Решение № 2075 от 30.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2075 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330113528 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287 против И. Ц. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответника на ищеца сумата от 400 лева – дължима главница по Договор за кредит „***" oт *** г., сключен между страните, сумата 145.42 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.11.2022 год. до 22.08.2025 год., както и законна лихва върху вземанията от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземанията.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит „***"oт ***г, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 400 лева, която същият следвало да върне съгласно условията на договора. На ищецът бил предоставен СЕФ. Ищецът бил избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което му била предоставена тарифа. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба в съда ответникът бил заплатил сумата от общо 296.43 лева.

На ответника съгласно сключения между страните договор била начислена неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер на 2% върху непогасената и усвоена главница, неустойка за липса на удостоверение в размер на 0.5 % от усвоената и непогасена главница, такса ангажимент за фиксирана лихва в размер, включена в ГПР, неустойка за непредставяне на удостоверение за липса на задължения в размер на 0.5 % , 1 такса забава по чл. 20, ал.4 от договора, съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията били разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от кредитополучателя по договора.

Иска се от съда да осъди ответника да заплати сумата от 400 лева – главница, лихва за забава върху главницата от 145.42 лева за периода 22.11.2022 год. – 22.08.2025 год. и законна лихва върху вземанията от датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото договор за кредит „***” от *** г. /л.15-20/, сключен между „Вива Кредит“ ООД и И. Ц. С. по реда на ЗПФУР чрез искане на уеб страницата на ищеца www.***.bg, се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя кредит в максимален размер от 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е установено, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния кредитен лимит, като за всяко усвояване натиска бутон „искам още пари“. Установено е че, кредитополучателят се задължава да заплаща пълния размер на текущото задължение до края на всеки тридесетдневен период на олихвяване – Установен е фиксиран годишен лихвен процент по кредита от 15 % и годишен процент на разходите от 49,32 %, при установен срок на договора от 1 година.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 от Договора е установено задължение за кредитора да не променя лихвения процент, за което длъжникът заплаща такса ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници – чл. 4, ал. 1, т. 2.3. от Договора. В клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Договора е установено, че общата сума, дължима от кредитополучателя се формира от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница и такса ангажимент за фиксиран лихвен процент. С разпоредбата на чл. 15, ал.

1 от Договора е установено, че кредитополучателят е поел задължение – в срок до 5 дни от подписване на договора, да представи съгласие за директен дебит по банковата сметка за целия срок на договора, като при непредставяне се дължи неустойка – 2% от усвоената, но непогасена главница. В чл. 15, ал. 4 от Договора е въведено изискване за представяне на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно, че няма задължения и удостоверение за настоящ адрес, като е установено, че при непредставянето на 2 което и да е от двете удостоверения се дължи неустойка в размер на 0,5 % от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения. В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Договора е договорено, че при забава на плащане на текущото задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължения в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към договора.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което и съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в догора.

Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице установена съдебна практика /Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о./, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика , както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. EspanoldeCredito SA срещу JoaquinCalderon C./.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата 3 на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавитечленки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на 4 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал.