Определение № 2484 от 27.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2484 гр. Пловдив, 27.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300502789 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Мого България“ ООД, ЕИК 204009205,чрез процесуалния представител юрисконсулт К. К., срещу решение № 260289/ 29.04.2022г. по гр.д. № 15473/2020г., в частта с която състав на РС-Пловдив, посочва в диспозитива, ч е ОТХВЪРЛЯ претенцията за неустойка за прекратяване на договор за лизинг в размер на 299.16 лева.

При проверка за редовност и допустимост на въззивната жалба съдът констатира , че в постановеното по делото от първоинстанционния съд решение е допусната очевидна фактическа грешка.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел , че производството е образувано е по искова молба на „Мого България“ ООД, ЕИК 204009205, против А. Н. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с вр. чл.

342, ал. 2, вр. с чл. 345 ТЗ; чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество непогасените парични задължения по сключен между страните на 28.03.2018 г. договор за финансов лизинг, както следва: 235.51 лева - главница по вноски за периода 10.08.2018 г. - 25.11.2019 г.; 1409.86 лева - лихва по вноски за периода 10.08.2018 г. - 25.11.2019 г.;

41.41 лева - неустойка за забава по чл.15.1 ОУ за периода 10.07.2018 г. 25.11.2019 г; 299.16 лева - неустойка по чл.15.5 ОУ /три мес. вноски/- за 1 прекратяване на договора по вина на ответника; 220.32 лева- разходи за данъчни задължения за 2018 г. и 2019 г. /чл.8.6, вр. с чл. 8.7.4 ОУ/ и 144.13 лева – разходи за платени застрахователни премии по чл. 8.6 вр. с чл. 8.7.5 ОУ.

Първоинстанционният съд е изложил и съображения,че исковата претенция на търговското дружество за заплащане от ответника на сумата в размер от 299.16 лева - неустойка по чл.15.5 ОУ /три мес. вноски/- за прекратяване на договора за финансов лизинг по вина на ответника е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, но в диспозитива на решението е пропуснал да обективира тази своя воля.

По силата на императивната разпоредба на чл.236, ал.1-т.т.4,5 от ГПК, съдебният акт следва да съдържа имената, съответно и адреса на страните, като в решението трябва да се посочи какво постановява съдът по съществото на спора.

Горното се налага и за формиране сила на пресъдено нещо в отношения между страните, тъй като само диспозитивът на решението формира такава, но не й неговите мотиви. Мотивите не са част от решението, макар да са материализирани заедно с него в един и същи акт.

В процесния случай първоинстанционният съд не е изпълнил това императивно изискване на закона, като в диспозитива на решението се е задоволил само да посочи, че отхвърля претенцията за неустойка за прекратяване на договор за лизинг в размер на 299.16 лева, като не е посочил имената и адреса на страните , респ. от кого и против кого е предявен иска, който се отхвърля, като не е индивидуализирал ясно и вземането, което се отрича.

Предвид горното, производството следва да бъде прекратено пред ОСПловдив и делото върнато на РС-Пловдив за постановяване на акт по чл. 247 ГПК- за поправка на очевидна фактическа грешка.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2789/2022г. по описа на ОС-Пловдив.

2

ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за постановяване на акт по чл. 247 от ГПК.

След влизане в сила на решението за допускане на ОФГ делото следва да бъде върнато на ОС-Пловдив за произнасяне по постъпилата въззивна жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3