Решение № 1080 от 19.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело № 20242100501333 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ответника Г.Н.М., гражданин на Руската Федерация, роден на ****., с Булстат ****, с адрес: ******, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв.Ц. М. от АК- Бургас против решение № 157 от 29.04.2024 г., постановено по гр. дело № 827/2023 г. по описа на Районен съдНесебър, в ЧАСТТА, с която е осъден да ЗАПЛАТИ на ищеца Етажна собственост на сграда с идентификатор № ***, с адрес: с. Равда, ***, представлявана от председателя на УС П.Н.С., сумата общо в размер на 2605.31 лв., представляваща сбор от вноски по чл. 50 от ЗУЕС към етажната собственост за 2021г., 2022г. и 2023г., както следва: сумата в размер на 116.48 лв. за 2021г., сумата в размер на 1061.98 лв. за 2022г. и сумата в размер на 1426.85 лв. за 2023г., определени с решения на общото събрание на етажната собственост от 09.10.2021г. и 08.10.2022г., дължими за самостоятелен обект с идентификатор ***, с административен адрес: с. Равда, ул. „Несебър“ № 2, к-с „Мелия 9“, вх. А, ет. 3, ап. А304, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.08.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата общо в размер на 370.31 лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху главниците, както следва: лихва в размер на 6 лв. върху сумата от 745.10 лв., начислена за периода от 01.11.2021г. /датата на падежа/ до 29.11.2021г. /деня, в който ответникът е заплатил част от дължимата за 2021г. сума в размер на 235,83 лева/; лихва в размер на 76.49 лв. върху сумата от 509.27 лв., начислена за периода от 29.11.2021г. до 05.05.2023г. /деня, в който ответникът е заплатил част от дължимата за 2021г. сума в размер на 392.79 лв./; лихва в размер на 3.68 лв. върху сумата от 116.48 лв., за периода от 05.05.2023г. до 06.08.2023г.

1

/деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда/; лихва в размер на 182.97 лв. върху сумата от 1061.98 лв., за периода от 01.01.2022г. /датата на падежа/ до 06.08.2023г. /деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда/;лихва в размер н а 101.17 лв. върху сумата от 1426.85 лв. за периода от 01.01.2023г. /датата на падежа/ до 06.08.2023г. /деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда/, както и направените по делото разноски в размер на 1243.23 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в осъждащата ответника част, като се твърди, че е недопустимо, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Възразява, че районният съд не е съобразил доводите му, че общото събрание на ЕС няма компетентност да определя начина на разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части по чл. 51 от ЗУЕС, разходите за ремонт по чл. 48 от ЗУЕС и тези за неотложен ремонт по чл. 49 от ЗУЕС, тъй като начинът за разпределяне на тези разходи е определен с императивните законови норми на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Сочи че липсата на компетентност на ОС на ЕС да взема решение по този въпрос налага извода, че съответните разходи следва да бъдат разпределени между етажните собственици съобразно законовите правила. На второ място в жалбата се твърди, че решението по т. 3 и по т. 5 от протокола на ОС на ЕС от 08.10.2022г. са нищожни поради определянето им в нарушение на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. На трето място се сочи,че разпределянето на таксите за управление и поддръжка е прието в нарушение на чл. 51 от ЗУЕС,доколкото ползвателите и обитателите на практика, поради невписването им в книгата на ЕС и липсата на данни са общия им брой, практически са изключени от заплащането им. На четвърто място се възразява, че под формата на разходи по чл.50,ал. 4, т. 3 от ЗУЕС по т. 3 от решение на ОС на ЕС от 09.10.2021г. и по т. 5 от решение на ОС на ЕС от 08.10.2022г. /влезли в законна сила/ са включени такива, които не са свързани с общите части, а касаят дейности по управление и поддръжка, като в подкрепа на тези доводи се излагат подробни съображения. На пето място се излагат оплаквания, че ищецът не е доказал исковите си претенции към ответника за такси и вноски нито по размер, нито по основание, от което се твърди,че се налага извода за липса на решение на ЕС, с което е вменено подобно задължение. На последно място се твърди, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на фактическите си твърдения, на които основава правопораждащите си задълженията към ответника. По подробно изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските по делото и за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец Етажна собственост на сграда с идентификатор № ***, с адрес: с. Равда, ***, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Ж. Иванова – АК-Бургас е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на възраженията в жалбата за липса на компетентност на ОС на ЕС да определя разходите по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, както и съображенията за нищожност на решенията по т. 3,взето с протокол на ОС на ЕС от 09.10.2021г. и по т. 5, взето с протокол на ОС на ЕС от 08.10.2022г. Счита за недопустимо оплакването на въззивника,че не е посочен броят обитатели и ползватели, което е довело до изключването им от заплащане на таксите за управление и поддръжка по чл. 51,ал. 1 от ЗУЕС, по съображения, че е извън предмета на спора, доколкото от ответника не се претендират вноски по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, а само вноски по чл. 50 от ЗУЕС. На следващо място се оспорва като преклудирано възражението в жалбата, че разходите, касаещи зелените площи, басейн и прилежащи територии са определени върху процент от притежаваните от него ид.ч. от общите части на сградата,доколкото решенията на ОС на ЕС от 19.10.2021г. и 08.10.2022г. са влезли в законна сила и подлежат на изпълнение. За неоснователни са счетени и оплакванията на въззивника 2 за неопределяемост на вноските по чл. 50 от ЗУЕС, както и доводите му за недоказаност на исковата претенция. Въззиваемият е изложил подробно своите доводи и възражения по спора, с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, чрез адвокатският си представител поддържа писмения си отговор. Представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е образувано и останало висящо след частично прекратяване по следните предявени от ищеца Етажна собственост на сграда с идентификатор № ***, с адрес: с. Равда, ул. „Несебър“ № 2 обективно съединени искове за осъждане на Г.Н.М., гражданин на Руската Федерация като собственик на самостоятелен обект на собственост в същата ЕС, да м у заплати, въз основа на влезли в законна сила решения на ОС на ищцовата ЕС о т 09.10.2021г. и 08.10.2022г., сумата в размер на 2856.23 лв., представляваща главница, включваща част от вноските по чл. 50 от ЗУЕС за 2021г. в размер на 131.57 лева, вноски по чл. 50 от ЗУЕС за 2022г. в размер на 1061.98 лева и вноски по чл. 50 от ЗУЕС за 2023г. в размер на 1426.85 лева, както и обезщетение за забава в размер на законна лихва от 20.75 лева върху сумата от 131.57 лева за периода от 01.11.2021г. до 04.05.2023г. /деня, предхождащ деня, в който ответникът е заплатил част от дължимите суми в размер на 392,79 лева/, законна лихва от 11.06 лева върху сумата от 367.40 лева за периода от 05.05.2023г. до 06.08.2023г. /деня, предхождащ деня на постъпване на исковата молба в съда/, законна лихва от 181.42 лева върху сумата от 1061.98 лева за периода от 01.01.2022г. до 06.08.2023г. и законна лихва от 99.08 лева върху сумата от 1426.85 лева за периода от 01.01.2023г. до 06.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 07.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и последващите й уточнения се сочи, че горепосочените решения на ОС на ЕС от 09.10.2021г. и 08.10.2022г. са влезли в сила и подлежат на изпълнение по реда на чл. 38 от ЗУЕС от етажните собственици, в т.ч. от ответника, който съобразно притежаваните от него 1.871% идеални части от общите части на сградата дължи вноски по чл. 50 от ЗУЕС за 2021, 2022 и 2023г. Сочи се, че в проведеното на 09.10.2021г. О С на ЕС били взети решения за приемане на бюджета на етажната собственост за 2021г. и за 2022г. разходна и приходна част, съставляващи решения по т. 3 и по т. 4 от протокола, които съгласно решение т. 2, взето на същото ОС на ЕС дължимите за 2021г. вноски до 31.12.2021г., а за всяка следваща година до 31.12 на предходната година. Признава направено от ответника частично плащане на сумата от 235.83лв. на 29.11.2021г. като счита, че с него се погасява част от дължимата такса за 2021г., като претендира присъждане на остатъка й в размер на 131.57 лв. По отношение на таксата за 2022г. - в размер на 1061.98 лева Сочи се, че на проведеното на 08.10.2022г. ОС на ЕС били взети решения за приемане на бюджета на етажната собственост за 2023г. - разходна и приходна част, обективирани в т.

5 протокола, които съгласно решение т. 2, взето на същото ОС на ЕС в тежест на ответника е дължимата сумата от 1426.85лв. Ищецът претендира присъждане на дължимите за 2021, 2022г. и 2023г. вноски по чл. 50 от ЗУЕС въз основа на горепосочените решения на ОС на ЕС, заедно с обезщетения за забавеното им плащане от забавата до подаване на исковата молба, както и законна лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Изрично заявява, че доколкото ответникът не е пребивавал в етажната собственост през 2021г., 2022г. и 2023г. не претендира от него заплащане на разноски за покриване на разходите по чл. 51 от ЗУЕС.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът, е изразил 3 становище за неоснователност на предявените искове. Възразил е, че е ясно как се определя годишния период, за който се претендират процесните суми. Цитира се разпоредбата на чл.

51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, като се аргументира, че ответникът не е пребивавал в процесната етажна собственост повече от 30-дни за всяка от календарните 2021г., 2022г. и 2023г., поради което счита, че от него не се дължат разходи за управление на общите части, позовавайки се на съдебна практика. Твърди се, че платил чрез трето лице - друг етажен собственик / Л.Б./ още две плащания за процесния период, а именно през 2022г. - сумата в размер на 121.89 лв.

/платена на 18.04.2022г./ и през 2021г. - сумата в размер на 235.83 лв. /заплатена на 29.11.2021г./.

В срока за писмен отговор ответникът е предявил и насрещен иск за прогласяване за нищожни на решенията на ОС на ЕС от 08.10.2021г. по т. 3 и от 09.10.2022г. по т. 5, на които ищецът е основал вземанията си за заплащане на претендираните с исковата молба суми за вноските по чл. 50 от ЗУЕС. С влязло в законна сила определение от 26.02.2024г. районният съд е прекратил произовдството по насрещния иск като недопустимо, позовавайки се на цитирана съдебна практика, съгласно която извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не може да се разглеждат възражения за незаконосъобразност, респ. нищожност на решенията на ОС на ЕС.