Определение № 720 от 18.07.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 911/2023
- Вид
- Определение № 720
- Подписан
- 18.07.2023
- В сила
- 18.07.2023
- Състав
- Георги Христов Иванов, Красимира Тончева Донева, Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 4, изр. второ · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 720 гр. Бургас, 18.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Хр. Иванов
Членове:
Красимира Т. Донева
Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20232100600911 по описа за 2023 година Въззивното производство е по чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 4, изр. второ от НПК /редакция ДВ, бр. 48 от 02.06.2023 г., в сила от същата дата/. Образувано е по частна жалба на Г. А. А. против Разпореждане № 2368/04.07.202 3 г., постановено по НЧХД № 2 328/202 3 г. по описа на Районен с ъ д – Бургас, с което първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство по делото поради това, че частната тъжба не съответства на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и в дадения му от съда срок тъжителят не е отстранил нередовностите й.
С жалбата се изразява несъгласие с преценката на районния съд, че тъжбата след уточнението й не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК.
Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в установения в чл. 250, ал. 4, изр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НПК преклузивен 7-дневен срок /макар и първоинстанционният съд да е указал 15-дневен срок, вероятно по редакцията на чл. 250, ал. 4 от НПК преди последното изменение от 02.06.2023 г. /, срещу годен за въззивен контрол по реда на Глава ХХІІ от НПК съдебен акт и пред надлежния съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От материалите по делото се установява следното:
Първоинстанционното производство е образувано на 20.06.2023 г. по 1 тъжба /озаглавена искова молба/ на частния тъжител Г. А. А. срещу М. Д. Д. – за отговорност за клевета и заплахи по всички висящи дела на Д. и чрез негов интернет блог, както и срещу М.Г.Д. и М.М.Д. – за отговорност за клевета по съдебни и изпълнителни дела. В тъжбата е посочено, че е налице разпространение на невярна информация, клевета, проклятия до девето коляно, злепоставяща честта, достойнството и доброто име години наред, с користна цел да спечели адвокатски разноски за измамни адвокатски пълномощни и с цел да се накърни репутацията в обществото на починалия през 2015 г. А.Ж. А. – баща на тъжителя, на самия тъжител Г. А. А. и на съдии от БРС, БОС, БАС, СРС, СГС, ВКС, ЧСИ, ДСИ, Министерство на правосъдието и Президент Румен Радев. Инкриминираните с тъжбата изрази, с които според тъжителя се разгласяват позорни обстоятелства и се приписват престъпления кражба и подкуп по отношение на баща му, са следните:
„Починалия А.Ж. А. през 2015 г., *************, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „Същият А.Ж. А. окраде чрез съдии за нула стотинки наш имот в центъра на Бургас – тристаен апартамент, като многократно преди съдебни заседания ми се хвалеше, че е платил на съдиите да получи нашия имот – апартамент, закупен от майка ми и баща ми за нула стотинки от съдиите.“, „Така и стана – той влезе в имота ни от 2006 г.“.
Тъжителят инкриминира израза „Кой е Г. А.?“, съдържащ се в подписани от М. Д. и М.Д. документи по гр. дело № 261/2022 г. на БАС, като клеветнически срещу самия него. Искането на тъжителя от съда е да прекрати „ежедневна клевета“ и „ежедневни заплахи“.
С Разпореждане № 2182/22.06.2023 г. съдията-докладчик от БРС е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК и е дал указания на тъжителя за отстраняване на констатирани недостатъци в следния смисъл: да приведе в логическо единство изложената фактическа обстановка и искането към съда; да посочи конкретно какви действия са извършени и от кого конкретно; да опише времето и мястото на деянието, и причинен в резултат на него престъпен резултат – кое конкретно действие какво увреждане е причинило и на коя дата; да представи доказателства за спазване на 6месечния преклузивен срок за повдигане на обвинение от частен характер; да уточни дали поддържа обвинение само срещу М. Д. или и срещу други лица, като посочи кои са подсъдимите и адресите им за призоваване, и какво конкретно деяние се твърди да е извършил всеки от тях; да посочи един 2 актуален адрес за връчване на посочения за подсъдим М. Д., тъй като в тъжбата са посочени 27 различни адреси; да представи доказателство за внесена по сметката на БРС държавна такса в размер на 12 лева, съгласно чл.
9 от Тарифа № 1 към ЗДТ; да уточни претенцията си за граждански иск – какъв е точният размер, за кое деяние и дали се предявява солидарно или разделно, и срещу кои от подсъдимите; да подпише тъжбата.
В определения 7-дневен срок за изпълнение тъжителят на 03.07.2023 г. е депозирал електронно подписано писмено уточнение към тъжба /“искова молба“/, в което е изложил конкретните изрази, за които иска повдигане на обвинение срещу М. Д. Д., с посочен един адрес за кореспонденция в гр.
София:
1. за разпространяване на клевета от М. Д. Д. чрез интернет в негов блог **********, в 11 постинги, посочени почасово в часовия диапазон 8,26 ч. – 8,57 ч. на 20.06.2023 г., със съдържание „Г. А. – син на починалия А.Ж. А. през 2015 г., *************, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „това лице е син вярно на починал наркотрафик и наркодилър“, „Лицето длъжник е обвързан и с прокурорите на Иван Гешев“, „Прокурори на Иван Гешев и цитираните две ЧСИ-та ЧСИ Д. и ЧСИ Х. – председател на Камарата на ЧСИ имат директно връзка с Г. А.“, която информация е достъпна до неограничен брой потребители навсякъде по света, с целта да обиди и накърни честта, достойнство, репутация и добро име;
2. за разпространяване на клевета от М. Д. Д. чрез интернет в негов блог **********, в постинг от 13,39 ч. на 12.06.2023 г. със съдържание „Г. А. А. – син на „обявилия се негов баща за „наркобос“, „придоби за нула стотинки наш имот в центъра на Бургас, струващ 250 000 евро без пари с незаконен нотариален акт“;
3. частна касационна жалба до ВКС вх. № 19478/21.12.2022 г. по гр. дело № 1668/2022 г. на БОС, от М. Д., в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „наркобос и сина му“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „иначе е пълна подкрепа към ответника затова е издадена книга чиято корица е приложена“;
4. молба вх. № 19474/21.12.2022 г. по чл. 253 ГПК за отмяна на определение № 2904 от 22.11.2022 г. на БОС от М. Д., в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „Кой е Г. А. – син на 3 починалия А.Ж. А. през 2015 г., *************, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „подкрепа от прокуратура към ответника“;
5. молба от 14.02.2023 г. от „Х.т.т.“ ООД, представлявано от управителя М. Д., по гр. дело № 1668/2022 г. на БОС, в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „Кой е Г. А. – син на починалия А.Ж. А. през 2015 г., *************, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „подкрепа от прокуратура към ответника“;
6. документ с вх. № 2952/14.02.2023 г. по гр. дело № 1668/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, подаден от „Х.т.т.“ ООД, представлявано от управителя М. Д., в който според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „Кой е Г. А. – син на починалия А.Ж. А. през 2015 г., *************, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „подкрепа от прокуратура към ответника“;
7. жалба от 15.03.2023 г. вх. № 4834 по гр. дело № 519/2023 г. на БОС, подадена от княз дипломиран лорд академик професор М. Д., сочещ себе си за управител на „Х.т.т.“ ООД, в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „така й към съдии БРС и БОС, а именно „наркобос“, „купил за нула стотинки“, „откраднатият ни имот“, „сина на наркобоса“;
8. въззивна жалба на М. Д. по гр. дело № 683/2023 г. на БОС, вх. № 6415/03.02.2023 г., в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „сина на наркобос“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „корицата на двете книги“, „подкрепа се разширява и сред полиция и прокуратура“;
9. въззивна жалба с вх. № 4595/03.02.2023 г., подадена от М. Д. Д. по гр. дело № 683/2023 г. на БОС, в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „сина на наркобос“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“.
Тъжителят е посочил, че така датираните всички горепосочени обвинения попадат в 6-месечния преклузивен срок и представя съответните писмени доказателства, обективиращи датите. Уточнил е, че не иска да предявява граждански иск срещу подсъдимия М. Д.. Поискал е от съда 4 справедливо максимално наказание лишаване от свобода за целенасочено и умишлено деяние клевета в блога и във висящи дела, изразяващо се в разпространение на невярна информация, злепоставяща честта, достойнството и доброто име, с цел да се накърни репутацията на тъжителя в обществото и да го опозори. Приложил е множество писмени доказателства и документ за внесена на 23.06.2023 г. държавна такса в размер на 12 лева.
С обжалваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство съдията-докладчик е приел, че изключая представената вносна бележка за внесена държавна такса, е налице неизпълнение от страна на тъжителя на дадени т е му указания за отстраняване на нередовностите на тъжбата, поради което се явява процесуално недопустима за разглеждане. В мотивите на разпореждането е посочено, че уточняващата молба е хаотична и съдържа неясни препратки към приложените към нея множество съдебни актове и молби по граждански и изпълнителни дела, поради което не отговаря на изискванията на закона с оглед преценката на правилната квалификация – не ставало ясно дали обидните и клеветнически думи са разпространени устно или по друг начин и какъв; не ставало ясно кои от деянията са разпространени чрез електронен сайт; не било уточнено дали обвинението се поддържа спрямо лицата М.Г. и М.Д.; не били индивидуализирани вредите; не ставало ясно дали се предявява граждански иск.
При така описаните факти въззивният съд намира, че съдията-докладчик от първоинстанционния съд неправилно е прекратил образуваното производство по НЧХД № 2328/2023 г. по описа на РС – Бургас на основанието, на което тъжбата не е приета за разглеждане – поради неизпълнение от страна на тъжителя на дадените му от съда указания за отстраняване на нередовности на тъжбата, като неотговаряща на изискванията на закона, което прекратително основание, макар и да не е посочил, съответства на чл. 250, ал. 1, т. 1, предл. второ, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК. Настоящият съдебен състав не споделя становището на контролираната инстанция, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. В електронно подписаното уточнение от 03.07.2023 г. частният тъжител е посочил датите /вкл. часове/, за които е преценил, че попадат в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, инкриминираните изрази, мястото и начина на тяхното обективиране /посредством назован блог в интернет и пред неограничен брой потребители навсякъде по света , и в 5 конкретизирани по номера писмени жалби, молба и документ по гр. дела пред съда/ и техния автор, като е посочил и какви счита, че са последиците от употребените изрази. Ясно и недвусмислено е заявил, че не предявява граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство, което обстоятелство обаче няма отношение към предпоставките по чл. 24, ал.
5, т. 2 от НПК /противоположното неправилно е счетено от РС като недостатък на тъжбата/.
Така посочените данни според настоящия състав съдържат в себе си достатъчно и недвусмислено описание на фактическите обстоятелства на твърдяното от А. продължавано престъпление, включващо в себе си ясен брой деяния, които са индивидуализирани по дата и място на извършване.
След като частният тъжител е конкретизирал времето, мястото и начина на извършване на престъплението, което претендира, че е извършено спрямо него, това е достатъчно да се приеме, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.