Решение № 4555 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4555 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330108314 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от И. Х. Г. против „София Комерс Кредит Груп“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 06.01.2022 г. и сумата от 88, 76 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за заплащане на неустойка по договор за паричен заем от 06.01.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Цената на предявените искове е определена след прието с определение от 09.11.2023 г. изменение на исковете на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличаване на размера на иска за недължимо заплатената възнаградителна лихва.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „София Комерс Кредит Груп“ АД е сключен договор за паричен заем от 06.01.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на сумата от 1 500 лв., срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 1 685, 1

16 лв. на шест месечни вноски, всяка в размер от 375, 23 лв. за периода от 06.02.2022 г. до 06.07.2023 г. В договора било установено, че годишният лихвен процент е 41, 16 %, а годишният процент на разходите – 49, 89 %.

Сочи, че в Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата от 566, 22 лв., ако в тридневен срок от подписването му не осигури обезпечение на задължението чрез поръчител. Поддържа, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане на неустойка, представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в протИ.речие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Твърди, че клаузата за неустойка протИ.речи на материалния закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за неустойка протИ.речи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем от 06.01.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 1 685, 16 лв. на 6 седмични вноски, всяка в размер от 280, 86 лв.

Установен е годишен лихвен процент от 41, 16 % и годишен процент на разходите от 49, 89 %.

В § 6 от договора е установено задължение за осигуряване на 2 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора – чрез поръчителство, което да отговаря на установените в договора условия или банкова гаранция. В § 7 от Договора е установено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение за кредитора настъпват вреди, поради намаляване на кредитоспособността на потребителя, поради което последният дължи неустойка в размер на сумата от 566, 22 лв., платима на 6 равни части, при което общият размер на погасителната вноска е от 375, 23 лв. В договора е обективиран погасителен план с посочване на датите на падежите на всяка вноска.

От представената от ответника справка за извършени плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 1 612 лв. по договора, от които 1 500 лв. за главница, 23, 24 лв. за договорна лихва и 88, 76 лв. за неустойка.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 375, 23 лв., като е установен месечен лихвен процент от 41, 16 % и годишен процент на разходите от 49, 89 %.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и 3 уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49, 89 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани 4 с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

По така изложените правни съображения съдът намира, че при сключване на кредита не е било допуснато соченото от ищеца нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК досежно годишния процент на разходите по кредита.

Съдът намира, че при сключване на договора обаче е допуснато нарушение на посочената разпоредба, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като в договора не е посочен общия размер на задължението на потребителя, а единствено размерът на предоставения за временно и възмездно ползване финансов ресурс и общия размер на задължението, като същевременно с клаузата на § 7 от Договора е установено допълнително задължение за заплащане на неустойка. По този начин остава неясно какъв е размерът на задължението на потребителя, след включване на установената в договора неустойка, която представлява разход по кредита и е установена още към момента на сключване на договора. Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че правата на потребителя са нарушени, като договорът е сключен без в последния да е посочено минимално необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съдът намира, че липсата на ясното относно общия размер на задължението води до нарушаване и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , тъй като в договора за кредит е посочен размерът на установената възнаградителна лихва в процентно съотношение от 41, 16 %, без да е установен действителният размер на задължението с посочване на неговата левова равностойност.

Клаузите на договора са неясни по отношение на конкретните задължения на заемополучателя и общия размер на сумата, която следва да бъде погасена, тъй като не е налице яснота относно общия размер на всички задължения по договора за кредит, като се вземат предвид всички допускания във връзка с възможността за начисляване на допълнителни задължения за неустойка, като не става ясно как е формирана общата дължима сума, посочена в договора .