Решение № 22 от 20.02.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Русе, 18.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело № 20224501000368 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 991 от 12.07.2022г. по гражданско дело № 908 по описа за 2021г. отхвърля предявените от “Барклис Мебел“ ЕООД, ЕИК 202325425, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 4, вх. А, представлявано от С.Й.М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 19А, ет.1, ап.5, чрез адвокат В. Е. Д. от АК-София, срещу “Билд Рент БГ“ АД, ЕИК 203647436, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Хан Кубрат“ № 1, ет.6, представляван от В.К. И., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 79, ет.2, ап.5, искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане общо на сумата от 21968 лв., с вкл. ДДС, представляваща остатък от цена на продадени стоки през периода 2018/2020 г. по фактури № 10132/ 17.12.2019 г., № 10136/ 27.02.2020 г. и № 10141/13.05.20 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г., с обезщетения за забава до 19.02.2021 г. съответно по ф-ра № 10132/17.12.2019 г., считано от 17.12.2019 г.-478,89 лв., по ф-ра № 10136/ 27.02.2020 г., начиная от 27.02.2020 г.-1093,75 лв. и по ф-ра № 10141/ 1

13.05.2020 г. за времето 13.05.2020 г.-19.02.2021 г.-550,28 лв., като неоснователни, поради извършено прихващане с недължимо платени суми от “Билд Рент БГ“ АД в полза на “Барклис Мебел“ ЕООД по данъчни фактури:

№ 10037/ 30.09.2016 г., № 10041/ 07.11.2016 г., № 10048/15.02.2017 г. и № 10049/28.02.2017 г.

„Барклис Мебел“ ЕООД ЕИК 202325425 гр. Велинград, представлявано от управителя С.Й.М., чрез адвокат В. Е. Д., подава въззивна жалба срещу решение № 991 от 12.07.2021г. по гр. д. № 908/2021г. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и моли окръжния съд да го отмени и да постанови решение по съществото на спора, с което да уважи исковете на „Барклис Мебел“ ЕООД като основателни и доказани, както и да присъди направените разноски в двете инстанции.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.

Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен отговор от „Билд Рент БГ“ АД ЕИК 203647436 чрез адвокат И. С., в който страната заявява, че обжалваното решение е допустимо, валидно, правилно и обосновано. Моли окръжния съд да потвърди решението на районния съд.

Евентуално, в случай, че въззивната жалба бъде уважена и окръжният съд намери исковете за основателни, „Билд Рент БГ“ АД иска от окръжния съд да уважи възражението за прихващане.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.327 и сл. от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД – правна квалификация, която страните са приели без възражение. „Билд Рент БГ“ АД възложил на „Барклис Мебел“ ЕООД изработка на мебели по предоставен проект за обзавеждане на хотел в гр. Русе, местност “Образцов чифлик“ и за стая за гости в апартамент в гр. Русе по бул. „Скобелев“. Страните не сключили 2 писмен договор, но се уговорили „Барклис Мебел“ ЕООД след приключване на даден етап да издава данъчни фактури, в които да вписва стоката не като мебели, а като дървени панели - общо 1265 броя. В изготвена от изпълнителя справка от 31.12.2020 г. е посочена обща стойност на поръчките е 97968 лв., с вкл. ДДС, като към нея дата погасени са били 76000 лв.

„Барклис Мебел“ ЕООД претендира плащане на остатъците по следните фактури:

1. № 10132/17.12.2019 г. за сумата 24000 лв., от които се претендира остатък 4 000 лв.

2. № 10136/27.02.2020 г. за сумата 35040 лв., от които се претендира остатък 11040 лв.,

3. № 10141/13.05.2020 г. за сумата 12000 лв., от които се претендира остатък 7000 лв.

Сборът от исканите суми по тези три фактури е 22040 лв., но ищецът заявява иска за 21968 лв. с вкл. ДДС. Претенцията за сумата 21968 лв. е заявена първоначално общо без разбИ.е по отделни фактури, като едва с допълнителната счетоводна експертиза се изяснява какви са неплатените остатъци по всяка от процесните фактури. Въз основа на тази допълнителна експертиза процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание на 13.06.2022г. уточнява, че претендира неплатените суми както следва: по фактура № 132/17.12.2019 г. – 4000 лв., по фактура № 136/27.02.2020 г. – 11400 лв., по фактура № 141/13.05.2020 г. – 7000 лв., с лихви за забава според експертизата по първата фактура за периода 02.02.2020 г.-19.02.2021 г. в размер на 426,70 лв., по втората фактура за периода 13.03.2020 г.-19.02.2021 г.

– 1055,02 лв. и по третата за периода 28.05.2020 г.-19.02.2021 г. – 521,15 лв.

Тези фактури били издадени във връзка с отправено до ищеца искане от ответника от месец август 2017 г. за изработване на мебели по предоставен проект. Между страните нямало подписан договор, но имало кореспонденция чрез имейли.

В първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че в счетоводството на „Барклис мебел“ ЕООД за периода месец декември 2018г.

– месец август 2020г. са осчетоводени фактури с получател „Билд Рент БГ“ АД на обща стойност 98040 лв. По сметките на „Барклис Мебел“ ЕООД е постъпило плащане общо 76000 лв. Дължимата главница е 98040 – 76000 = 22040 лв.

3

В това заключение на съдебно-счетоводната експертиза е посочено още, че фактура № 0000010136/27.02.2020 г., издадена от „Барклис Мебел" ЕООД на „Билд Рент БГ“ АД с обща стойност 35040.00 лв. в т.ч. 29200,00 лв. облагаема стойност и5840,00 лв. ДДС за изработка на 365 бр. панели не е осчетоводена и не е отразена в счетоводните регистри на „Билд Рент БГ“ АД.

В общата платена сума 76000 лв. няма част, която се отнася до тази неосчетоводена при ответника фактура. Другите две процесни фактури № 10132/17.12.2019г. и № 10141/13.05.2020г. са надлежно осчетоводени при ответника.

Процесните три фактури не са подписани за получател, но две от тях № 10132/17.12.2019г. и № 10141/13.05.2020г. са осчетоводени при получателя „Билд Рент БГ“ АД, включени са в дневника за покупките и е ползван данъчен кредит. С тези действия „Билд Рент БГ“ А потвърждава сделките – търговски продажби, чийто основни елементи се съдържат във фактурите.

Русенският районен съд обосновано е приел, че неплатените остатъци от тези фактури се дължат, както следва:

По фактура № 10132/17.12.2019г. за 24000 лв. са платени 10000 лв. на 20.12.2019г. и 10000лв. на 30.12.2019г. и остават дължими 4000 лв.

По фактура № 10141/13.05.2020г. за 12000 лв. са платени 5000 лв. на 15.05.2020г. и остават дължими 7000 лв.

Дължимата лихва за забава, изчислена в допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, е както следва:

По фактура № 10132/17.12.2019г. за периода 2.02.2020г.-19.02.2021г. е 426,70 лв.

По фактура № 10141/13.05.2020г. за периода 28.05.2020г.-19.02.2021г. е 521,15 лв.

В отговора на исковата молба ответникът „Билд Рент БГ“ АД ЕИК 203647436 заявява възражение за прихващане. Посочва, че ищецът „Барклис Мебел“ ЕООД е издал фактури с номера 10037/30.09.2016 г. на стойност 13200 лв. с ДДС, фактура № 10041/07.11.2016 г. на стойност 6000 лв., фактура № 10048/15.02.2017 г. на стойност 3200,06 лв., фактура № 10049/28.02.2017 г. на стойност 19254 лв., по които ответникът е заплатил без основание 92654.06 лв. Посочва плащанията и представя фактурите и платежните документи. Ответникът твърди, че въпреки издадените фактури от ищеца и извършените плащания по тях от ответника липсва извършване на 4 каквато и да била дейност от ищеца - стоки не били изработвани, предавани или монтирани. Липсват документи, които да удостоверят някакво изпълнение във връзка с издадените счетоводни документи, следователно сумите по представените фактури и платежни нареждания са платени без основание и подлежат на връщане. Ответникът твърди, че между страните е имало сключени договори за изработка, във връзка с които са издадени фактурите, но по тях липсвало изпълнение от страна на „Барклис Мебел“ ЕООД ЕИК: 202325425, заради което същите били развалени поради виновно неизпълнение от ищеца с волеизявление на страната, направила плащането дейността по нито един договор не била изпълнена нито до определената дата, нито по-късно, поради което договорите били развалени и сумата дадена по тях подлежала на връщане. Ответникът прави възражение за прихващане до размера на претендираната с исковата молба сума от 24090,92 лева.

Русенският районен съд е приел за основателно възражението като изключил само фактура № 10108/21.12.2018 г. и фактура № 10138/26.02.2020 г., които били платени. Районният съд посочва, че във връзка с останалите документи не са ангажирани никакви доказателства за това, че през 2016 г. и до м. февруари 2017 г. дружествата са били в някакви взаимоотношения, по повод на които да са били издадени фактури № 10037/ 30.09.2016 г., № 10041/07.11.16 г., № 10048/15.02.2017 г. и № 10049/28.02.2017 г. Не се установява по какви договори да са били платени авансите, а доколкото вписаните като изработени врати са по естеството си родово определени вещи, не се установява собствеността върху стоката да е била прехвърлена на ответника с предаването й. Общата сума по фактурите надхвърля по размер ищцовите претенции-главна и акцесорни, за които районният съд е изложил съображения, че са основателни. Поради това главните искове са отхвърлени.

Окръжният съд намира решението в частта за уваженото възражение за плащане за неправилно. След като ответникът е плащал по фактури, основание на плащанията има. Само че ответникът не е посочил какво е това основание. Какви договори са били сключени, в какво се изразява неизпълнението от страна на ищеца, кога и как са били развалени. Едва след подобно уточнение на основанието на възражението, от ищеца може да се изисква доказване на положителни факти – изпълнение на задължения по тези договори. Очевидно се твърди неоснователно обогатяване в хипотезата на отпаднало основание – след разваляне на договори за изработка. Ето защо 5 първо ответникът е следвало да установи фактическите и прави основания на своето възражение, която би трябвало да бъдат толкова подробни, колкото и при насрещен иск, защото възражението за прихващане се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо верните аргументи на районния съд, че нищо не е установено във връзка с възражението, следва да се преценяват в обратен смисъл, а именно, че насрещното вземане не е доказано.

Съдебно-счетоводната експертиза е изследвала фактурите, посочени във възражението за прихващане, и е установила следното:

1. Фактура № 0000010036/30.09.2016г. - аванс по договор 13200.00 лв. в т.ч. е надлежно осчетоводена и включена в ,,Дневника за покупките“, съгласно чл.

124 т.1 от ЗДДС, деклариран със Справка-декларация за ДДС.

2. Фактура № 0000010041/07.11.2016г. - аванс по договор 6000,00 лв. е надлежно осчетоводена и включена в „Дневника за покупките“ съгласно чл.

124 т.1 от ЗДДС, деклариран със Справка-декларация за ДДС.

3. Фактура № 0000010048/30.09.2016г. - изработка на врати 8 бр. за 3200,06 лв. надлежно осчетоводена и включена в ,,Дневник за покупките“, съгласно чл. 124 т .1 от ЗД.ДС, деклариран със Справка-декларация за ДДС.

4. фактура № 0000010049/28.07.2017г. изработка на врати и приспаднат аванс по договор е надлежно осчетоводена и включена в „Дневник за покупките“, деклариран със Справка-декларация за ДДС.

Осчетоводяването на фактурите при ответника - получател се приема за доказателство, че сделките са осъществени по същите причини, изложени относно фактурите по главния иск. Първите две фактури, посочени в заключението относно възражението, са за аванси, а последните две фактури – за окончателна цена с приспадане на аванси. Няма житейска логика купувачът на врати да плати окончателна фактура, по която от цената са приспаднати аванси, ако не е получил вратите.