Решение № 761 от 26.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Плевен, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20224430105477 по описа за 2022 година

Депозирана е искова молба от В. В. М., чрез адв. Д. С., против „МИЯ***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявана от ***, с която се твърди, че между страните съществуват трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор, от 2014г., въз основа на който, ищецът заема длъжността ***, с място на работа ***, магазин за месо „Мия“, при 4- часов работен ден и БТВ от 1130лв.. Твърди се, че на 09.09.2022г, ищецът е бил на работното си място и е полагал труд, заедно със сина на работодателката- ***, заемащ длъжността ***, който е с висок процент инвалидност, с психично заболяване и е трудоустроен. Твърди се, че на посочената дата- 09.09.2022г., ***, го е намушкал с нож в областта на корема. Твърди се, че е откаран със Спешна помощ и и е последвала операция. Твърди, че са издадени два БЛ - за 25 и за 20 календарни дни. Твърди се, че за случая е образувано ДП №5247/2022г по описа на РП Плевен, по което *** е привлечен като обвиняем. Твърди се, че инцидентът е признат за трудова злополука от НОИ, с разпореждане №510414- 61/06.10.2022г. Твърди се, че в резултат от трудовата злополука ищецът е получил тежки травми, което е наложило престой в болница за 4 дни и продължително домашно лечение. Твърди се, че поради временната неработоспособност е изгубил финансовата си независимост, и е бил принуден да разчита на съпругата и децата си за задоволяване на ежедневните 1 си нужди. Твърди се, че това се отразило изключително негативно върху емоционалното му състояние, накърнило е самочувствието му, направил го е несигурен и затворен. Твърди се, че ищецът е отслабнал с осем кг, вдига кръвно, не може да спи и да се храни спокойно, не е способен да извършва обичайните си дейности. Твърди се също, че пълно възстановяване след операцията не е възможно, тъй като е с изрязано тънко черво и е с много усложнения. Твърди се, че това е довело до трайно боледуване, състояние на стрес и тревожност. Посочва се също, че ищецът е бил във временна нетрудоспособност за периода 09.09.2022г. -21.11.2022г, за което са издадени двата болнични листа, по които е получил както обезщетение сумата от 420лв- по първия и 33,лв.- по втория. Моли съда, на основание по чл. 200, ал.1, вр. ал.3, от КТ, вр. чл.52, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати сумата от 60 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука и на сумата от 50лв.- претърпени имуществени вреди, изразяваща се в разликата между БТВ и обезщетението на временна нетрудоспособност, за периода 09.09.2022г.- 21.11.2022г, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 09.09.2022г.

Ответникът „МИЯ- ***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявана от ***, чрез адв. А. Д., в срока за отговор изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва съществуването на трудови правоотношения между страните и факта на настъпване на трудова злополука на 09.09.2022г. Твърди се, че от страна на ищеца е допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ, при изпълнение на трудовите му задължения, провокирал е сина на работодателката- ***, като е псувал *** и по този начин е допринесъл за увреждането си. Оспорва се размерът на иска по чл.200, ал.1 от КТ, като се твърди че е завишен, посочва, че хоспитализацията му от 4 дни е минимална, изписан е с подобрение. Твърди се, че след злополуката, ответникът е изплатил на ищеца сума от 750лв. и сума от 500лв. Оспорват се твърденията, че БТВ на ищеца е в размер на 1130лв, като се посочва, че въз основа на допълнително споразумение от 01.07.2022г, същия получава БТВ от 450лв. Прави искане за привличане на трето лице- помагач- ЗК „УНИКА“ АД, като се посочва, че към датата на трудовата злополука, всички работници имат сключена задължителна застраховка с риск „трудова злополука“.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните 2 по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение № 88/06.01.2023г, като трето лице- помагач на страната на ответника, е конституирано ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Тодор Александров, №18. В депозирано по делото становище, третото лице помагач изразява становище за неоснователност на иска. Посочва се, че са изпълнили задължението си по сключената застраховка с покрит риск „Трудова злополука“ и с изплатили застрахователно обезщетение на пострадалия- ищец, в размер на 913,22лв.

По делото, с определение № 88/06.01.2023г., са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните: факта на настъпване на трудова злополука на 09.09.2022г., претърпяна от ищеца В. М., както и факта, че страните са се намирали в трудовоправни отношения към датата на настъпването на трудовата злополука.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 28.02.2023г. , с протоколно определение е прието направеното от ищеца уточнение, на периода на предявеният иск с правно основание чл.200, ал.3, вр. ал.1 от КТ, касаещ обезщетението за имуществени вреди, съобразно дадените от съда указания в тази насока, като същият е приет за периода 09.09.202207.03.2023г, без изменение на размер на същия от 50лв.

По делото безспорно се установява, че въз основа на сключен трудов договор №8/15.08.2014г. и допълнително споразумение към него от 01.07.2022г, ищецът М., на длъжност ***, считано от 01.07.2022г, е с 4- часов работен ден и основно трудово възнаграждение от 450лв. С разпореждане №5104-14-61/06.10.2022г на ТП на НОИ Плевен, декларираната от работодателя злополука от 09.09.2022г, е приета за трудова, на основание чл.

55, ал.1 от КСО. По делото се установява също, че в резултат на трудовата злополука, ищецът М. е в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 09.09.2022г- 07.03.2023г. /л.168/, за което са представени болнични листове.

По делото се установява също, че с определение №945/22.12.2022г. по НН№2448/2022г на ПлРС, спрямо прекият извършител на увреждането- *** /син на управителя на дружеството- работодател/, на основание чл. 89, б. б от НК, е постановено принудително лечение в ДПБ-Ловеч. По делото се установява също, че с Постановление за прекратяване на наказателно 3 производство, производството по ДП №5420/2022г на описа на ОП Плевен, водено против ***, водено за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, е прекратено, поради наличието на хипотезата по чл. 24, ал.1, т.1, предл. 2 от НК- не е налице наказателноотговорен субект на престъпление.

По делото се установява, съобразно приетото заключение на ВЛ по изготвената ССЕ, че не е установена разлика между получаваното от ищеца М. трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност от НОИ, поради предхождащ по- висок осигурителен доход. ВЛ е посочило,че последното получено от ищеца ТВ е било за 4 часов работен ден в размер на осигурителен доход от 450лв., а изплатените суми за обезщетения за временна нетрудоспособност за трудова злополука са в размер на 90% от среднодневното БТВ или среднодневния осиг. доход, върху който са внесени или дължими осиг. вноски за периода от 18 месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, който в случая е в по- голям размер. ВЛ е посочило, че за периода м.09.-2022г.- м. 01.2023г, в полза на ищеца е изплатена сума от 3740лв.

По делото е изслушана и приета СМЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е констатирало, съобразно данните от материалите по делото, че на 09.09.2022г. на В. М. е причинено проникващо прободнопорезно нараняване на корема с входна рана на предната коремна стена, на около 1 см. вдясно и под пъпа, дължина около 5-6 см., коса — посока 10-4 часа, с пролабиране („изпадане“) на чревни гънки през нея.; тази рана е включена в оперативната рана за ревизия на коремната кухина, операцията е извършена по спешност; в коремната кухина- нараняване на чреводържателя (опорака) на тънкото черво с активно кървене при приемане за лечение.

Прободно- порезното нараняване е резултат от намушкване с предмет с остър връх и режещ (и) ръб(ове) и може да е причинено от намушкване с нож, както съобщава пострадалия. Причиненото на М. прободно-порезно нараняване прониква в коремната кухина и е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. ВЛ е посочило, че без своевременна специализирана медицинска помощ, най-вероятен е бил смъртен изход- от кръвозагуба и възпалителни усложнения. ВЛ посочва също, че нараняването е наложило спешна оперативна интервенция, следоперативният период е протекъл без усложнения, пострадалият е изписан на четвъртия ден – на 13.09.2022г., с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и 4 предписано медикаментозно лечение в дома (антибиотик, пробиотик, антикоагулант); посочва, че конците от оперативните рани са свалени на 14ия ден след операцията. ВЛ е посочило, че по повод прободно-порезното нараняване, на М. са издадени болнични листи за временна неработоспособност за времето от 09.09.2022г. (датата на инцидента) до 10.02.2023г. - общо за 155 дни; в болничния лист от 23.11.2022г., №Е20223366494, към първоначалната диагноза е добавена и диагнозата Вентрална (коремна) херния. ВЛ посочва, че вентралната херния представлява дефект на предната коремна стена със слабост на мускулите.

Може да се появи на всяко място на коремната стена, като най-често се намира срединно над пъпа. Много често, тези хернии се образуват на мястото на предхождаща оперативна интервенция, поради отслабване на коремната стена, което позволява на органи и структури от коремната кухина да пролабират и изпъкват под кожата през самия подкожен дефект. ВЛ посочва, че при прегледите в съдебна медицина, не е установена видимо проявена вентрална херния. Липсват медицински документи от консултативни прегледи на хирург по повод тази диагноза. ВЛ посочва също, че съобразно установеното при прегледите на М. в съдебна медицина- на 02.02.2023г, оздравителният процес е приключил и същият е възстановен от полученото нараняване на корема. на поставеният въпрос, налице ли са остатъчни последици и какви биха били последиците и усложненията, ВЛ посочва, че по наличните данни, в причинна връзка с прободно- порезното нараняване на корема може да се посочат следните последици: белезите (цикатрикси) върху предната коремна стена, които се очаква с времето да избледнеят; херния на предната коремна стена, без демонстративни клинични прояви; наличието й налага спазване на хигиенно-диетичен режим за намаляване на телесното тегло, избягване на тежък физически труд, укрепване на мускулатурата на предната коремна стена. В с.з., при изслушване на ВЛ, същото посочва, че оздравителния процес за този тип нараняване, продължава ок месец и половина; изрично посочва, че оздравителен процес не означава временна нетрудоспособност.

По делото, като свидетели са разпитани лицата *** М., ***, *** и.. Св.

***. – сина на ищеца, посочва, че в деня на инцидента е видял баща си, който е бил в лошо състояние; лекарите са казали, че е с опасност за живота, както и че самият нож е замърсен, тъй като преди това е работено н него. Посочва, че 5 е баща му е изписан на четвъртия ден, в недобро състояние. Посочва, че домашните му са му помагали да се обслужва- за ходене до тоалетна, за хранене, вдигали са го, за да се движи, но не е имал сила, което е продължило с месеци. Посочва, че стресът го има и понастоящем, баща му не се чувства пълноценен, защото не може да работи и да подпомага семейството си.

Посочва, че не спи по много и се буди с крясъци. Свидетелят посочва, че баща му е бил в добри отношения със собственичката и не е имал пререкания с нея, както и със сина й. Описва баща си като добър човек, който много помага, неконфликтен, спокоен, контактен, с много приятели. Св. Д. М. посочва, че след инцидента е настъпила промяна в поведението на баща му, потиснат е, не излиза много; не разговаря със семейството си по темата и страни от тях. Посочва също, че баща му е отслабнал 10 кг. след инцидента.