Определение № 1886 от 28.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1886 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20261800500625 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

С постановено по реда на чл. 248 ГПК определение № 135 от 17.02.2026 г. по гр. д. № 2194/2024 г. по описа на РС – Ботевград е оставена без уважение молбата на ответника в първоинстанционното производство „Макроадванс“ АД за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение № 394/14.12.2025 г. в частта за разноските чрез възлагането им на ищеца, евентуално – чрез намаляване на определеното по реда на чл. 38 ЗАдв. и присъдено в тежест на ответника адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцовата страна под размерите, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради прекомерност на същото.

Ответникът в първоинстанционното производство обжалва определението с оплаквания за неправилност и иска отмяната му и постановяване на друго определение, с което разноските бъдат възложени на ищеца, а в случай на неуважаване на това искане иска намаляване на определеното по реда на чл. 38 ЗАдв. и присъдено в тежест на ответника адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцовата страна под размерите, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради прекомерност на същото.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил отговор от ищцата в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена.

Настоящият въззивен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

1

Въззивният съд не намира за обоснована тезата на жалбоподателя, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и доколкото е признал исковете и е възстановил претендираните от ищеца суми, това да налага възлагане на разноските в тежест на ищеца.

Безспорно е, че в случая ищцата има качеството на потребител по сключения между страните договор за кредит. Както българското законодателство, така и правото на ЕС предвиждат засилена защита на правата на потребителите.

Възлагането в тежест на ищеца на направени от него разноски във връзка с уважен установителен иск за нищожност на сключен между страните потребителски договор/клауза от такъв договор, е в противоречие с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС. Тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка с нищожен договор и/или нищожна договорна клауза от сключения от тях потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК създава съществена пречка за упражняване от ищеца потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Осъществявайки правото си да се освободи от неравноправни клаузи в сключения от него потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда. В основата на предявения иск е твърдение за нищожност на клаузата от потребителски договор, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред /така определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК/. Горният извод не се променя от факта, че в случая наред с установителния иск е предявен и осъдителен за връщане на недължимо платеното по договора, тъй като в основата на двата иска е твърдение за нищожност на потребителски договор/клауза от такъв.

Въззивният съд не намира за основателни и доводите на жалбоподателя относно наличието на основания за намаляване на определеното по реда на чл. 38 ЗАдв. и присъдено в тежест на ответника адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцовата страна под размерите, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради прекомерност на същото.

Не е дискутабилен въпросът, вкл. от гледна точка на актуалната практика на СЕС, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Тези размери обаче служат за ориентир при остойностяване на адвокатския труд. Във всеки конкретен случай се преценява какъв е адекватният размер на възнаграждението, определено по реда на чл. 38 ЗАдв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес и положения от адвоката труд. В конкретния случай съдът е определил възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. под 2 размера, предвиден в наредбата, като е възложил на ответника да плати на пълномощника на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС /при размер по наредбата от 568 лв. без ДДС/.

Допълнително намаляване на така определеното и възложено в тежест на ответника възнаграждение би довело до обезценяване на адвокатския труд.

Факт е, че действителната фактическа и правна сложност на делото не е висока и делото е разгледано в едно заседание, като поради признанието на исковете развитието на производството е било облекчено, а материалният интерес не е голям. Но преди завеждане на делото процесуалният представител на ищцата е положил труд, подготвяйки делото и изграждайки защитната теза на страната, който труд не следва да бъде обезценяван поради последващото облекчено развитие на производството, свързано с поведението на ответника, което не е можело да бъде известно на представителя преди предявяване на исковете. Поради това въззивният съд намира, че възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС не е прекомерно за положения от адвоката на ищцата труд по делото.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 135 от 17.02.2026 г. по гр. д. № 2194/2024 г. по описа на РС – Ботевград, с което е оставена без уважение молбата на „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение № 394/14.12.2025 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3