Решение № 265 от 22.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 265 22.01.2020 г. Гр. Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8227 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 229, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 212, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР/отм./ и по чл.

212, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР /отм./ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И.Н.К. с ЕГН ********** , чрез пълномощника си адв. П., е предявил срещу Главна дирекция

“Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6030,76 лева, представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно допълнителен отпуск за общо 864 часа (по 96 часа годишно или по 24 часа на отчетно тримесечие) положен извънреден труд над 50-те часа за всяко тримесечие в периода от 25.02.2003 г. – 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху цялата главница от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил като държавен служител на длъжността ***на ответната дирекция до 18.05.2017 г., когато било прекратено служебното му правоотношение поради навършване на пределната възраст.

Твърди се, че през времетраене на служебното му правоотношение е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 и 24 часови смени, като работните му смени били изпълнявани по предварително утвърден от ***на затвора *** месечен график, а работното му време се изчислявало сумирано за отчетен период, който в исковия период бил тримесечен.

Работното време на ищеца, като служител, работещ в условията на сумирано изчисляване на работно време /СИРВ/, се изчислявало в часове на отчетни тримесечия по следния начин: всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие /месец/, се сумират и в случаите, когато надвишават нормата работно време за съответния отчетен период, часовете над установеното работно време представляват за служителя положен от него извънреден труд, който съгласно относимите разпоредби на ЗМВР, в периода 25.02.2003 г. – 31.12.2011 г. е следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Сочи, че нормата работно време за служителите, работещи при СИРВ, измерваща се в работни часове, е с различна продължителност като същия варира от 480 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетното тримесечие/.

Изчислението на отработените часове за отчетен период, става в края на периода или началото на следващия такъв и едва тогова може да се установи дали съответния служител е изработил нормативно установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, като във втората хипотеза часовете труд над установената нормална продължителност на норматива часове, представлява за съответния служител – извънреден труд.

Ищецът твърди, че през времетраенето на служебното му правоотношение с ответната дирекция, работодателят не е изчислявал правилно работното му време, което довело до ощетяването му, тъй като през цялото време е полагал труд над установената норма работно време, който нито е бил отчитан от работодателя му правилно, нито е бил заплащан по съответния ред, или пък компенсиран с допълнителен платен отпуск, който да може да ползва.

Твърди се, че в исковия период от началото на 2003 г. до 31.12.2011 г. ищецът е работил по предварителен месечен график, изготвящ се ежемесечно в затвора, като е давал всеки месец 24 или 12 часови смени. Допълнително към тях ищецът е давал и по 1 или 2 бр. 12-часови допълнителни смени месечно на външно охраняем пост, по време на който са охранявани лишени от свобода по време на болнично лечение в болница на територията на гр. ***.

Ищецът твърди, че заради характера на изпълняваната от него постова дейност, не са му били предоставяни и не е могъл да ползва същинска почивка за хранене през работните смени, защото не е могъл да напуска поста си, без разрешение на прекия си ръководител. А в случаите, когато му е осигурявано време за хранене, е бил длъжен да остава на територията на З., продължавал е да е под ръководството и на разположение на Н.си и е бил длъжен да изпълнява неговите нареждания по всяко време, в това число и такива за прекъсване на храненето н изпълнение на конкретни задачи.

Поради естеството на изпълняваната от него работа по време на дежурствата, ищецът твърди, че през цялото времетраене на смяната фактически е изпълнявал специфичните за длъжността му служебни задължения без възможност да се отклонява от тях и нито е била предоставяна почивка за хранене и отдих по време на смяната, нито е могло изобщо да ползва такава, поради самото естество на дейност в ГДИН. През цялото време на смяната, същият е бил длъжен да се намира на територията на Затвора ***, без да може да напуска територията на същия; в специфичното работно облекло и оборудване; под ръководството на прекия си ръководител и със задължението да изпълнява неговите заповеди във всяка една минута. Въпреки посоченото обаче, ответната ГДИН не е отчитала пълната продължителност на положения от него труд по време на работните му смени, като не включвала към работното му време, времето, което ищецът е ползвал, за да се нахрани по време на смяната, което ответникът квалифицирал като „почивка за хранене", а такава ищеца не е могъл да ползва поради спецификата на изпълняваната от него дейност и непрекъсваемостта на работния процес и изискването за постоянна бойна готовност. По описания начин, ищеца твърди, че за всяко 8-часово дежурство от работните му часове били приспадани като „почивки за хранене", които не са му осигурявани и не е могъл да ползва по 30 минути, при 12-часовото - по 45 минути, а при 24-часовото - 90 минути.

Твърди се, че в периода от началото на 2008 г., поради влизане в сила на заповед № ***/10.10.2007г. на ***на правосъдието., при сумиране на работното му време, от работните му часове за тримесечията са били изваждани по

4 часа от 24-часовите смени, под предлог, че същите часове съставлявали „почивка за отдих", защото съответния служител не била на самия пост. Ищецът твърди, че през тези часове от всяко дежурство, същият е продължавал да „носи службата" си като имал задължението и е бил на разположение на прекия си ръководител и в постоянна готовност да изпълнява специфичните си задължения при необходимост и по негова писмена или устна заповед.

Освен това, ответната ГДИН, не включвала в изработените от ищеца часове - времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗМВР. Ищецът твърди, че тези минути и часове представляват за него работното време, което следва да бъде сумирано с останалите отработени часове за тримесечието. До 2006 г. по заповед на съответния н., ищецът бил задължен да идва на работа 25 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути след приключване на смяната за сдаване на дежурството. Това прави продължителността на всяко негово дежурство по 12 часа и 55 минути - за 12 часовите смени, съответно по 24 часа и 55 минути - за 24-часовите и по 8 часа и 55 минути за 8 часовите. След 2006 г. ищецът е бил длъжен да идва на работа 15 минути преди започване на всяка смяна.

По време на инструктажа – ищецът заедно с другите застъпващи на смяна н. били запознавани с оперативната обстановка, с разпределението на постовете, със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущите задачи; при развода, и отвода, същите били развеждани до съответния пост, на който е следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от по-горестоящия им ръководител; при приемането и сдаването на поста - приемащия и сдаващия дежурството служители са се запознавали с особеностите на конкретния пост; попълвали са постова книга, докладвали са за резултатите от дежурството, особености, инцидента и т.н.

Също така, през посочения период, ищецът твърди, че ответната ГДИН, не е отчитала като част от работното му време извършваните от него претърсвания и обиски и т.нар. служебни занятия, които били извършвани през дните, които са и се полагали за междудневна почивка и за които в периода до 2010г., ответната ГДИН не е водила нарочна документация. Претърсванията и/или обиските били с минимална продължителност от 2-3 часа на отчетен период, а служебните занятия за повишаване квалификацията на ищеца са се провеждали ежемесечно на територията на З. П., като тяхната продължителност била минимум по 3 часа на месец. След 2010г. тези допълнителни дейности започват да се водят в нарочни книги, като конкретната им продължителност може да бъде установена от тях, но същите не били по-малко от 2-3 часа на тримесечие за претърсвания/обиски и минимум 3 часа месечно за служебните занятия.

Ищецът твърди, че ответната ГДИН незаконосъобразно, без да е налице изрична разпоредба в ЗИНЗС, ППЗИНЗС или ЗМВР, която да изключва или забранява общата разпоредба в КТ, до влизане в сила на последния ЗМВР / т.е. до 01.07.2014г./ не е отчитала полагания от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не е превръщала нощните часове в дневни такива, каквото е било задължението и при сумирано изчисляване на работното време. По време на всяка 24-часова смяна и при 12-часовите нощни смени, ищеца полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат отчитани като 9 часа и 14 минута /8 часа + 1.143 /число което изразява съотношението му нормалната продължителност на дневния /8 часа/ и нормалната продължителност на нощния труд /7 часа/ т.е. 8/7 = 1.1428 или 1.143.

Сочи се, че през целия исков период от началото на 2003 г. до 31.12.2011 г., ответната ГДИН, не е отчитала в пълнота всички положени от ищеца часове труд през отчетните тримесечия, което довело до системно ощетяване на ищеца, предвид невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд, а същия претендира, че през цялото време е работил в условията на такъв труд.

Спорните обстоятелства между ищеца и ответната ГДИН в исковия период от началото на 2003 г., когато бил в сила ЗМВР от 1997г. до 31.12.2011г. се свеждат до непризнаване, съответно неотчитане като работното време на: времето през времетраенето на неговите смени, използвано от ищеца за хранене /през всички дежурства/ и за отдих /през 24-часовите дежурства/, т.нар. „неактивна част от дежурството"; непризнаване и неотчитане като част от работното му време на минутите и часовете, които съпътстват основната нарядна дейност, предхождат и следват самото дежурство; неотчитането на претърсванията, обиските и служебните занятия като част от работното време; и непризнаване и неотчитане на нощните часове труд, които /съгласно трудовото законодателство, приложимо за всички работници и служители, работещи при сумарно изчисляване на работното време в режим на смени, включващи и полагане на труд през нощта/, следва да бъдат превръщани в дневни такива с коефициент, равняващ се на отношението между нормалната продължителност на работния ден /приета от КТ, ЗДСл, и различните ЗМВР в сила към исковия период - за 8 часа/, към нормалната продължителност за работа през нощта - /приета в КТ за 7 часа/ - 8/7 = 0.143 и сумирани към останалите изработени през отчетните периоди часове труд.

Посоченото непризнаване на изброените категории работни часове за такива, и съответно изключването им от изработеното от ищеца работното време за отчетен период, счита, че не намира законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове, приложими за ищеца през исковия период - ЗИН, ЗИНЗС, ППЗИН от 1990г. и ППЗИНЗС от 2010г., ЗМВР от 1997г, ЗМВР от 2006г. и НА по прилагането им. Никъде в изброените специални за ищеца правни норми в нормативните актове не съществуват такива, които да уреждат изрично по различен начин спорните факти, или да забраняват или ограничават приложението на общи правни норми от трудовото законодателство /КТ и ЗДСл и подзаконовите актове по приложението им/, даващи право на ищеца да претендира, че оспорваните часове и минути за него като служител работещ в режим на смени при СИРВ представляват работни такива и са част от работното му време. В ППЗМВР от 1998г., съществувала правна норма - чл. 148, ал. 3, която предвиждала че: „3) (Изм.