Решение № 3121 от 16.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3121 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110213077 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Д. Н. Б., чрез упълномощения процесуален представител адв. Ч. против наказателно постановление № 24-4332-027273/12.11.2024г. на Началник група отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 102,26 евро / 200,00 лева/ и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 евро / 100 лева/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира за незаконосъобразно и неправилно. Намира, че е налице неяснота на обвинението срещу което се защитава, тъй като липсва ясно описание на нарушението съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Твърди, че е налице недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

Моли за съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакувания санкционен акт. Излага подробни аргументи в тази насока . Претендира разноски

Въззиваемата страна - СДВР –Началник група отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа 1 страна следното:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 10.06.2024г., около 09:50 часа, в гр. София, при управление на л.а марка „Хюндай“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', срещу № 51, поради отклонение на ляво по пътното платно за движение реализира ПТП с попътно движещия се от лявата му страна л.а марка „БМВ“, модел 530С с рег.№ СВ 4753 ХТ, след което напуска местопроизшествието, като не спира да установи нанесените щети и не уведомява компетентните органи на МВР.

За случая бил подаден сигнал от собственика на увреденото МПС до органите на МВР.

Местопроизшествието било посетено от Р.Г. – мл. Автоконтрольор при ОПП-СДВР, който снел сведения от останалия на място водач – К. С. Й., изготвил протокол за ПТП и докладна записка и предал преписката в ОПП-СДВР за издирване на водача напуснал ПТП.

Автомобилът бил собственост на Н.Д. Б., който собственоръчно попълнил декларация, в която посочил, че на посочената дата същият е бил във владението на Д. Н. Б..

При явяването си в ОПП-СДВР Д. Б. попълнил собственоръчно декларация, че на 10.06.2024г. е управлявал процесния автомобил, но категорично не е участвал в ПТП.

Въз основа на тези данни св. Ц. намерил, че с поведението си Б. е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал.1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП, като на 04.10.2026г. в присъствие на нарушителя съставил против него АУАН серия АД № 240747.

В АУАН, като свидетел -очевидец бил посочен К. С. Й., но същият не присъствал при съставянето на АУАН и не положил съответния подпис в графа свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН, в кръга на своите правомощия Началник група ОППСДВР издал атакуваното НП, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 102,26 евро / 200,00 лева/ и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 евро / 100 лева/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.

В хода на проведеното съдебно следствие въпреки положените усилия за осигуряване явяването на К. Й., същият не е бил разпитан в качеството на свидетел, поради което съдът е градил своите правни и фактически изводи въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които намира за ясни, логични и последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

2

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостoятелно основание за отмяна на санкционния акт на формално основание.

На първо място съставеният против Б. АУАН не отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗАНН, доколкото в същия само формално е посочено името на свидетеля – очевидец, но АУАН не е съставен в негово присъствие и липсва положен подпис, който да удостоверява това обстоятелство. Вместо това в графа свидетел е вписано „ сведение“. ЗАНН не предвижда подобно отклонение от процедурата по отношение на свидетелите, а само при липсата на свидетел- очевидец на нарушението АУАН да бъде съставен в присъствието на двама други.

На следващо място и в АУАН и в НП е налице несъответствие между словесната и цифровата квалификация на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, доколкото от същото не може категорично да се изведе дали същото съответства на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП или на тази на чл. 25, ал. 2 от с.н.а

Жалбоподателят е подведен под отговорност за извършено от нея нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, съгласно дадената в АУАН и НП цифрова квалификация на нарушението. В обстоятелствената част на съставения АУАН и атакуваното НП, обаче е посочено, че и не уведомявам компетентните органи на МВР. Кое именно задължение не е изпълнил жалбоподателя остава неясно, доколкото са смесени две различни разпоредби.

С оглед правото на защита на лицата в административно-наказателното производство е недопустимо подобно разминаване между словесната и цифровата квалификация на 3 нарушението. В конкретния случай липсва единство между описанието на нарушението и правната му квалификация. Допуснатото нарушение по чл.57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на административно-наказващия орган в правната квалификация е съществено и не може да се отстрани в съдебната фаза на производството. За наказаното лице остава неясно за кое точно нарушение е било санкционирано. Констатираното от настоящия съдебен състав несъответствие между описаната фактическа обстановка и законните разпоредби, които са нарушени, е довело до затруднения при организиране на защита и до засягане на основни процесуални права.

По приложението на материалния закон:

За нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП

Разпоредбата на ал.1 на посочения нормативен текст, посочена като нарушена, предписва на водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Същата съдържа общото правило за поведение на водачите на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал. 2 от ЗДвП „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента..”

Доколкото АНО твърди, че жалбоподателят се е отклонил на ляво, а от изготвения и приложения по делото протокол за ПТП, както и декларацията от другия водач е видно, че се касае за навлизане в съседна пътна лента, то категорично следва да се приеме, че се касае за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а не на такова по алинея 1, както го е квалифицирал АНО. Още повече, че разпоредбата на чл. 25, ал.2 се явява специална към общото правило визирано в алинея 1.

По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП

Посочената разпоредба вменява на водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, задължението без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

4

В конкретния случай категорично е установено, че Б. не е останал на място, а е продължил движението си.

Допуснатите нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, обаче са от категорията на съществените, поради което съдът намира, че НП следва да бъде отменено изцяло .

По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира следното:

С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по ал. 1 страните да претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК /съгласно която - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ/, в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 384,02 евро . Съдът намира, че така претендираното възнаграждение не се явява прекомерно, с оглед броя на проведените съдебни заседания, всяко от които е било с участието на процесуален представител на жалбоподателя, както и правната и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-027273/12.11.2024г. на Началник група отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 102,26 евро / 200,00 лева/ и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 евро / 100 лева/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.