Протокол № 191 от 07.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13/2023
- Вид
- Протокол № 191
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 151 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.201, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62 ал.1 т.5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.112 · Закон за собствеността
ПРОТОКОЛ
№ 191 гр. Пазарджик, 06.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Г. Ненчев
Членове:
Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500013 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят В. Л. В., редовно призован не се явява. За него се явява адв. Д. В., редовно упълномощена.
Ответникът по въззивната жалба М. Л. В., редовно призован не се явява.
За него се явява адв.Ж,, редовно преупълномощена от адв. Г..
Адв. В.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 260014 от 25.02.2022 г. на Районен съд В, по гражданско дело № 239/2021 г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между М. Л. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., жк.М,, блок ,, вх.1, ет.8, ап. 4 и В. Л. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул „И,” № 34, ет.З, на следния недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор 1,1 по КККР на гр.В,, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06,06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. В,, бул. „С,” № 54, разположена в поземлен имот с 1 идентификатор 1, със застроена площ от 70 кв.метра, брой етаж: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна, със стар идентификатор -няма и без номер по предходен план. при съседи на поземления имот: 10,;
1,; 0,; 1,, ведно със съответните идеални части от поземления имот с идентификатор 1, по КККР на гр. В,, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: бул.
„С,” № 54, вид територия- урбанизирана, НТП- ниско застрояване, с площ от 658 кв.м., стар номер 4938, квартал 59, парцел XIX, в който същата е построена, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1 /2 идеална част за М. Л. В., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за В. Л. В., ЕГН **********.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от В. Л. В., чрез адв. Д. В.. Твърди, че решението е постановено при противоречие с материалния закон, т.к. в същото не е индивидуализиран имота, предмет на делбата. Решението не съдържало достатъчно индивидуализиращи белези за имота, предмет на делбата, които следвало да са отразени в диспозитива, което не е сторено. Твърди се, че основното в първата фаза на делбата е индивидуализиране на имота, който ще бъде допуснат до делба. Изискването за подробно описание на делбените имоти в тяхното актуално състояние било от значение в три насоки - за точното определяне предмета на делбената маса; за оповестителното действие на вписването на исковата молба за делба, за решението по извършване на делбата и за прецизното съдържание на решението по допускане на делбата.
Земята, върху която била изградена сградата, е в съсобственост с други лица и ако се допуска до делба земята или част от нея, то следва да с подробно уточнено, чия собственост е земята и какъв е нейният статут. Като не е извършил това, първоинстанционният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.114 б“в“ ЗС, чл.115 ал.1 п 4 ЗС, чл.ЗО ал.2 т.2 във вр.чл.61 ал.1, т.11, чл.62 ал.1 т.5 от Закона за кадастъра и имотния регистър в кадастралните регистри на недвижимите имоти се регистрират актовете по чл.112 ЗС. Твърди се , че Решението се вписва така, както е описан имота в диспозитива му и ако той не е описан правилно, ще бъдат изправени пред неправилно индивидуализиране на делбения имот, което като резултат би накърнило смисъла и целите на оповестителното действие на вписването въобще.Изискването за подробно описание на делбения имот в неговото 2 актуално състояние било задължително условие за извършване на делбата, както е възприето в практиката на ВКС. В този смисъл сочи съдебна практика.
На следващо място се твърди, че във връзка с възраженията на ответника в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК за изясняване на въпроса, какви са дължимите действия на съда за уточняване на актуалното състояние на имота, предмет на съдебна делба, в съд. заседание на 25.01.2022 г. била приета от страните като неоспорена съдебно-техническа експертиза.
Целта на експертизата била да се индивидуализира имота, още повече, че, както са заявили в отговора на исковата молба и по делото, представените от ищеца частни документи (обяснителна записка, удостоверение за площ и идентификация на самостоятелни обекти в сграда и заснемане за обособяване на самостоятелни обекти в сграда) били документи с невярно съдържание по отношение на имота, предмет на делбата. От това следвало, че кредитираните от съда констатации в техническата експертиза следва да са част от диспозитива на съдебното решение. Описанието на имота в диспозитива на обжалваното решение не отговаряло нито на фактическото изпълнение на място на имота, нито на описанието на имота, извършено в приетата по делото техническа експертиза. Счита, че в диспозитива на съдебното решение следва да бъде отразено, че до делба следва да бъде допуснат следния недвижим имот: западната част от двуетажна жилищна сграда - близнак, находяща се в град В, на бул. „С,“ № 54, която западна част от жилищната сграда - близнак, представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда, без сутерен и без мазета, построена директно върху поземления имот, със застроена площ 69,72 кв.м. и разгърната застроена площ 140, 79 кв.м., състояща се от два жилищни етажа , без самостоятелни входове за всеки етаж и подпокрнвно пространство, като първият етаж се състои от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, коридор и стълбище към втория етаж, а вторият етаж се състои от дневна с кухненски бокс, две спални, балкон и баня с тоалетна, при съседи на западната част от двуетажната жилищна сграда - близнак: от три страни - двор, от изток - източната част на двуетажната жилищна сграда - близнак, която западна част от сградата представлява сграда с идентификатор 1,1 заедно с (една втора) идеална част от дворното място, в което е изградена същата, представляващо по одобрения КККР на гр. В,, поземлен имот с идентификатор 1, целият с площ от 658 кв.м.
3
На следващо място се твърди ,че при формиране на вътрешното си убеждение РС В, не е обсъдил в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на ответника във връзка с тях. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционния съд не бил отразил становището си по наведените доводи на ответника, направени в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, относно действителния статут на недвижимия имот и твърдението на ищеца за наличие на два самостоятелни обекта в него, както и възражението му, че действителния статут на недвижимия имот не отговаря на описанието в исковата молба. Първоинстанционния съд не бил изпълнил задължението си да посочи дали представените от ищеца доказателства, приложени към исковата молба представляват относими доказателства и дали се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства.
Счита, че е недопустимо след като с исковата молба ищецът сочи като основание на предявената претенция обуславящ факт- проект за изменение на КК за самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 1,1 по КК на гр. В,, община В,, област Пазарджик,, върху който основава искането, с което сезира съда, а този факт се оспорва от ответника съдът да не вземе отношение по представените доказателства и твърденията на ищеца. Въпреки приетото по делото и неоспорено заключение на вещото лице с което са констатирани различия в констатациите му и представения от ищеца проект за изменение на КК за самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 1,1 по КК на гр. В,, община В,, област Пазарджик, приложената обяснителна записка към самостоятелни обекти в сграда 1,1 по КК на В,, Удостоверение за площ и идентификация на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 1,1.1 и 1,1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В,, ЕКАТТЕ 10450, област Пазарджик, адм. адрес :бул.“С,“№54 и Схеми-проект на етажи в постановеното решение първоинстанционния съд не бил отразил тези различия.
Твърди ,че първа фаза на делбата определя основата, върху която ще се проведе втора фаза, тъй като се установява не само правото на делба, а и собствеността с всички индивидуализиращи я елементи. Решението за допускане на делбата е основен акт в делбеното производство - въз основа на приетите в него положения се извършват понататъшните действия във втора фаза . Съдебното решение се постановява след изясняване на всички въпроси, 4 подлежащи на разглеждане в първата фаза на делбата и обявяване на приключване на съдебните прения. С Решението за допускане на делбата се финализира първата фаза на делбата и е недопустимо провеждане на заседание след постановяване на решението . Затова счита, че е налице грубо нарушение на съдопроизводствените правила, това, че съдебното решение било постановено преди провеждане на заседание по производството по чл.
151 от ГПК, за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание състояло се на 07.06.2022 г. Твърди се , съдебното заседание по производството за поправка и допълване на протокола представлявало част от съдебното заседание проведено на 25.01.22 г. и следвало да предхожда постановяване на съдебното решение.
Искането е да се отмени решението като неправилно, в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Няма искане за доказателства пред въззивния съд.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М.
Л. В., чрез проц.представител адв.П. М.Г.. Счита, че решението е правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
Твърди ,че неоснователни са оплакванията във възивната жалба, че имотът предмет на съдебната делба е неидентифициран и в решението не се съдържат достатъчно индивидуализиращи белези на имота. Поддържа, че делбеният имот, предмет на решението е описан съгласно приетата по делото скица на сграда № 15-23594 от 11.02.2021 г. с идентификатор 1,1 по КККР на гр. В,, одобрени със Заповед № РД -18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК издадена от СГКК гр. Пазарджик. Твърди ,че с обжалваното решение съдът се произнесъл съобразно разпоредбата на чл. 344, ал.1 от ГПК , а именно между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, поради което въззивната жалба е неоснователна. Не се сочат нови доказателства пред въззивния съд.
Искането е да се остави въззивната жалба без уважение и се потвърди решението на РС, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Адв.В.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания.
Адв.Ж,: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
5
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.В. : - Ув. Окр. Съдии, поддържам изцяло съображенията, доводите и искания във въззивната жалба. Ще направя само няколко допълнителни прави довода, като моля да ми бъде дадена възможност за подробна в писмена молба. Добавям следните доводи, които потвърждават наведените доводи и твърдения във въззивната жалба за нарушение на закона и съществени процесуални правила. В решението на РС е посочено ,че ответника твърди, че има ½ ид. част от мястото, но не е ясно какво е влез предвид и какво е установено от фактическа и правна страна. Липсват мотиви, дали ½ ид. част от мястото в което е построена сградата следва да бъде предмет на делба.
Разпоредбата на чл.236 от ГПК изисква съдът да изложи мотиви в които се посочват исканията и възраженията на страните , преценката на доказателствата фактическите констатации и правните изводи на съда. Нито в диспозитива на решението има произнасяне по този въпрос, поради което не става ясно какво е становището на съда във връзка с това искане, дали е уважено или отхвърлено. Непроизнасянето на съда нито в диспозитива, нито в мотивите по искането на една от страните в процеса представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.