Определение № 52 от 21.02.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Перник, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Търговско дело № 20241700900010 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Постъпила е искова молба подадена от „АЙ ЕФ ДЖИ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203531976, със седалище и адрес на управление: гр. София, Симеоновско шосе № 166, ет. 1, ап. А4, уточнена с молба от 24.01.2024 г. срещу Национална агенция за приходите.

Ищецът твърди, че е участвал в търг, с тайно наддаване, проведен от публичен изпълнител при ТД – София на НАП, в който с протокол № *** е обявен за купувач на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, с площ по скица 1083 кв. м. и с административен адрес: ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ***. Заплатил е цената, с която е спечелил търга, а именно 43100.00 лв. и с постановление за възлагане на недвижим имот № *** недвижимият имот му е възложен.

Сочи, че при извършеното посещение на място, установил, че сградата, описана в постановлението за възлагане не съществува. Счита, че това представлява грешка в предмета на сделката, по която е страна, като е бил заблуден от насрещната страна по нея публичен изпълнител при ТД – София на НАП. Твърди, че по тази причина е налице основание по чл. 27, във вр. с чл. 28 от ЗЗД за унищожаване на сключената между него и ответника сделка.

Поддържа, че поради унищожаемостта на прехвърлителната сделка, платената от него цена за придобиване собствеността върху недвижимите имоти, неин предмет, в размер на 43100 лв. са дадени на отпаднало основание и подлежат на връщане.

Исканията към съда са както следва: на основание чл. 27, във вр. с чл. 28 от ЗЗД да унищожи сключената между продавача ТД на НАП – София и купувача „АЙ ЕФ ДЖИ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД сделка за продажба на недвижими имот представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

1

Перник, с площ по скица 1083 кв. м. и с административен адрес: ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ***., обективирана в постановление за възлагане на недвижим имот № *** и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 43100 лв., представляваща заплатена цена за закупуване на посочения недвижим имот, дадена на отпаднало основание – покупко-продажба, обективирана в постановление за възлагане на недвижим имот № ***, унищожена, поради грешка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Като взе предвид твърденията на ищеца, настоящият състав намира предявените искове за процесуално недопустими. Съображенията за това са следните:

Соченото от ищеца фактическото основание за двата кумулативно предявени иска/конститутивен и осъдителен/ е наличието на грешка относно предмета – съществени характеристики на недвижимия имот, който той е придобил с постановление за възлагане на недвижим имот № *** след участието му в търг с тайно наддаване в хода на принудително производство, проведено от публичен съдебен изпълнител при ТД – София на НАП по реда на ДОПК.

Грешката в съществени качества на предмета, е предвидена като основание за унищожаване на договорите, а по силата на съответното препращане на чл. 44 от ЗЗД и на едностранните правни сделки, в разпоредбите на чл. 27, във вр. с чл. 28, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД.

Предмет на регулиране на Закона за задълженията и договорите са обществените отношения, които възникват между равнопоставени правни субекти и са основани на посочените в него източници на задължения – договор, едностранно волеизявление, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и водене на чужда работа без пълномощие.

По силата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА нормите на ЗЗД биха били приложими към обществени отношения, чийто регламент се съдържа в други нормативни актове, ако последните са непълни, поради липса на уредба на подобен случай и прилагането по аналогия отговоря на целта на непълния акт.

В случая източник на правата/право на собственост/ и задълженията/заплащане на ценатата/ на ищеца е постановление за възлагане на недвижим имот № ***, издадено от публичен изпълнител на основание чл. 253 от ДОПК. Иска се унищожаване на извършеното с него прехвърляне на собствеността, поради грешка относно съществените качества на възложения недвижим имот.

Постановлението по чл. 253 от ДОПК се издава след осъществяване на сложен фактически състав – образуване на изпълнително дело за принудително събиране на изискуеми публични вземания по реда на чл. 220 и сл. от ДОПК, насочване на изпълнението върху недвижим имот на длъжника/чл. 215, ал. 1, т. 3 от ДОПК/, обявяване на публичната продан и определяне на времето, мястото и правилата за провеждането и/чл. 246 от ДОПК/, 2 участие в търга с тайно наддаване по реда на чл. 251 от ДОПК чрез представяне на предложение за цена на продаваната вещ съгласно ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба, разглеждане на предложенията съгласно чл. 252 от ГПК и съставянето на протокол по ал. 9 на цитираната норма и плащане на предложената тръжна цена.

Целта на така уреденото производство е да бъдат събрани суми за погасяване на публично задължение на длъжника в принудителното изпълнение чрез продажба на притежаваните от него вещи/движими или недвижими/. По силата на чл. 210, ал. 1 от ДОПК страни в това производство са публичният взискател, длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника, третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението и обезпечените кредитори.

Публичният изпълнител не е страна в принудителното изпълнение – съгласно чл. 210, ал.

2 от ДОПК той го провежда. Това негово правомощие произтича от длъжностното му качество – орган на НАП съгласно чл.7, ал. 2 от ЗНАП. В изпълнение на задълженията си по него той издава актове по чл. 226, ал. 1 от ДОПК, а за всяко свое действие, осъществено в резултат на възложените му правомощия съставя протокол по чл. 226, ал. 2 от ДОПК.

От изложеното следва, че постановлението за възлагане е властнически акт, издаден от длъжностно лице в изпълнение на служебните му правомощия, от който възникват права и задължения. То не е сделка, тъй като участниците в производството по издаването му – страните в принудителното изпълнение, купувача и публичния изпълнител не са равнопоставени субекти, които постигат съгласие за правните му последици.

Постановяването му е в резултат на стриктно регламентирана законова процедура и в изпълнение на възложени със закон служебни правомощия. Властническият характер на акта и длъжностното качество на издателя му изключват възможността по отношение на него пряко да се прилагат нормите на ЗЗД, предвиждащи основанията за унищожаване на сделките.

Не е налице и условие за прилагането им по аналогия, тъй като няма празнота в ДОПК, която да я обосновава. Възможност за атакуване на продажбата чрез търг е предвидена по реда на чл. 256 от ДОПК за участник в нея, предложил по-висока цена и за участник с цена следваща тази на обявения за купувач, ако последният не е имал право да участва в търга В чл. 239 от ДОПК е предвидена и защита за купувача на публична продан. Тя е приложима само, ако той бъде съдебно отстранен от закупената вещ поради това, че длъжникът не е бил собственик. В този случай купувачът може да получи обратно платената цена, както и лихвите, разноските по изпълнението и платените такси за прехвърлянето.

Други основания за атакуване на публичната продан не са предвидени и не са приложими по аналогия. Касае се за подробно регламентирана законова процедура, осъществявана от длъжностно лице в обхвата на правомощията му по закон, в която са осигурени гаранции за защита правата и законните интереси на страните и другите участници. Затова оспорването и допустимо само на изрично посочените в закона основания. Неприложими са разпоредбите на ЗЗД за унищожаването и, както за последиците от него, предвидени в чл.

3

55, ал. 1 от ЗЗД, изразяващи се във връщане на даденото/платената цена/ на отпаднало основание.

От всичко изложено следва, че предявените искове са процесуално недопустими и на основание чл. 130 от ГПК исковата молба, с която са предявени следва да се върне, а производството по делото – да се прекрати.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 1914/08.01.2024 г., уточнена с молба вх. № 8399/ 24.01.2024 г., подадена от „АЙ ЕФ ДЖИ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД срещу ТД на НАП – София, поради процесуална недопустимост на предявените кумулативно съединени искове.

ПРЕКРАТВА производството по търговско дело № 10/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца чрез пълномощника му.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4