Решение № 179 от 02.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Разлог, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20261240200119 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е въз основа на жалба, подадена от М.К.К., ЕГН*, с адрес *, против НП №* от 16.02.2026 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1, от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени адм. наказание „глоба“ от 255.65 € (500.01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо, постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че констатациите в него не отговарят на действителното фактическо положение, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, както и че депозираното от него възражение с/у акта не е било взето предвид. Твърди се, че НП страда от пороци по смисъла на чл.53 и чл.57, ал.1, от ЗАНН, тъй като не е извършено надлежно описание и индивидуализация на адм. нарушение, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на НП изцяло.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И.П. от АК-Б., която поддържа жалбата на всички изложени в нея основания. В хода на съд. дирене защитата въвежда като основен довод липсата на надлежно уведомяване на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, като поддържа, че с оглед субективния хар-р на деянието това обстоятелство е от решаващо значение. В съд. прения моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В предоставения от съда срок процесуалният представител на жалбоподателя е депозирал писмено становище (вх. №*023/07.07.2026 г. по описа на РС-Рг.), в което поддържа, че процесното нарушение носи всички белези на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, – преценката за приложението на който е задължителна за НО и подлежи на съд. контрол съгласно Тълк. решение №* от 12.12.2007 г. по т.н. д. №*/2007 г. на ОСНК на ВКС, – като изтъква, че само час след установяването е сключен договор за задължителна застраховка „ГО“. Поддържа се още, че се касае за пропуск на срока на изтичане на застрахователния договор, за което доверителят му не е бил уведомен въпреки задължителния хар-р на уведомяването, при установена липса на знание у него, което изключва субективния елемент от състава на адм. нарушение. Посочва се още, че за факта на 1 служебното прекратяване на регистрацията, който не е достъпен в общодостъпен източник на информация, собственикът може да узнае единствено от уведомяването му от съответния с-р „ПП“. В този смисъл се сочи, че липсват док-ства собственикът да е получил уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ, както и че отговорност без вина, т.е. обективна отговорност, е недопустима в адм. нак. право. Позовава се и на чл.120, ал.2 от Конституцията на Р.Б., на Тълк. постановление №2/05.04.2023 г. по тълк. д. №3/2022 г. на ОСС на НК на ВКС, и І и ІІ колегия на ВАС и на Определение №2785/01.03.2021 г. по адм. д.

№*828/2021 г. на ВАС, VІІ отделение.

АНО – Н-к РУ-Р. при ОДМВР-Б. - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Със съпроводително писмо УРИ*/11.03.2026 г., с което жалбата е администрирана до съда, е направено искане НП да бъде потвърдено, както и възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН, за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, представител не се явява.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима. НП е връчено на жалбоподателя на 27.02.2026 г., а жалбата е подадена на 04.03.2026 г. (УРИ*/04.03.2026 г. по описа на РУ-Р.), тоест в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирана страна, с/у подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН, акт, и съдържа необходимите реквизити.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото док-ства и съобрази закона с оглед правомощията си по съд. контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.01.2026 г., около 22:10 часа, по път ІІ-84, о.Б., в района на км. 90 (при отбивката „с.Б.“), в посока на движение от с.Д. към с.Б., жалбоподателят М.К.К. управлявал л. а. марка и модел „Х.С.Ф.“ с рег. №*, собственост на неговия баща К.М.К., ЕГН*, от г.Б..

Автомобилът бил спрян за рутинна проверка от мл. автоконтрольор при РУ-Р.М.Ю.А. и от командирования в района мл. инсп. М.Р.Г.. При извършената справка ч/з служебно ТУ (таблет) се установило, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и че регистрацията му е служебно прекратена на 30.12.2025 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, – след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, за липса на валидно сключена задължителна застраховка.

За констатираното на водача били съставени АУАН серия GA №*/05.01.2026 г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, както и АУАН серия GA №*/05.01.2026 г. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Издадена била и Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка №*/05.01.2026 г., с която на водача било временно отнето СУ на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. При предявяването на акта жалбоподателят вписал, че няма възражения, а в снетото от него на място писмено обяснение посочил, че автомобилът е собственост на баща му, че не е видял, че за автомобила няма сключена застраховка „ГО“, както и че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Още същата вечер, в 22:32 часа на 05.01.2026 г., за процесния автомобил била сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите по полица №* на ЗД„Е.“АД, със застраховащ собственика К.М.К., като полицата била представена на място на проверяващите полицейски служители още в хода на оформянето на документите, поради което рег. табели на автомобила не били сваляни. Видно от справките от базата данни на ИЦ към ГФ, регистрацията на МПС била автоматично възстановена на 05.01.2026 г. в 22:32 часа, тоест регистрацията е била прекратена за времето от 30.12.2025 г., 04:27 часа, до 05.01.2026 г., 22:32 часа.

В срока по чл.44, ал.1, от ЗАНН, жалбоподателят депозирал възражение УРИ*/06.01.2026 г. с/у АУАН серия GA №*/05.01.2026 г., в което изложил, че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, поради което вмененото му нарушение е несъставомерно, както и че незабавно е била заплатена застраховка „ГО“, което сочи на липса на субективния 2 елемент на деянието. С писмо УРИ*/2026 г. НО уведомил жалбоподателя, че преписката, ведно със събраните материали, предстои да бъде докладвана на РП-Б., ТО-Р., за решаване по компетентност.

Преписката била изпратена на прокуратурата с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление от 21.01.2026 г. по преписка вх. №609/2026 г. (УРИ*/2026 г.) прок. при РП-Б. отказал да образува нак. производство и прекратил проверката, като приел че деянието, дори да покрива признаците от състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, съобразявайки младата възраст и чистото съд. минало на жалбоподателя, обстоятелството, че е правоспособен водач, както и липсата на данни да е създал опасност за движението. Препис от постановлението бил изпратен на Н-ка на РУ-Р. за преценка на предпоставките за ангажиране на адм. нак. отговорност.

Въз основа на АУАН серия GA №*/05.01.2026 г. и материалите по преписката, Н-кът на РУР., оправомощен с МЗ №*/02.12.2021 г., издал обжалваното НП №*/16.02.2026 г., с което приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.140, ал.1, от ЗДвП, като „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред“, и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му наложил „глоба“ от 255.65 € (500.01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Разпитан в СЗ, актосъставителят М.Ю.А. възпроизвежда обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на актовете, като заявява, че при справката ч/з таблет се установило, че автомобилът няма застраховка и е със служебно прекратена регистрация от 30.12.2025 г.

Свидетелят посочва, че водачът заявил, че собственик на автомобила е неговият баща, който не е бил в автомобила, както и че същия е бил изненадан, че автомобилът е с прекратена регистрация, като обяснил, че не е знаел за това обстоятелство. Свидетелят А. уточнява, че застраховката била представена веднага, докато се оформяли документите, поради което рег. табели били върнати. Свидетелят М.Р.Г. потвърждава извършването на проверката и установената служебна дерегистрация поради липса на застраховка „ГО“, като заявява, че водачът не е бил собственик на автомобила, че същия е заявил, че не знае, за това че автомобилът е дерегистриран, че в присъствието на служителите се обадил на баща си и че застраховката била сключена и представена незабавно на място.

По искане на защитата съдът е събрал допълнителни писмени док-ства. С писмо изх.

№*/13.05.2026 г. (вх. №7072/15.05.2026 г.) ГФ е уведомил съда, че до собственика на МПС с рег. №* е изпратено уведомление №*/30.11.2025 г. на дата 05.12.2025 г. съгласно чл.574, ал.10 от КЗ. След изтичането на срока по ал.10, на основание ал.11, изр.2, Фондът по ел. път е уведомил Д.„КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на автомобила. Посочено е също, че изпращаните до собствениците уведомления по чл.574, ал.10 от КЗ, представляват кореспондентски пратки. В същото писмо ГФ изрично сочи, че при служебно прекратяване на регистрацията по смисъла на чл.18, т.2 от Наредба №* от 24.03.2000 г. (в предвидените случаи по чл.18б, ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8) органът по регистрацията уведомява собственика на ПС , посочен в регистъра, съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 от наредбата. С последващо писмо (вх. №*/02.07.2026 г.) Фондът е допълнил, че няма задължение да изпраща уведомленията като препоръчани пощенски пратки и че процедурата по уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР не е обвързана с получаване на уведомителното писмо. Док-ства уведомлението да е достигнало до адресата К.М.К. не са представени.

С писмо УРИ*/01.06.2026 г. (вх. №*/03.06.2026 г.) РУ-Р. при ОД на МВР-Б. е уведомило съда, че за собственик на МПС, регистрирано на територията на ОД на МВР-Б., след служебно прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, не е налице законово изискване да бъде уведомен от с-р „ПП“ при ОД на МВР-Б..

В СЗ на 04.05.2026 г. процесуалният представител на жалбоподателя е представил и препис от решение на Бл.АС (Решение №592/19.02.2026 г. по адм. дело №42/2026 г.), с което 3

Заповедта за прилагане на принудителна адм. мярка №*/05.01.2026 г. е обявена за нищожна, като видно от справката за нарушител/водач отнетото СУ на МПС е било възстановено на 27.02.2026 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението, които съдът кредитира изцяло като последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените док-ства, както и от приобщените на основание чл.283 от НПК, писмени док-ства – АУАН серия GA №*/05.01.2026 г., ЗППАМ №*/05.01.2026 г., справка в ИИС за собственост на МПС с рег. №* и за история на регистрацията, обяснение от М.К.К., докладна записка УРИ*/06.01.2026 г., справка от ГФ за наличие на валидна застраховка „ГО“ към 05.01.2026 г., 22:10 часа, застрахователна полица №*, възражение УРИ*/2026 г. и отговор по възражението УРИ*/2026 г., справка УРИ*/19.01.2026 г. за извършена проверка по ЗМ*/2026 г., Постановление от 21.01.2026 г. на РП-Б., ТО-Р., НП с дата на връчване, справка за нарушител/водач, Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР, изм. и доп. със Заповед №*/07.10.2024 г., както и събраните в хода на съд. следствие писма от ГФ и от РУ-Р. с приложенията към тях.