Определение № 1049 от 24.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1049 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от адв. Ж. Димова като пълномощник на ищеца К. З. Ч. частна жалба против определение №640 от 03.09.2025г. по гр.д.№178/2025г. по описа на РС - Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, В жалбата се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се намали адвокатското възнаграждение. Сочи се ,че в производството са били предявени два иска, за които се дължи отделно адвокатско възнаграждение, както и че претендираното не надхвърля минималния размер по Наредба№1/2004 г. Също така ответинкът следвало да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като е станал причина за завеждане на делото.

Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ищеца за изменение на решението по гр.д.

№178/2025г. по описа на РС – Севлиево в частта за разноските . Съдът е приел, че 1 определеното възнаграждение от 400лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки и осъществената защита от процесуалния представител, наличието на установена съдебна практика по спорния въпрос, провеждането на едно открито заседание .

Наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение по чл.248 ГПК са неоснователни.

Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир , като при определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство.

В случая определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 400лв. за осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита. Развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от К. З. Ч. чрез пълномощника адв.

Димова, не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета ,представени са само писмени доказателства с исковата молба и писмения отговор и не са събирани други в хода на делото, наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, приключване на производството в едно с.з., като изходът на спора по предявения установителен иск за нищожност на неустоечната клауза в договора за потребителски кредит, обуславя изхода на спора по предявения иск по чл.55,ал.1ЗЗД, защитавания материален интерес, обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца с подаване на мотивирана искова молба и представяне на писмени бележки с развити доводи от исковата молба.

По изложените съображения обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №640 от 03.09.2025г. по гр.д.№178/2025г. по описа на РС - Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на К. З. Ч., подадена чрез адв.

Димова , по чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1049 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от адв. Ж. Димова като пълномощник на ищеца К. З. Ч. частна жалба против определение №640 от 03.09.2025г. по гр.д.№178/2025г. по описа на РС - Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, В жалбата се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се намали адвокатското възнаграждение. Сочи се ,че в производството са били предявени два иска, за които се дължи отделно адвокатско възнаграждение, както и че претендираното не надхвърля минималния размер по Наредба№1/2004 г. Също така ответинкът следвало да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като е станал причина за завеждане на делото.

Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ищеца за изменение на решението по гр.д.

№178/2025г. по описа на РС – Севлиево в частта за разноските . Съдът е приел, че 1 определеното възнаграждение от 400лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки и осъществената защита от процесуалния представител, наличието на установена съдебна практика по спорния въпрос, провеждането на едно открито заседание .

Наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение по чл.248 ГПК са неоснователни.

Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир , като при определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство.

В случая определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 400лв. за осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита. Развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от К. З. Ч. чрез пълномощника адв.

Димова, не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета ,представени са само писмени доказателства с исковата молба и писмения отговор и не са събирани други в хода на делото, наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, приключване на производството в едно с.з., като изходът на спора по предявения установителен иск за нищожност на неустоечната клауза в договора за потребителски кредит, обуславя изхода на спора по предявения иск по чл.55,ал.1ЗЗД, защитавания материален интерес, обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца с подаване на мотивирана искова молба и представяне на писмени бележки с развити доводи от исковата молба.

По изложените съображения обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №640 от 03.09.2025г. по гр.д.№178/2025г. по описа на РС - Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на К. З. Ч., подадена чрез адв.

Димова , по чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________