Решение № 190 от 26.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Диана Василева при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100600881 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа НПК.

Образувано е въз основа на въззивен протест против протоколно определение от 20.12.2023 г. на СРС, НО 96-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по НОХД № 3800/2023 г. по описа на СР С за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3 и пр. последно, б. „А“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК , на основание чл. 248, ал.

5, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК.

В протеста са изложени оплаквания за неправилност на постановения акт, тъй като според СРП в конкретния случай не се касае за идентични деяния следователно не е нарушен принципът non bis in idem. В протеста са изложени съображения, че деецът е санкциониран по административен ред за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно, че след като е станал участник в ПТП, го е напуснал без да уведоми компетентните служби на МВР, а обвинителният акт е внесен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. трето и последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, за това, че на 09.06.2021г. около 12.25 ч. в гр. София, по ул. „Георги С. Раковски“ с посока на движение от ул. „Искър“ към ул. „Цар Симеон“ при управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № С **** ХТ, като в района на кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“ на прилежаща пешеходна пътека, означена с маркировка М 8.2 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отдясно наляво по посоката му на движение пешеходка – И. Т., като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК – „счупване на основата на пета предходилна кост с отделяне на фрагмент и гипсова имобилизация, което реализирало медико-биологичния признак трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за период по-голям от 30 дни, като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека.

СРП счита, че административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не обхваща 1 увреждане на здравето на друго лице чрез причиняване на средна телесна повреда. На следващо място излага съображения, че развилото се административно производство не е с наказателен характер и не покрива критериите „Engel”.

Искането от въззивната инстанция е за отмяна на протестираното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство по него.

В закрито заседание от 15.02.2014 г. по реда на чл. 327 НПК съдът е намерил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо провеждането на съдебно следствие.

Пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста. Излага доводи, че родовият обект на престъплението по чл. 343 НК е различен от този по чл. 175 ЗДвП.

Коментира, че според наказателното постановление подсъдимият е санкциониран по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а според обвинителният акт нарушеното правило за движение по пътищата е това по чл. 119, ал. ЗДвП. Касае се за обвинение за престъпление, чието изпълнително деяние е различно от това за което подсъдимият е санкциониран по административен ред.

Защитникът на подсъдимия сочи, че атакуваното определение е постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. В тази насока защитникът се спира на идентичността на деянията, за които е проведено административнонаказателно производство и за които е внесен обвинителен акт. П озовава с е върху идентичността на фактическите обстоятелства, залегнали в АУАН и тези, изложени в обстоятелствената част на ОА. На това основание се приема, че с образуването на второто наказателно производство е нарушен принципът "-"nе bis in idem" и единствената възможност за първоинстанционния съд е била да прекрати второто по ред производство.

СГС, като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно правомощията си по чл.

314 НПК, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на внесен обвинителен акт срешу В. В. Г. за това, че на 09.06.2021г. около 12.25 ч. в гр. София, по ул. „Георги С.

Раковски“ с посока на движение от ул. „Искър“ към ул. „Цар Симеон“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № С **** ХТ, като в района на кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“ на прилежаща пешеходна пътека, означена с маркировка М 8.2 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 119, ал. 1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отдясно наляво по посоката му на движение пешеходка – И. Т., като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК – „счупване на основата на пета предходилна кост вдясно с отделяне на фрагмент и гипсова имобилизация, което реализирало медико-биологичния признак трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за период по-голям от 30 дни, като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3 и пр. последно, б. „А“, пр. 2, вр. ал. 1, б.

„Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С наказателно постановление №21-4332-017619/29.08.2021г. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на В. Г. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че „не спира и не установява последиците от ПТП“, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДВП. В НП е посочено, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението са следните: на 09.06.2021г. около 12.25 ч. в гр. София, управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № С **** ХТ по ул. „Георги С. Раковски“ с посока на движение от ул. „Искър“ към ул. „Цар Симеон“, и в района на кръстовището след 2 ул. „Екзарх Йосиф“ като участник в ПТП напуска местопроизшествието с автомобила си без да уведоми компетентната служба на МВР и без да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Наказателното постановление е влязло в сила на 05.05.2022г.

С постановление от 12.04.2022г. В. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3 и пр. последно, б. „А“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК. На 13.10.2022г. наказателното производство е спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК.

С Решение от 09.01.2023г. на АССГ е оставено без уважение искането на СРП за възобновяване на административнонаказателното производство, свързано с издаденото от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ – СДВР наказателно постановление № 21-4332017619/29.08.2021г. срещу В. Г.. В мотивите е прието, че административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП (нарушаване задълженията си като участник в ПТП) няма как да осъществява състав на престъпление, каквото е предявеното от прокурора обвинение по чл.

343, ал. 3 НК (причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на пешеходец, намиращ се на пешеходна пътека и бягство от местопроизшествието).

Делото е внесено с обвинителен акт и в разпоредително заседание на 20.12.2023г., СРС е прекратил наказателното производство, като е приел, че е налице едно и също деяние, за което има приключило административнонаказателно производство и за което се води настоящото наказателно производство. Според СРС в конкретния случай подсъдимият е бил санкциониран с визираното по-горе наказателно постановление и фактите са идентични с тези, рамкирани в ОА. Приел е, че с образуването и провеждането на наказателното производство по НОХД № 13800/2023 г. ще се допусне повторение на наказателни процедури, първата от които е приключила с влязъл в сила съдебен акт.

Въззиваната инстанция не споделя извода на СРС по следните съображения:

В задължителните указания на ТР № 3/2015 г. на ОСНК подробно е разяснена забраната окончателно осъдено или оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще.

Именно за това с чл. 4, § 1 от Протокол № 7 са предвидени гаранции. Те са в смисъл, че след приключване на наказателна процедура с влязъл в сила съдебен акт никой не може да бъде застрашен от ново наказателно преследване или наказан за същото нарушение. Въведено е изискването постановения първи по време акт да има окончателен характер и с него да е разрешен правен спор по конкретно деяние, независимо дали е административно нарушение или престъпление. Без значение е и вида на акта - наказателно постановление, съдебно решение, присъда, определение за прекратяване. Без значение е и характерът на акта, т. е. дали е оправдателен или осъдителен.

От значение за прилагането на принципа е изясняване на въпроса за идентичност на субекта в двата наказателни процеса. Приложено спрямо конкретния случай няма съмнение, че както по административнонаказателното производство, така и това по образуваното НОХД субектът на санкционираното деяние е един и същ - подсъдимия В. Г..

Въпросът, който се поставя в настоящия случай, е дали е налице "същото деяние", съпоставяйки това, за което от една страна обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343, ал. 3 НК и деянието, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с издаването на НП № 21.

Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem - е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт.

Установеното от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило е съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. По естеството си то представлява самостоятелна гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани 3 на наказателна репресия за престъпление, за което вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата. Същото деяние (idem) е елементът, който свързва двата процеса срещу лицето. Преценката на това понятие е найпротиворечивият аспект на принципа nе bis in idem.

В решението по делото Zolotukhin v. Russia на ЕСПЧ са установени трайни критерии за разрешаване на въпроса дали отделните процедури, водени срещу едно и също лице, се основават на едно и също деяние. В това решение е подчертано, че понятието престъпление не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за повторно съдене права. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите"сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. В този смисъл е и ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се сочи, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem (същото деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение и преценката на idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.