Решение № 574 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000501637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение № 508/24.01.2025г. по гр.д.№ 8803/2022г. на СГС, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Я. А. Я. на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на сл. д. №1/1991г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. д.

№780 – II/1998г. по описа на ВОП – София и към настоящия момент ДП №II – 048/1999 по описа на ВОП - София, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2022г. до окончателното ѝ изплащане, като съдът е отхвърлил исковата претенция над присъдената сума до претендираното обезщетение в размер на 120 000 лева.

Недоволни от начинът, по който съдът е разрешил спора са останали и двете страни, като всяка от тях сезирала настоящата въззивна инстанция с въззивна жалба.

1

Прокуратурата на РБ, ответник в исковото производство е обжалвала решението на градския съд в неговата осъдителна част, като на първо място е оспорила активната процесуална легитимация на ищеца и възоснова на това оспорване е обосновала оплакването, че решението недопустимо в неговата осъдителна част, а в условията на а евентуалност излага доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, а възоснова на тези оплаквания иска решението в обжалваната част да бъде отменено и искът отхвърлен.

Отговор на въззивната жалба не е постъпвал.

Ищецът в исковото производство, а именно Я. А. Я. обжалва решението в неговата отхвърлителната му част за разликата над 12000 лева до претенция в размер на 120 000 лева, с доводи за неправилност е необоснованост. Излага, че съдът не е обсъдил в пълнота и не е зачел времетраенето на производството като фактор обосноваващ размера на исковата претенция.Наведени са и други доводи, касаещи порока обоснованост на решението и е отправено искане за отмяна и постановяване на акт по същество, с който искът да бъде уважен в негои пълен размер.

Отговор на жалба не е постъпвал.

По същото дело № 8803/2022г. по описа на СГС е постановено и решение № 1744/21.03.2025г., с което на основание чл. 250 ГПК е допълнено съдебно решение №508 от 24.01.2025г., с посочване на Банковата сметка, по която може да се извърши плащането на присъдените суми, а именно адвокатската сметка на Адвокатско дружество „Е. Ф.“, BIC:PRCBBGSF.

Прокредитбанк, IBAN: ********. По реда на чл. 250 от ГПК, съдът се е произнесъл и по претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 18.08.2019г. до 18.08.2022г. като тя е отхвърлена.

Ищецът е подал въззивна жалба и срещу това решение, в частта в която е отхвърлена претенцията на Я. А. Я. за присъждане на законна лихва за периода от 18.08.2019г. до 18.08.2022г. с оплаквания за неправилност и необоснованост.Моли решението в тази част де бъде отменено.

Отговор от ответника не е депозиран.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността на обжалваното 2 решение той е ограничен от посоченото в жалбата.

От фактическа страна, настоящият състав на САС приема, че от заповед №I- 501 от 05.3.1985г. /л. 19/ А. Я. А., роден на ********г. в с. ***, живущ в с.

***, Разградски окръг, се установява, че това лице е настанено за две година в Белене, на основание чл. 39, ал. 1,т. 1 от Закона за Народната милиция, като основание е вписано „При провеждане на мероприятие на национално осъзнаване на турчеещите се българи се е противопоставял на органите на властта като се е държал грубо предизвикателно с длъжностните лица”.

Съгласно приложената заповед №I- 501 от 19.3.1986г. /л. 23 - 24/ на А. Я.

А., роден на ********г. в с. ***, живущ в с.***, Разградски окръг е наложена превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за Народната милиция – принудително установяване в с. Ружинци, Видински окръг за срок от три години, като основание е вписано „Националист, след принудително заселване остава на остри националистически позиции, не възприема възродителния процес, очертава се като лидер”.

Със заповед издадена на 30.03.1988г. /л. 28/ е отменена посочената мярка.

С решение на НС, публикувано в Държавен вестник бр. 44/01.06.1990г. е обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишените от свобода и въдворени в Белене общо 517 лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българите и са изброените тези лица, сред които е и А. Я. А. /л. 34 – 36/.

На 04.03.1996г. е подадена пред Консулство на Република България в Истанбул вх. №351 жалба до главния прокурор, подписана от 94 лица, едно от които А. Я. А., който е посочил, че принудително дадените му имена са А. Я.

А. /л. 37 - 39/.

Съгласно представеното удостоверение изх. №172 от 07.08.2013г. издадено от с. ***, община Разград, лицето А. Я. А., освен това име има и имена – А. Я. А..

Съгласно представеното удостоверение изх. №015 от 25.01.2019г. издадено от с. ***, община Разград, лицето Я. А. Я., освен това име има и имена – Я. А. Я.. Съгласно представеното удостоверение за наследници изх.

№017 от 25.01.2019г. издадено от с. ***, община Разград А. Я. А.

3 е починал на 27.09.2000г., като е оставил за свои наследници по закон – съпруга и три деца, едно от които е ищецът.

От представения документ на л. 60 от делото се установява, че ищецът е подал заявление №РС – 13 – 558/06.08.2013г. до Министерство на правосъдието във връзка с наказателното производство, което е образувано през 1991 г. и се е водило под № 1/91 г. по опис на ВОП – София. На 21.05.2018г. ищецът е подал молба и до Военно - окръжна прокуратура – София, с искане да участва в наказателното производство в качеството на пострадал /л. 67/. Молба с идентично искане е депозирана и на 14.07.2021г. /л.

99 – 100/. На 14.07.2021г. ищецът е подал молба до Военно – окръжна прокуратура – София, отново по това наказателно дело относно преквалифициране на обвинението, издирване и привличане към отговорност на съучастниците. На 13.12.2021г., на 20.12.2021г. ищецът отново е подал молби с идентични искания.На 06.01.2022г. ищецът е подал и жалба до Софийски градски съд срещу постановлението от 04.10.2018г. за спиране на наказателното производство. Ищецът е един от лицака, което на 14.06.2022г. са подали жалба срещу постановлението от 31.05.2022г. за прекратяване на наказателното производство.

Възоснова на събраните по делото гасни доказателства, се установява, че сестрата на ищеца, С. А. Ю. знае за наказателно производство в България, което е започнало през 1991г. и счита, че неговия предмет е установяване на престъпленията, извършени по време на така наречения „възродителен процес“. Свидетелства, че ищецът също се е интересувал от хода на наказателното производство. ИзнЕ.ата пред съда информация е свързана с реакцията на семейството им по повод събитията в периода 1985г. – 1989г. Има спомен, че техния баща е бил изведен от домът им, пред очите на съпругата и децата, поставени са му белезници, отведен е без да съобщават къде го водят.

В периода на неговото отсъствие, съпругата му е започнала да работи и след 18:00 часа, за да изхранва трите им деца. Два месеца по-късно им съобщили, че е починал, а след още два месеца, че е жив и настанен в Белене. В училище децата се срамували, защото за баща им се говорило като за престъпник.

Разрешено било свиждане, на което можело да отидат само трима човека. При свиждането той бил с белезници, отслабнал и с влошено здраве. След като го освободили, принудително бил настанен в с. Режунци, а пред 1989г. им дали 24 часа да напуснат България и да отидат в Турция. Оттогава и до сега 4 семейството им живее в Р Турция. Установяването в РТурция било съпътствано с трудности, най-вече за децата, вкл. за ищеца, който учил и работил едновременно. За наказателното производство разбрали от медиите през 1991г. Започнали да се събират семействата на пострадалите, да обсъждат, и се надявали, че виновните ще бъдат наказани и ще има справедлив процес. Свидетелката посочва, че брат и станал е председател на дружество в Бурса за справедливост, права и културно сътрудничество с Република България. Тъй като нямало никаква информация за делото, решили и през 1996г. чрез консулството на Република България в Истанбул да подадат жалба до Прокуратурата – военна и главна.Жалбата останала без отговор, поради което през дошли в 1997г. в София да подадат лично същата жалба към Главната прокуратура и Военната прокуратура – общо 100 човека пострадали, един от които техният баща. Свидетелката посочва, че от 32 години това дело е секретно и не им дават достъп до материалите. През 2000г. свидетелката отново е била в България, давала показания по делото, а за брат си споделя, че той се въздържа от посещения в България, защото си спомня изживяното и е отчаян, от липсата на справедливост.

Събрани са свидетелските показания на Д. Ф. К., която посочва, че познава ищеца от 1990г., когато са се запознали се в Истанбул. Обединяващ факт помежду им бил, че и на двамата родителите били заедно в Белене. След 1989г. се направило събрание на тези, които са били в Белене. Свидетелят посочва, че ищецът се страхува да идва в България, като казва, че го е страх да не го задържат като баща му. Ищецът е очаквал с това дело да бъдат наказани виновните, но сега е психически негативен и и обезверен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, §1 от Конвенцията и да претендира обезщетение.

Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато 5 нарушение по чл. 6, §1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г.О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

Разпоредбата на чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС следва да се тълкува в контекста на цялата система на Конвенцията. При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права смисъла на Конвенцията, понятието "при определяне на неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова, т.е. и лицето, пострадало от престъпление, каквото качество съобразно разпоредбата на чл. 76 НПК има частният обвинител /чл. 6 от Конвенцията може да се приложи дори при отсъствие на искане за парично обезщетение - достатъчно е изходът от производството да е решаващ за въпросното "гражданско право"/.

Нормата на чл. 2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията.

Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.

Разпечатката съдържа 46 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46c97b77-b0e8-4f22-ae4f-29819b336f44