Протокол № 209 от 03.02.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 209 гр. Пазарджик, 03.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Х. Г. Гражданско дело № 20255220103765 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищеца А. С. С., редовно призована, не се явява лично, за нея се явява адв. М., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответника „................“ ООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

По делото е постъпила молба с вх. №2438/28.01.2026 г. от „................“ ООД, с която моли съда да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Не възразяват да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. М.: Поддържаме исковата молба срещу ответната дружество „................“ ООД, като искаме да се обяви договора за потребителски кредит за нищожен, поради противоречие на закона, да се осъди „................“ ООД да 1 заплати сумата в размер на 28.00 лева, като платена неоснователно на ответника, както и поддържам искането си в условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл.27, ал.1 от договора за потребителски кредит.

По делото е постъпила молба от ответното дружество „................“ ООД с вх. № 2438/28.01.2026 г., която моли съда да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Не възразяват да се даде ход на делото. Поддържат отговора по чл.131 от ГПК, както и представените с него доказателства. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Правят възражение, относно прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Правят искания и излагат съображение по същество на спора. Излагат основание за неприложение на ЗКП.

АДВ. М.: Считам, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и прекратяване на производството. Моля да отхвърлите това искане. Отделно от това, искането по чл. 4, ал.1, т.6 от ЗПК, че спрямо този договор не се прилагат правилата на закона, тъй като бил със срок на погасяване до три месеца и при които се дължат незначителни разходи, считам, че това възражение по отношение на процесния договор е неоснователно, тъй като не е налице една от предпоставките за неприложение на закона спрямо договора, а това, че с договора е предвидена неустойка, която води до значително увеличаване и големи разходи на кредита, поради което този договор не попада в полето на чл. 4, ал.1, т.6 от ЗПК. В този смисъл е Решение №583/19.09.2025 г. по гр.дело № 186/2025 г. по описа на РС Враца срещу „................“ ООД, като в него подробно са изложени мотиви защо спрямо този договор следва да се приложи ЗПК.

СЪДЪТ следва да се произнесе по направените от ответната страна искания с молба с вх. № № 2438/28.01.2026 г. като намира тези искания за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. В конкретния случай не се налице предвидените в закона кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, както и за прекратяване на 2 производството, тъй като в настоящото съдебно заседание, което се явява първо по смисъла на закона, ищецът изпраща свой процесуален представител.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца и за прекратяване производството по делото, на основание чл. 238, ал.2 от ГПК, като неоснователно.

По отношение на възражението за неприложимост на ЗПК по отношение на процесният кредит направен от ответната страна, съдът ще се произнесе с крайният си съдебен акт по делото.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като ответната страна не се явява, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 22 от ЗПК, както и чл.55, ал.1 т.1 от ЗЗД от А. С. С., чрез адв.

М., в която се сочи, че на 28.02.2025 г. А. С. С., с ЕГН: ********** е сключила договор за потребителски кредит (ДПК) № 156584/ 28.02.2025 г. с “................” ООД, с ЕИК: **********, с който “................” ООД е отпуснало кредит в размер на: 200 лв., със срок на кредита: 30 дни. Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г., А. С. С. е следвало да върне в рамките на 30 дни единствено 200.00 лв. В договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. и погасителния план към него е записано, че годишен лихвен процент е в размер на 36.00 %, а годишен процент на разходите е в размер на 42.58 %. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. „В случай че Страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на 3

ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора също „Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.“ Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. „В случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на КРЕДИТОРА вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на ПОТРЕБИТЕЛЯ и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Чл. 27, ал. 2 гласи „Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, ПОТРЕБИТЕЛЯТ да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Чл. 27, ал. 3 гласи „Неустойката се дължи само за периода през които ПОТРЕБИТЕЛЯТ не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако ПОТРЕБИТЕЛЯТ осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл. 19, като ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.“ Уговорената в чл. 27 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.

4

От сключването на договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. А. С. С. е заплатила на “................” ООД, с ЕИК: ********** парична сума в общ размер на 228.00 лв. “................” ООД обаче изпраща имейл съобщения на А. С. С., че дължи още парични суми макар тя да е върнала дължимата съгласно погасителния план сума в размер на 200.00 лв.

На 20.08.2025 г. “................” ООД информира А. С. С., че дължи 437.88 лв. по договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г., както и на 26.09.2025 г. за дължима парична сума в размер на 611.96 лв. “................” ООД си начислява към задълженията на А. С. С. по договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. предвидената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Чрез предвидената в чл. 27, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. неустойка задължението на А.

С. С. от 200.00 лв. до 26.09.2025 г. е нараснало с над 400 % за по-малко от осем месеца.

Сочи се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 17, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. – три дни от сключване на договора е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговаря поръчителя, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция, показват, че единствената цел на неустойката по чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За “................” ООД, с ЕИК: ********** е било предварително ясно, че А. С. С. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за А. С. С., наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Счита се, че определената неустойка съгласно чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля 5 изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, считам целият договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.