Определение № 576 от 02.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Варна, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100502070 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 35342/03.12.2025 г. от К. Г., чрез адв. И.

З., с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1138/06.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2070/2025 г. по описа на ВОС.

Молителят излага, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на обема на извършената работа и предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минимални размери. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие в производствата по ЗЗДН възнаграждението е 600 лева.

В срока по чл. 248, ал 2 ГПК, насрещната страна З. С. Г., чрез адв. Д. П. е депозирала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че въведеното възражение за прекомерност не е своевременно заявено. Посочва, че предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възнаграждения, служат единствено като ориентир, а размерът на хонорарите зависи от свободното договаряне между адвокат и клиент. Излага, че размерът на присъдените разноски възлизащ на сумата от 2050 лева, представляващ разноски за две инстанции, включва: адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за защита пред първа инстанция; адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева за защита в първа инстанция в трето открито съдебно заседание; адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за защита в първа инстанция 1 по съединената за общо разглеждане молба на К. Г.; адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за защита във въззивна инстанция по въззивната жалба на З. Г.; както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за защита във въззивната инстанция по съединената за общо разглеждане въззивна жалба на К. Г..

Отделно от горното твърди, че присъдените разноски в размер на 2050 лева са били заплатени на 16.01.2026 г. от К. Г., в пълен размер.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба вх. № 74611/01.09.2025г. от З. С. Г., с ЕГН **********, срещу Решение № 3140/25.08.2025г., по гр.д. № 20253110104397 по описа за 2025г. на Варненски районен съд, 9 с-в, В ЧАСТТА, с която съдът:

НАЛАГА мерки за защита спрямо К. Г., с ЛНЧ ******* от ответницата по насрещната молба З. С. Г., с ЕГН **********, КАТО ЗАДЪЛЖАВА З. С. Г., с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо К. Г., с ЛНЧ *******, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. С. Г., с ЕГН ********** за налагане на мерки за защита спрямо молителката от ответницата К. Г., с ЛНЧ *******, в останалата й част, и въззивна жалба вх. № 74769/02.09.2025г. от К. Г., с ЛНЧ *******, срещу Решение № 3140/25.08.2025г., по гр.д. № 20253110104397 по описа за 2025г. на Варненски районен съд, 9 с-в, В ЧАСТТА, с която съдът:

НАЛАГА мерки за защита спрямо З. С. Г., с ЕГН ********** от ответницата К. Г., с ЛНЧ *******, КАТО

ЗАДЪЛЖАВА К. Г., с ЛНЧ ******* ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо З. С. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.

1, т. 1 от ЗЗДН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ насрещната молба на К. Г., с ЛНЧ ******* за налагане на мерки за защита спрямо молителката от ответницата по 2 насрещната молба З. С. Г., с ЕГН **********, в останалата й част.

С решение № 1138/06.11.2025 г. съставът на ВОС е отменил решение № 3140/25.08.2025г., по гр.д. № 20253110104397 по описа за 2025г. на Варненски районен съд, 9 с-в, В ЧАСТТА, с която съдът:

НАЛАГА мерки за защита спрямо К. Г., с ЛНЧ ******* от ответницата по насрещната молба З. С. Г., с ЕГН **********, КАТО ЗАДЪЛЖАВА З. С. Г., с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо К. Г., с ЛНЧ *******, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА З. С. Г., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, И ВМЕСТО НЕГО Е ОТХВЪРЛИЛ молбата на К. Г., с ЛНЧ *******, с искане за постановяване на мерки за защита от домашно насилие спрямо З. С.

Г., с ЕГН ********** и е обезсилил издадената в полза на молителката К. Г., с ЛНЧ *******, заповед за защита.

В останалата обжалвана част, е оставил в сила решение № 3140/25.08.2025г., по гр.д. № 20253110104397 по описа за 2025г. на Варненски районен съд, 9 с-в.

Със същото решение е осъдил К. Г., с ЛНЧ *******, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от още 25лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за производството пред първата инстанция, на основание чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН във вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Осъдил я да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 25лв. /двадесет и пет лева/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за производството пред въззивната инстанция /2бр. по 12.50 лв./, на основание чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да заплати на З. С. Г., с ЕГН **********, сумата от 2050лв. /две хиляди и петдесет лева/, представляваща сторени разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така определения размер на присъдените разноски, съдът не намира основание да ревизира. Същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес, броя на проведените съдебни заседания, както и извършените от страна на процесуалния представител 3 действия. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, както пред първата, така и пред настоящата въззивна инстанция е съобразено с предвиденото в разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждение, както и с броя на проведените съдебни заседания и предвиденото за тях в чл. 7, ал. 9 от същата, допълнително възнаграждение.

По изложените съображения, съдът намира, че искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските не съдържа аргументи, които да обосноват извод в различен смисъл от вече изложения в решението такъв, поради и което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 35342/03.12.2025 г. от К. Г., чрез адв. И. З., с искане за изменение в частта за разноските на решене № 1138/06.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2070/2025 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4