Решение № 88 от 11.06.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Тетевен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. С. при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. С. Гражданско дело №

20264330100065 по описа за 2026 година

Трудов спор.

Предявени са искове за прогласяване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение за незаконосъобразна,за възстановяване на ищцата на работата,заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето на оставането и без работа,поради незаконното уволнение.

Ищцата излага,че на 09.09.2025г е сключила трудов договор с ответника/работодател,с място на работа хранителен магазин в град к,на длъжност „продавач-консултант“,на пълно работно време и трудово възнаграждение в размер на 1077 лева.

На 05.01.2026г и била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,считано от същия ден,с правно основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ.

Излага,че не е налице фактически състав на прекратителното основание,поради липсата на създадена нова обстановка,в сравнение с тази при която е възникнало правоотношението.Не са обективирани обстоятелства,свързани с такава нова фактическа обстановка,произтекла от независещи от волята на страните фактори.Моли да бъде отменена заповедта.

Моли да бъде възстановена на работата,заемана преди уволнението,както и да и бъде заплатено обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ в размер на...

1

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който е изразено становище за неоснователност на исковете.Уволнението на работника е коректно,видно от представен протокол/за неявяване на работа на ищцата-бел.съд./.В исковата молба никъде не се сочат действителните причини за прекратяване на трудовото правоотношение-неявяване на работа,липса на контакт между работника и работодателя,по вина на работника,спиране на работа на търговския обект,прекъсване на контакти с доставчици.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

От представените по делото писмени доказателства,показанията на свидетелите к и М. Й. И.-С. и заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р. Х., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.09.2025г между страните бил сключен трудово договор№40,като работодателят /ответникът/ възложил,а работника/ищцата/ приела да изпълнява длъжността „Продавачконсултант“,с място на работа в град к,при 8 часово работно време и възнаграждение/основно/ в размер на 1077.00 лева.

Приложен е протокол,съставен на 25.12.2025г, от работодателя/видно и от показанията на свидетелката 8подписан от три лица,в който е отразено,че ищцата не се е явявала на работа от 13.12.2025г до момента на съставяне на протокола.

С атакуваната от работника Заповед №106/05.01.2026г,връчена на същата дата на ищцата,работодателят е прекратил трудовото правоотношение между страните,с посочване текстово –чл.328,ал.1,т.12 от КТ.Правоотношението е прекратено считано от 05.01.2026г.

В показанията си свидетелките д и И.-С. излагат различни причини за прекратяване на трудовото правоотношение от вписаното основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ,а именно неявяване на работа от работника.

От заключенията на съд.-счетоводната експертиза се установява,че размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ,към дата 13.05.2026г е в размер на 2416.79 евро,а на лихвата в размер на 23.68 евро.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск за признаване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение за незаконосъобразна и за нейната отмяна,съдът намира за основателен и доказан.

Съдът споделя доводите на ищцата,обективирани в исковата молба,в който смисъл е и трайната съдебна практика,че при уволнение на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ, работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия 2 договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо.

При посочване в заповедта за уволнение на основанието по чл.328 ал.1 т.12 КТ съдът трябва да изследва само наличието на това основание . В случая в заповедта не са посочени факти и обстоятелства за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор , нито има препращане към друг документ . Едва в отговора на исковата молба се ангажират твърдения за основание за уволнение , но това не може да санира заповедта за уволнение . Освен това твърденията на ответника са за нарушения на трудовата дисциплина . Не може да се приеме , че отсъствието от работа , включително поради временна неработоспособност, е наличие на основание по чл.328 ал.1 т.12 КТ.

Предявяването на процесните искове не може да се счете за злоупотреба с право – няма данни ищецът да е завел исковете не с оглед последиците от тяхното уважаване , а само за да увреди по друг начин права и законни интереси на ответника В случая ангажираните от ответника гласни доказателства са ирелевантни досежно законността,респ. незаконността на уволнението на работника,тъй като с тях ответникът се домогва да доказва други основания , на които би могъл да уволни ищеца – дисциплинарно уволнение . Тези основания са ирелевантни именно защото не са визирани в процесната заповед за уволнение .

В показанията на свидетелката И.-С. се твърди, че нарочно е издадена заповедта по чл.328 ал.1 т.12 КТ , тъй като това било в интерес на работника/по-благоприятно за него/.

Заповедта за уволнение обаче не съдържа никакви реални мотиви освен посочване на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.12 КТ. Както беше посочено хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 КТ е обща. В нея попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да продължи да изпълнява работата поради специфични изисквания на длъжността / решение №155 от 23.06.2015 г по гр.д. № 5924/2014 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС /. С оглед правото на защита на работника това налага в съответната заповед/евентуално предизвестие/ да се посочат конкретните факти и обстоятелства , поради които последният не може да продължи да работи на съответната длъжност . Недопустимо е да се издаде бланкетна заповед ,която да бъде уточнявани впоследствие в исковото производство или да се изяснява съдържането им с показания на свидетели/по този въпрос и идентичен казус Решение №848/16.12.2021г постановено по в.гр.д. №2310/2021г по описа на Софийски градски съд и др./.

В предвид горните съображения искът за признаване на заповедта за уволнение за незаконосъобразно и нейната отмяна,по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход,основателен и доказан е и иска по чл.344,ал.1,т.2 от КТ-за възстановяване на ищцата на работата,заемана преди незаконосъобразното и уволнение.

По отношение на иска по чл.344,ал.1,т.3,във в-ка с чл.225,ал.1 от КТ:

В предвид изхода по първите два иска,и този иск се явява основателен.По отношение на размера на иска,ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за периода от уволнението и-05.01.2026г. до 05.07.2026г, или за максимално допустимия срок,за който това 3 обезщетение е дължимо,като е посочила размер от 6464 лева или 3 303.97 евро.

След изслушване на заключението на съд.-счетоводната експертиза не са правени изявления за изменение на иска,съгласно чл.214 от ГПК.

Съгласно константната съдебна практика,първоинстанционният съд би могъл да присъди размер на обезщетението за краен период до момента на постановяване на решението по делото.Ако този срок е по-малък от визирания максимален в закона,при обжалване на съдебния акт е налице възможност за въззивната инстанция да присъди допълнително обезщетение за изтеклия срок от постановяване на първоинстанционното решение до постановяване на акта от въззивната инстанция

При горните съображения обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 от КТ се присъжда от съда за периода от 05.01.2026г до 11.06.2026г,като според посочената методология на изчисление в съд.-счетоводната експертиза,същото е в размер на 2458.32 евро/за периода от 13.05.2026г до 11.06.2026г обезщетението е в размер на 41.53 евро/.евро.

При този изход на делото и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в производството,като същите в случая са в общ размер на 1724.00 евро.Съобразното приложените разписки и отразеното в договора за правна защита и съдействие ,респ.за хонорара по всеки един от съединените искове,е видно,че възнаграждението на адвоката е договорено в минималните размери по чл.7,ал.1,т.1 и чл.7,ал.1 от Наредбата за размерите на минималните адвокатски възнаграждения.Съобразно защитавания интерес,фактическата а правна сложност на делото,проведените 3 открити/редовни/ заседания,на които се е явявала двокат С.,съдът намира за неоснователно направеното възражение от насрещната страна по чл.78,ал.5 от ГПК,за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заплатената от ищцата сума в размер на 1724.00 евро следва да се възложи изцяло в тежест на ответника.

По сметка на РС-Тетевен ответникът следва да заплати/възстанови,изпратеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 102.26 евро.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО,на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ,уволнението на Н. М. М.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,извършено със Заповед №106/05.01.2026г на работодателя „кЛов.обл.,на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ,считано от 05.01.2026 година и ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД №106/05.01.2026г.,издадена от „кЛов.обл.

На основание члл44,ал.1,т.2 от КТ,ВЪЗСТАНОВЯВА Н. М. М.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,на длъжността,заемана преди незаконосъобразното и уволнение със Заповед №106/05.01.2026г на „кЛов.обл.,а именно: „ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ“,код по НКП 2011 52232001,с място на работа ук,Лов.обл.,с работно време-8 часа работно време на 4 ден и основно възнаграждение в размер на 550.66 евро/левова равностойност съобразно клаузите на прекратения договор 1077.00 лева/и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0.6% за всяка прослужена година.

ОСЪЖДА,на основание чл.344,ал.1,т.3,във в-ка с чл.225,ал.1 от КТ, „к,Лов.обл.,ул.“к,представляван от к да заплати на Н. М. М.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата в размер на 2458.32/две хиляди четиристотин петдесет и осем евро и тридесет и два евроцента/евро,представляваща обезщетение за оставането и без работа,поради незаконното прекратяване на трудовото и правоотношение със Заповед №106/05.01.2026г,за периода от 05.01.2026г до 11.06.2026 година,като отхвърля иска за периода след 11.06.2026г и до 05.07.2026г и за разликата над присъдения от съда размер и то претендирания в исковата молба в размер на 3 303.97 евро.

ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, к,Лов.обл.,ул.“к,представляван от к да заплати на Н. М. М.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл. сумата от 1724.00 /хиляда седемстотин двадесет и четири/евро,представляващи сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.6 от ГПК, к,Лов.обл.,ул.“к,представляван от к да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен разноски в размер на 102.26/сто и две евро и двадесет и шест евроцента/евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от 11.06.2026г,съгласно чл.315,ал.-2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

5