Решение № 30 от 11.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Ловеч, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500549 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.258 от ГПК

Постановено е съдебно решение №198/18.11.24 г. по гр.д.№727/22 г. по описа на ТРС, с което е изнесен на публична продан като неподеляем следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Т, общ. Т, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. Т, общ. Т, обл.

Ловеч, ул. „******, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), площ: 620 кв. м, стар номер 501031900, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построената и попадаща върху имота

СГРАДА с идентификатор ***, предназначение: Еднофамилна жилищна сграда, застроена площ: 60 кв. м., брой етажи: 2, при първоначална цена /57 418,08 евро /112 300 лв/.

Добитата от продажбата сума да се подели между съделителите както следва: за В. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул. „******* и П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т, ул.

„******* по 9569,68 евро /618 716,66 лв/., а за В. С. М., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул. „******* общо 38 278,70 евро /74 866,64лв/ при режим на СИО/; осъден е всеки един от съделителите В. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул.

„******* и П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т, ул. „******* да заплатят в полза на Държавата по сметка на съдебната власт 4 % държавна такса в размер на 382,78 евро /748,67лв., а В. С. М., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул.

1

„******* - 1531,15 евро/ 2 994,66 лв/ - 4 % ДТ, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса; осъден е на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т, ул. „******* да заплати на В. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул. „******* обезщетение за лишено право от ползване на процесния имот, съразмерно със законовите й права в размер на /1854,29 евро /3 626,67 лв./за периода 13.10.2017 г. до 13.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен иска за останалата част, касаещ претецията на В. М. и С. М. до размера на правата им от 4/6 ид. части от имота; осъден е П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т, ул. „******* да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт 4 % държавна такса върху размера на уважения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 74,17 евро /145,06 лв./; отхвърлена е като погасена по давност претенцията на П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т, ул. „******* за извършени подобрения в делбения имот в размер на 5112,92 евро / 10 000 лева/; осъдени са В. С. М., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул. „******* да заплатят на П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т, ул. „*******, сумата 2 172,99 евро /4 250 лв./, съдебно - деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл.

355 от ГПК; осъден е П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т, ул. „******* да заплати на В.

С. М., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул. „******* сумата 213,43 евро/ 417,43лв./ съдебно - деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл. 355 от ГПК.

По реда на чл.248 от ГПК съдът е постановил и определение №244/7.05.25 г, с което е оставил без уважение молбата на В. С. М. ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул. „******* за изменение на решение №198/18.11.24 г. по гр.д.

№727/22 г. по описа на ТРС в частта му за разноските.

Постъпила е въззивна жалба вх.№6847/27.2024 г. от П. С. Ч. с адрес гр.Т ул.“***** чрез пълномощник адв. В. А. против решение №198/18.11.24 г. по гр.д.№727/22 г. постановено от ТРС само в частта, с която е досежно осъден на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т, ул. „******* да заплати на В. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул. „******* обезщетение за лишено право от ползване на процесния имот, съразмерно със законовите й права в размер на 1854,29 евро /3 626,67 лв./ за периода 13.10.2017 г. до 13.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не е обсъдил неговите възражения, че М. е имала достъп до имота, както и свидетелските показания в тази връзка. Намира претенцията за плащане на обезщетение за минало време преди връзване на нот.покана за неоснователна.

Прави оплакване, че ТРС не е разпределил доказателствената тежест относно претенциите по сметки на страните, което е ограничило правото му на защита. Моли съда да допълни доклада и да разпредели доказателствената тежест между страните относно претенцията по сметки на ищцата, като предостави възможност на страните да сочат доказателства.

Моли съда да отхвърли изцяло претенцията по сметки на М..

2

В указания от съда е постъпил отговор от В. С. М. чрез адв. Б. Ц., в която се застъпва позиция, че решението на ТРС е правилно в атакуваната му част, а жалбата е неоснователна, като изложените в нея доводи не намират подкрепа от събрания доказателствен материал. Изтъква, че твърденията за отворена врата и наличие на ключ се излагат едва в четвъртото поред заседание във втората фаза на делбата и са недопустими, а освен това противоречат на останалия събран доказателствен материал по делото, който обсъжда подробно. Заявява, че съдът е изготви доклад по делото в с.з. на 20.10.23 г. и е разпределил доказателствената тежест. Моли съда да потвърди атакуваното решение в обжалваната част.

Подадена е частна жалба с вх.№3489/17.06.25 г. от В. С. М., ЕГН ********** и С.

И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Т, ул. „******* чрез адв.Ц. против определение №244/7.05.25 г. с твърдения, че то е неправилно. Изтъкват, че молбата им е за съобразяване пропорционалността на уважената и отхвърлената част на исковите претенции с оглед изцяло отхвърлената претенция на Ч., но не правят възражения за прекомерност на заплатения от него адвокатски хонорар. Молят съда да отмени атакуваното определение и да намали присъдените разноски на Ч. и да увеличи присъдените им разноски с 213,43 евро /417,43 лв./

Няма постъпил отговор на частната жалба от страна на П. С. Ч..

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв.В. А., като поддържа въззивната жалба и представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че искът с правно основание чл.31 ал.2 от ЗСЗ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, като решението на ТРС в атакуваната му част досежно този иск следва да бъде отменено. Твърди, че обезщетението е присъдено незаконосъобразно, тъй като не е поискано писмено, ответникът не е ограничил достъпа на ищцата до имота и за минало време преди писмената покана. Досежно частната жалба на ищците заявява становище, че същата е недопустима, тъй като те не са представили списък на разноските и не са направили възражение за прекомерност. Моли съда да отмени решението на ТРС в обжалваната част и да отхвърли изцяло претенцията по сметки на ищцата и да им присъди разноските по делото за двете инстанции.

Въззиваемите редовно призовани не се явяват, а за тях се явява адв.Ц. от АКПлевен, който застъпва становището, че атакуваното решение е правилно в тази му част и следва да бъде потвърдено. Представя подробна писмена защита в подкрепа на това свое становище, като моли да бъде уважена и частната жалба, като му се присъдят и сторените разноски за въззивното производство по представен списък на разноските.

От представените доказателства по гр.д.№727/22 г. на ТРС, от разпита на свидетелите А М., И.Р., С.П. и Б.К., становищата на страните, които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Атакуваното решение е съобщено на въззивника на 16.12.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 27.12.2024 г., т.е. в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на 3 въззивен контрол, следователно настоящето въззивно производство е допустимо.

Тъй като първоинстанционното съдебно решение е обжалвано само в частта досежно присъдено обезщетение за пропуснати ползи в размер на сумата 1854,29 евро /3626,67 лв./ за 1/6 ид.част от процесния имот, от който е била лишена на основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 13.10.2017 г. до 13.10.2022 г. и начислената върху тази сума законна лихва на съделителката В. М. от страна на другия съделител П. Ч., а в останалата част атакуваното решение е влязло в законна сила, то съдът в мотивите на настоящето си решение ще обсъжда само този облигационен иск.

Това искане е направено в преклузивния срок по чл.346, което ТРС е приел за разглеждане в делбения процес. Подадена е и искова молба с дата 20.10.2022 г., с която пълномощникът на М. е конкретизирал, че предявява претенция по сметки, изразяваща се в пропуснатите от тях ползи в размер на средния пазарен месечния наем, от който е лишена, тъй като само ответника и семейството му ползва имота, като претендира, че сумата е дължима от датата 13.10.2017 г. до 13.10.2022 г. в размер на сумата 15 338,76 евро /30 000 лв./ В този смисъл тя е и приета в първото по делото заседание по втората фаза на делбата.

Съделителката В. С. М. е ангажирала писмени и доказателства, от които се установява, че с нотариална покана №3830, том 2, акт №152/2022 год. от 8.08.2020 год. е поканила съделителя П. С. Ч. да й заплаща по 255,65 евро /500 лева/ месечно, представляваща сума за пропуснатите ползи, от които е лишена от него за ползване на нейната 5/6 ид.част от поземлен имот с идент.***. считано от 1.01.2020 г. на основание чл.31 ал.2 от ЗС. Определен е срок до 30.09.2022 г. за компенсация на неправомерното ползване, като в противен случай тя предупреждава, че ще се предяви съдебен иск. Нотариалната покана е връчена чрез Нотариус Д.К. лично на П. С. Ч. на 10.08.2022 год. срещу разписка.

В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, В. М. чрез своя пълномощник адв.Ц. е подала искова молба, с която отново предявява претенция срещу съделителя П. Ч. за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишена от съсобствения имот, предмет на делбата, която претенция е конкретизирана в размер на 15 338,76 евро /30 000 лв./ за периода от 13.10.2017 г. до 13.10.2022 г., като с протоколно определение №407/20.10.23 г. тя е приета за съвместно разглеждане.

За правилно решаване на спора по делото са разпитани свидетели, доведени и от двете страни. Свидетелите, доведени от Ч. са С.П. и Б.К. съответно негова дъщеря и втора братовчедка, поради което и на основание чл.172 от ГПК съдът цени техните показания при възможна заинтересованост. Те заявяват, че не е имало случай, когато да дойдат Валя, съпругът й С. и синът А и къщата да е заключена и никой не ги е гонил. Признават, че отношенията помежду им са се влошили преди 5-6 години и те спрели да идват в къщи, но не знаят причината. Твърдят, че на втория етаж има две стаи, едната от които се ползвала от родителите на страните, а втората от В.. И двете заявяват, че нито двора, нито къщата се заключват и всеки може да влезе. Първият етаж се ползва от семейството на Ч., а вторият 4 етаж е необитаем.

Втората група свидетели, доведени от В М. са нейният син А М., чиито показания също се ценят от съда при възможна заинтересованост на основание чл.172 от ГПК и И.Р..

М. потвърждава, че от 2019 г. отношенията между семействата на Ч. и М.и са се влошили и последните са престанали да ходят в къщата, тъй като не са били допускани. Свидетелите твърдят, че когато са ходили къщата не е била заключена, но отношението е било враждебно, пощата на М.и е била оставяна на стълбите. Установява се от показанията на тези свидетели, че на втория етаж няма баня и тоалетна, а те са само на първия етаж, и за да се ползват, следва да се премине през етажа, обитаван от семейство Ч..