Определение № 348 от 08.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000501 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274ал.1т.2 ГПК във връзка с чл.248ал.3изр.2 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№7945/16.VІІІ.2024год. от З.К-"Л.И." АД гр. С., ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.М., чрез пълномощника му юрисконсулт К. М., срещу определение № 221/31.VІІ.2024год. постановено по т.д.№52/2023год. на Х. окръжен съд, ТО, VІІ състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл.248ал.1 ГПК за изменение на Решение №54/20.VІ.2024год. постановено по т.д.№52/2023год. на ХОС в частта му за разноските, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение на А.д.

„Г. и М.“ гр.С. в размер на 5 100лв., от които 4 250лв. възнаграждение, изчислено по Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в режим по чл.38 ЗА и 850лв. ДДС, за осъщественото процесуално представителство на ищцата В. П. М. пред първоинстанционния съд, е прекомерно и недължимо по аргумент от разпоредбата на чл.7ал.2 на Наредба №1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В законоустановения срок застрахователното дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като във връзка с процесното ПТП са образувани още две съдебни производства- т.д.№47/2023год. по описа на ХОС и т.д.№2229/2023год. по описа на ХРС. По цитираните производства са присъдени общо пет адвокатски възнаграждения, като с настоящето производство стават шест присъдени възнаграждения, въпреки, че процесуалните действия се припокриват. За сведение на съда сочи, че по образуваното във връзка с процесното ПТП наказателно производство, А.д. е представлявало пострадалите и 1 също е получило хонорар за процесуалното представителство. Ето защо счита, че в настоящето производство адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано. Счита, че са налице предпоставките на чл.78ал.5 ГПК, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност. Моли съда да вземе предвид и Решението на СЕС от 25.І.2024год. по дело №С438/2022год., съгласно което при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност по чл.78ал.5 ГПК, не може да се пада под минимума, вече не следва да се прилага. Т.е. съдът може да редуцира адвокатското възнаграждение и под минималните размери по Наредба№1/2004год., която не е задължителна за съда. Счита и че оказаната безплатна правна помощ от адвокат не попада в обхвата на предоставена услуга, която подлежи на облагане с ДДС. Моли ПАС да се произнесе с определение, с което отмени обжалваното определение на Хасковския окръжен съд и постанови ново, с което измени Решение №54/20.VІ.2024год. по т.д.№52/2023год. на ХОС в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност и го редуцира с начисленото ДДС, или да се произнесе едва след произнасяне на СЕС по направеното преюдициално запитване.

В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба вх.

№9073/26.ІХ.2024год. от адв. А. Е. М., преупълномощен от адв. К. К. Г., като ** на А.д. „Г. и М.“ гр.С., БУЛСТАТ **, като пълномощник на ищцата В. П. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., ул."С.К."вх.*, ет.*, ап.*, с възражение за нейната неоснователност.

Счита, че молбата на ЗК „Л.И.“ АД гр.С. по чл.248 ГПК е допустима, но неоснователна.

Неоснователно е твърдението на ЗК „Л.И.“ АД гр.С., че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съдебното производство по т.д.№52/2023год. по описа на ХОС е протекло с провеждане на 7 броя открити съдебни заседания, при които са разпитани двама свидетели и са изслушани заключенията по две експертизи- СМЕ и САТЕ. Счита за абсолютно ирелевантни и голословни възраженията на ответното дружество, че за процесното ПТП са водени и други дела от пострадалите при катастрофата лица. Няма законово ограничение и пречка, всички пострадали при едно ПТП лица, да заведат срещу застрахователя отделни дела. В случая няма колективен иск, ищците са различни, и всеки един от тях е претърпял различни по вид, степен и характер травми от процесното ПТП, като не съществува забрана всеки един от тях да търси обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като предяви отделен иск. Естествено и логично е адвокатстото дружество, което представлява ищците да получи възнаграждение за труда си по всяко дело.

Ето защо счита, че не са налице предпоставките на чл.78ал.5 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, както и че неправилно жалбоподателят се позовава на Решението на СЕС от 25.І.2024год. по дело №С-438/2022год. Ето защо счита, че присъденото адвокатсто възнаграждение от ХОС е определено напълно законосъобразно с оглед материалния интерес, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде редуцирано. Неоснователни са и възраженията на ЗК „Л.И.“ АД гр.С. досежно дължимото ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение. Сочи многобройна практика на ВКС, с която се приема, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 от ЗА се овъзмездява предоставената от адвоката 2 правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2т.1 във връзка с чл.8 от ЗДДС.

Предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл.38 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Ето защо върху присъденото възнаграждение се дължи ДДС съгласно §2 от Наредба№1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По гореизложените съображения счита, че определението на ХОС е законосъобразно, ето защо моли въззивният съд да остави без уважение подадената от ЗК „Л.И.“ АД гр.С. частна жалба против определение №221/31.VІІ.2024год. по т.д.№52/2023год. на ХОС.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл.248ал.3изр. второ ГПК във връзка с чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирано лице- пълномощника на ответника ЗК „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК ** и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБА, по следните съображения:

Безспорно е, че т.д.№52/2023год. по описа на Х. окръжен съд, ТО, VІІ състав, е образувано по искова молба вх.№3980/9.V.2023год., подадена от ищцата В. П. М., ЕГН **********, чрез А.д. „Г. и М.“ гр.С., БУЛСТАТ **, представлявано от адв. К. К. Г. от САК, с която срещу ответника ЗК „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори М.Д., П.В.Д. и С. А., са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ, като ищцата претендира 45 000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от травматичните увреждания, получени при ПТП, настъпило на 16.V.2022год., което виновно е причинено от водача на лек автомобил „П.*“ с рег.№** Т.Г.А. и обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 3 170.34лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.VІ.2022год. до окончателното им изплащане, като на А.д. се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищцата на основание чл.38 ЗА.

С решение №54/20.VІ.2024год. постановено по т.д.№52/2023год. на Х. окръжен съд, ТО, VІІ състав, ЗК „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК ** е осъдено да заплати на В. П. М., ЕГН **********, на основание чл.432ал.1 КЗ, сумата 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от ПТП, настъпило на 16.V.2022год. в землището на с.У., община Х., на път **, км* при управлението от Т.А. на лек автомобил „П.*“ с рег.№**, застраховано при ответното застрахователно дружество, което е ударило лек автомобил „С.И.“ с рег.№ ** управлявано от И.Ж.А., в който автомобил е пътувала ищцата, ведно със сумата 3 107.34лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП-то, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.VІ.2022год. до окончателното им изплащане и 350лв. разноски по делото.

3

Осъдил е ЗК „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати на държавата по сметката на Хасковски окръжен съд ДТ в размер на 1 926.80лв. и 150лв. разноски за вещо лице, заплатени от бюджета на съда. Осъдил е ЗК „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати на А.д. „Г. и М.“ гр.С., БУЛСТАТ ** на основание чл.38ал.2 ЗА възнаграждение в размер на 5 100лв. с ДДС.

С молба вх.№6848/12.VІІ.2024год. ответникът ЗК „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК ** моли съда, на основание чл.248ал.1 ГПК във връзка с чл.78ал.5 ГПК да измени Решение №54/20.VІ.2024год. по т.д.№52/2023год. на ХОС в частта за присъдените разноски, като намали поради прекомерност присъденото адвокатско възнаграждение и го редуцира с начисленото ДДС.

С определение №221/31.VІІ.2024год. по т.д.№52/2023год. на ХОС, ТО, VІІ състав, е оставена без уважение молба вх.№6848/12.VІІ.2024год. на ЗК „Л.И.“ АД гр.С. за изменение на основание чл.248ал.1 ГПК на Решение №54/20.VІ.2024год. по т.д.

№52/2023год. на ХОС в частта за разноските.

Първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл.248ал.1 ГПК е допустима, но неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.78ал.5 ГПК за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

Изложил е мотиви за действително свършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. А съгласно §2а от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява ДДС върху възнагражденията по наредбата, което е неразделна част от дължимото възнаграждение.

Въззивният съд счита, че определение №221/31.VІІ.2024год. постановено по т.д.№52/2023год. на Хасковски окръжен съд, ТО, VІІ състав, е валидно и допустимо.

Молбата за изменение на постановеното решение№54/20.VІ.2024год. по т.д.№52/2023год. на ХОС в частта му за разноските, чрез редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение, е подадена в срока по чл.248ал.1 ГПК за неговото обжалване от надлежно легитимирано лице- ответника ЗК „Л.И.“ АД гр.С.. Определението на ХОС е и правилно постановено в частта за присъденото на процесуалния представител на ищцата- А.д. „Г. и М.“ гр.С. възнаграждение в размер на 5 100лв. с ДДС, съгласно Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и §2а от същата Наредба, относно дължимия ДДС, който се присъжда на регистрираните по ЗДДС адвокати и е неразделна част от адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата е нова уредба в материята за разноските и разкрива съществени различия в сравнение с предходната правна уредба. Според чл.80 от новия ГПК, страната, която иска да и се присъдят разноските по делото, трябва да представи списък на направените разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция. В случая още с исковата молба А.д. „Г. и М.“ гр.С. е поискало присъждане на адвокатско 4 възнаграждение по реда на чл.38ал.2 от ЗА, защото осъществява безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищцата пред първоинстанционния съд.

Адвокатското възнаграждение е определено от първоинстанционния съд в размер на 4 250лв., съгласно по чл.7ал.2т.4 от действащата редакция на Наредба №1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 8.ХІ.2022год., според фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените действия от процесуалния представител на ищцата по защитата и, материалния интерес по делото и при зачитане принципа за достойно заплащане на труда на адвоката. А предвид регистрацията на А.д. по ЗДДС и изискванията на §2а от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е начислен ДДС в размер на 850лв., като присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38ал.2 от ЗА е в размер на 5 100лв. с ДДС.