Определение № 501 от 11.11.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. Бургас, 11.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500383 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.248, ал.3 ГПК и е образувано по повод постъпилата частна жалба на Д. М. З. и З. Н. З., чрез пълномощника адв.С., против определение № 2506/10.09.2026г., по гр.дело № 1005/2026г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, да бъде изменено постановеното по делото решение № 668/12.08.2026г. в частта за разноските и да им бъдат присъдени направените такива по делото за процесуално представителство в размер на 2695 евро. Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искането да бъде уважено.В жалбата се сочи, че, за да откаже присъждането на разноски за процесуално представителство, предходната инстанция в решението е приела, че до приключването на устните състезания между страните, ищците не са представили доказателства за заплащането му по банков път, съгласно съдържанието на договора за правна помощ между тях и процесуалния им представител. Към молбата за изменение на решението в частта за разноските, е представено копие от банков превод, съгласно което Д. и З. З.и са превели хонорара на пълномощника адв.С. на 02.06.2026г., т.е. преди подаване на исковата молба, ведно със сумата, дължима за държавна такса по нея.

Основанието за плащане, вписано в банковия документ, е „държавни такси и адвокатски хонорар“. Искането за присъждане на разноски е своевременно заявено, както е констатирал и предходният съд, а представянето на доказателства за извършването им с молбата по чл.248, ал.1 ГПК удостоверява 1 единствено вече осъществен преди образуване на делото факт.Според жалбоподателите хипотезата е различна от случаите, при които адвокатското възнаграждение е заплатено след приключване на устните състезания или искането за заплащане на разноски е заявено след постановяване на решението. Претенцията е била своевременно заявена, а размерът й е бил известен на съда от представения договор за правна помощ. Представеният в последствие банков документ единствено е удостоверил извършеното преди процеса заплащане. Според жалбоподателите липсва съмнение в идентичността и предназначението на сумата, преведена на пълномощника.

Отказът да бъдат присъдени действително направени разноски поради несвоевременно представяне на доказателства за заплащането им е неправилен и неоснователно лишава ищците от възстановяване на действително направени разноски.

В отговор на частната жалба, подаден от „Бургос строй“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Намира, че правилно съдът е отказал да присъди на ищците разноските за адвокатски хонорар, предвид непредставянето на доказателствата за заплащането му преди приключване на устните състезания по делото.

Доводите на частните жалбоподатели за включването му в общата сума на разноските, ведно с държавната такса и размерът му е определяем посредством аритметичното му пресмятане е несъстоятелен, тъй като според страната законът изисква изричен документ, удостоверяващ заплащането на сумата по банков път. Съдът не е длъжен да указва на страната да представи доказателства за заплащане на разноските. Документът, който удостоверява плащането е представен несвоевременно и не следва да бъде основание за изменение на решението в частта за разноските.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на Д. М. З. и З. Н. З. против „Бургос Строй“ ЕООД с ЕИК 102914853, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул.„Л.“ № * за осъждането му да им заплати сумата от 28 756 евро, представляваща продажна цена по предварителен договор от 05.09.2024 г. за закупуването на недвижим имот, представляващ апартамент № 10, ет.5,построен върху ПИ с идентификатор *** в гр.Б., ж.к.„И.“, заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 16.01.2026г. до датата на исковата молба - 03.06.2026г. в размер на 1 126 евро, 2 както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 03.06.2026г. до окончателното изплащане.

С решение № 668/12.08.2026г. по гр. дело № 1005/2026г. по описа на Бургаския окръжен съд искът за главницата е уважен изцяло, а за претенциите за лихви – частично и е осъден ответникът да заплати на ищците разноски за държавна такса в размер на 1158,74 евро, като е изложил мотиви относно неприсъждането на претендирания адв.хонорар, при който извод не дължи изрично произнасяне в диспозитива на решението относно тези разноски, каквото се дължи единствено при позитивно произнасяне по искането за разноски (в този смисъл са мотивите на Определение № 1327 от 21.03.2024г. на ВКС по гр.д. № 4186/2022г). С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение подадената от Д.

М. З. и З. Н. З., чрез техния пълномощник молба с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на заплатения на адв. С. адв.хонорар в размер на 2695 евро. За да достигне до този извод, съдът е приел, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно по делото. Но предвид на това, че доказателство за заплащането на адвокатски хонорар, договорено в представения договор за правна помощ, сключен между ищците и техния пълномощник да бъде извършено по банков път, е представено несвоевременно – след приключване на устните състезания по делото, с молбата по чл.248 ГПК, не е намерил основания за уважаването й.

Обжалваното определение е правилно. Съгласно дадените задължителни разяснения по т.11 от ТР № 6 от 2013г. по тълк. дело № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС претенцията за присъждане на разноски не само следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната инстанция, но в този срок трябва да бъдат представени и доказателства за плащането им, както и списък на разноските по чл.80 ГПК. В този смисъл са постановени и многобройни актове на ВКС: определение 1189 от 10.12.2015 г., по ч. гр. д. № 2588/2015 г на ВКС, III г. о., определение 408 от 23.11.2015 г. по гр. д. № 4554/2014 г на ВКС, IV г. о., определение 268 от 4.04.2014 г. I- во т. о., по т. д. 3245/2013 г. на ВКС, определение 173 от 15.05.2014 г. на ВКС, по гр. д. № 6894/2013 г IV г. о., определение от 6.03.2009 г. по ч. гр. д. № 82/2009 на ВКС, II г. о и др. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателите не са представили в този срок доказателства, че уговореният адв.хонорар е платен по банков път, както е посочено в договора за правна защита и съдействие.

Такива доказателства са представени едва с молбата по чл.248 ГПК. Поради това искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, като е без значение на коя точно дата е внесен уговореният адв.хонорар –дали това е станало преди завеждането на иска или преди приключване на устните състезания по делото, щом доказателства за това 3 плащане не са били представени своевременно.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. М. З. и З. Н. З., чрез пълномощника адв. С., против определение № 2506/10.09.2026г., по гр.дело № 1005/2026г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4