Решение № 649 от 31.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20221100900803 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от Образувано е по Жалба вх. № 20220427113230 на „И.**" ООД, ЕИК ****я със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Надежда, ж.к.“****“, ул. „**** чрез адв. И.С. от САК, с адрес: гр. София, ул. .“**** против ОТКАЗ № 20220421153448/26.04.2022 г., постановен по Заявление обр. А4 с вх. № 20220421153448 за промяна на обстоятелства по партида на търговеца. Според жалбоподателя становището на длъжностното лице по регистрация (ДЛР), че запорът е пречка съдружникът да прекрати участието си в дружеството чрез отправяне на предизвестие. Буквалното и систематичното тълкуване на нормата на чл. 125 ал. 2 от ТЗ и наличието на субективно право изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. и уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125 ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, включително и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за condition sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестие има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи качеството съдружник. След прекратяване на съдружието, като задължителна закономерна последица, възниква основание за уреждане на имуществени последици по реда на чл.

125 ал. 3 от ТЗ, но не се променя броят на дяловете, на които е разпределен капиталът на дружеството, нито стойността им, кореспондираща със стойността на капитала. Освен горното, жалбоподателят сочи още, че видно от приложения към заявлението Протокол с Решение на едноличния 1 собственик на капитала от 07.04.2022 г., изрично е посочено, че всички дялове след напускането на Х.К. ще бъдат поети от другия съдружник - Й.М..

Заявено е още, че съгласно чл. 451, ал. 1 от ГПК от момента на налагането на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или вещта в нито една от двете хипотези, нито при изключване, нито при едностранното прекратяване на членството в ООД с едностранно предизвестие, не е налице разпореждане със запорираните дялове. Чл. 125, ал.

2 ТЗ урежда субективно потестативно право на съдружника да прекрати по своя воля участието си в дружеството, като това решение не е обусловено нито от решение на общото събрание, нито от уреждане на имуществените последици резултат от прекратяването.

Заявено е, че действието на наложен запор за целите на регистърното производство следва да се отчита само спрямо взискателя, тъй като в това производство вътрешните отношения на взискателя и неговия длъжник са без значение. Съответно приложение следва да намерят общите норми на действие на запора по чл. 452 ал. 1 и 3 от ГПК. За запора на дружествен дял няма специално правило, поради което следва да се отчита специфичния способ на изпълнение на паричен дълг насочен към комплексно право, със само отчасти имуществено изражение. По характеристика имуществените права, формиращи членството в ООД следва да се приравнят на вземания, съответно и запорирането на дела следва да се отчита като запор на бъдещо вземане за ликвидационен дял, който ще се формира при прекратяване на членството с предизвестие по реда на чл. 517 ал.З ГПК, когато взискателят, чрез съдебен изпълнител пристъпи към изпълнение. Личните неимуществени нрава обаче по фактическото участие в дейността на дружеството чрез вземане на решения по управлението му, не могат да се засегнат от обезпечителна мярка, предназначена за опазване на имущество на длъжника.

Разпростирането на забраната за разпореждане на длъжника и по отношение на личната му преценка дали да продължи да съдейства на постигане на дружествените цели би било непропорционална и съответно неоправдана намеса в личната сфера на съдружника, а и на самото дружество.

Възприемането на тълкуване в обратен смисъл, изключващо възможностите на длъжника, а и на дружеството, да влияят по какъвто и да е начин на членството след налагане на запор, би довело до абсурдни последици - би било изключено позоваване на обективни основания за прекратяване на членство (смърт, недееспособност, несъстоятелност), понасяне на санкционни последици (неплащане на вноската по записаните дялове или невнасяне на допълнителна вноска) или дружеството би било поставено в положение да не може да се освободи чрез изключване от лице което му вреди (с конкурента дейност, разгласяване на вътрешна търговска информация или неизпълнение на решения на орган), или да не може да излезе от пазара, като прекрати дейността си изцяло и предприеме ликвидация. Подобни ограничения са в явно противоречие с водещия принцип на свобода на търговско сдружаване, определящ уредбата на правата и задълженията в търговско дружество, където личното участие на съдружника в общата дейност е равно по степен на имущественото му участие. В тази връзка счита за напълно неправилен изводът на ДЛР, че с вписването на запор върху дружествените дялове се преграждала възможността, както на дружеството да въздейства върху членствените правоотношения, така и съдружникът сам да упражни правото 2 да прекрати участието си в дружеството.

Според жалбоподателя действието на запора следва да бъде схващано, като забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, но не и като забрана за позоваване на факт, прекратяващ членствено правоотношение. Съответно на това тълкуване, запазването на интереса на взискателя не представлява обстоятелство, за което следва да се следи служебно от длъжностното лице по регистрацията, а подлежи на отчитане само след предявяване на правата му в изпълнителното производство по реда на чл. 517 от ГПК.

Предвид всичко изложено, се иска да бъде постановено решение с което да бъде отменен Отказ № 20220421153448/26.04.2022г. на длъжностното лице по регистрацията към ТРРЮЛНЦ воден от Агенцията по вписванията и да бъде разпоредено извършването на заявените за вписване обстоятелства.

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА , гр.София, ул. ****, представлявана от изпълнителния директор Д.М., чрез С.С., юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“, на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ е депозирала писмен отговор - свой изх. №11-00753/28.04.2022 г. Поддържайки изцяло мотивите, изложени в процесния отказ, ответната страна, счита жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда, да остави без уважение жалбата. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

Регистърното производство е образувано по Заявление обр. А4 вх. № вх. № 20220421153448 за промяна на обстоятелства по партида на „ И.**" О О Д , ЕИК ****, а именно: заличаване на Х.Х.К. като съдружник, заличаването на последния като управител и обявяване на нов дружествен договор. Към същото са приложени: Писмено предизвестие за напускане на съдружник; Протокол от общо събрание; актуален дружествен/учредителен договор; Документ за внесена държавна такса;

На 26.04.2022г. е постановен ОТКАЗ № 20220421153448 по Заявление вх. № 20220421153448. Аргументите на длъжностното лице по регистрация (ДЛР) за постановяване на обжалвания отказ са, че упражняването на преобразуващото право на съдружника по чл. 125, ал. 2 от ТЗ с едностранно волеизявление да прекрати членственото си правоотношение не зависи от волята и поведението на останалите съдружници. Самото прекратяване като последица от изтекло предизвестие настъпва веднага във вътрешните отношения между съдружника и дружеството, но в регистърното производство това обстоятелство се преценява само като една от предпоставките за изпълнение на изискванията на закона за противопоставянето на промяната в състава на дружеството и последиците й върху имуществото на дружеството.

Според ДЛР, при заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците, за съда съществува служебно задължение да следи за съдбата на освободените дялове с оглед на защитата на дружествения капитал и 3 запазването на неговото покритие, поради което прекратяването на членственото правоотношение на съдружник чрез предизвестие предпоставя въпроса за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник или за запазване на размера на капитала - чрез поемането на освободените дялове от останалия съдружник, или чрез изкупуването от трети лица. Регистърният орган преценява дали са спазени изискванията на закона за настъпване на заявените обстоятелства, включително и по отношение на обявяване и новоприет дружествен договор.

На следващо място, според ДЛР се констатира порок препятстващ даване на указания за отстраняване на нередовности на заявителя. По електронното дело на търговеца е вписан запор върху дружествените дялове от капитала на дружеството, собственост на съдружника Х.Х.К.. Съгласно чл.

451 ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта. Съгласно чл. 517 ал. 1 от ГПК (от глава Четиридесет и пета "Изпълнение върху вземания на длъжника") запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията като запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Правната характеристика и специфика на наложената обезпечителна мярка - запор върху дружествени дялове, следва да бъдат съобразени с основанието за налагането им, а именно обезпечаване вземането на кредитора с оглед бъдещото му удовлетворяване от имуществото на длъжника, както и предотвратяване осуетяването на изпълнението върху имуществото на длъжника, след влязло в сила решение, с което е признато със сила на присъдено нещо, че длъжникът е осъден в полза на кредитора да заплати вземане в определен размер. Всяко действие, с оглед осуетяване и избягване на изпълнението върху дружествените дялове с цел удовлетворяване на кредитора на съдружника следва да бъде квалифицирано като недействително по отношение на основния и присъединилите се кредитори.

Правната възможност на взискателя е удовлетворяване по реда на чл.

517 от ГПК, в който случай равностойността на дела на съдружника възниква като имуществена последица от прекратяване на членственото му правоотношение, съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ, а ликвидационният дял е имуществена последица от прекратяване на дружеството по решение на съда по искане на овластен взискател. Правото на взискателя да иска прекратяване на дружеството го прави носител на вземането за ликвидационния дял на съдружника - длъжник срещу дружеството в производството по ликвидация.

Предвид горното налагането на обезпечителна мярка - запор върху дружествени дялове от капитала на търговско дружество с акт на съда или акт на съдебен изпълнител, има значение на наложена забрана със акт на съда за разпореждане с дружествените дялове, притежавани от длъжника до постановяване на влязъл в сила съдебен акт или акт на съдебен изпълнител, с който да бъде отменена наложената обезпечителна мярка.

Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20220421153448/26.04.2022г. е подадена настоящата жалба, като същата е с вх. per. № 20220427113230.

4

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25 ал. 1 от ,ЗТР.