34179/21.10.2026 г. за запознаване.

ЮРИСК. В.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните от въззиваемата страна разноски, като считам, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като моля същият да бъде редуциран. Проведено е едно съдебно заседание, не са направени доказателствени искания, делото не е със значителна фактическа и правна сложност, поради което считам, че претендираният размер е прекомерен.

Предстявам списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ЮРИСК. В.: Моля да отмените първоинстанционния съдебен акт по подробните аргументи, изложени във въззивната жалба и да постановите ново решение, с което да отхвърлите предявения иск от „Даника консулт“ срещу дружеството.

Считам, че, на първо място, постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като съдът се е прознесъл по отношение на вземане, индивидуализирано в исковата молба по номер на фактура, която още в първото съдебно заседание пред първата инстанция, е заявено, че тя не съществува в правния мир. Не беше направено изменение на иска по отношение индивидуализирането на процесното вземане по този начин така, както е направено в петитума на исковата молба.

На второ място, в заседанията пред първата инстанция ищецът не оспори техническата възможност за преминаване на процесното количество вода през индивидуалния водомер в жилището на ищеца, поради което простото оспорване не е потребено, считам за неоснователно, тъй като вземанията за ВиК услуги се изчисляват, въз основа на извършени отчети, в конкретния случай, по инвидиуален водомер, собственост на ищеца. Поради тази причина, обстоятелството дали жилището е било обитаемо или 5 необитаемо, както твърди ищецът в исковата си молба е факт ирелевантен към предмета на спора, тъй като, както ищецът заяви практически е възможно това количество да премине през неговия измервателен уред. Простото признание на това обстоятелството, считам, че е в ущърб на ищеца. Съответно в полза на ответното дружество, тъй като отчетеното количество вода е трикратно потвърдено с подписи на представители на ищеца, както с изпратено съобщение по мобилно приложение, така и с констативни протоколи, подписани без възражения от представител на ищеца.

Моля за решение в този смисъл. Моля да бъдат присъдени съдебноделоводни разноски за двете инстанции, съобразно представения списък по чл.

80 ГПК.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:42 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6