Определение № 526 от 14.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Варна, 14.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20233001000358 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпили частни жалби от „РОМФАРМ

КОМПАНИ“ ООД – София, „А. ГРЕЙН“ ЕООД – Добрич, „А. ГРУП“ ЕООД и А. Г. А. против Определение № 374/08.03.2023 год., постановено по т.д.№ 114/2022 год., с което ОС – Варна е ПРЕКРАТИЛ производството по т.д. № 114/2022 г. по описа на ВОС, ТО по предявените осъдителни искове срещу ответниците "А. Грейн" ЕООД, "А. Груп" ЕООД и А. Г. А. в частта за разликата над 25 412,13 лева до претендираната по споразумение от 11.03.2021 г. в условие на солидарност сума в общ размер на 180 065,53 лева, която разлика в размер на 154 653,40 лева включва: - 112 685,13 лева – главница за неиздължени арендни/наемни плащания за стопанските 20122013, 2013-2014 и 2014-2015 година; 36 320,52 лева - законна лихва върху главницата за периода от 27.06.2018 г. до 30.08.2021 г.; 3 009,98 лева – адвокатски хонорар и 2 637,77 лева – държавна такса по ч.гр.д. 3108/2020 на PC – Добрич.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По частната жалба от „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД – София

В предявената частна жалба се излага, че постановените в 1 заповедното производство актове имат характер на извънсъдебен изпълнителен титул и не се ползват със сила на пресъдено нещо. На посоченото основание последващ осъдителен иск за заповедния дълг е допустим. Отделно от това, създадената с действащия ГПК законова възможност за предявяване на част от кредиторовото вземане в заповедното производство не съставлява процесуална пречка впоследствие по исков път да бъде предявено цялото вземане.

Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещните страни.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

ВОС е бил сезиран с предявена от "Ромфарм Компани“ ООД искова молба, уточнена с молби от 25.03.2022 г., 14.09.2022 г. и 16.12.2022 г., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва:

1 . Главни искове за осъждане на ответниците "А. Грейн" ЕООД – в качеството му на длъжник и "А. Груп" ЕООД, А. Г. А. и "А. Биоенерджи" ЕООД – в качеството им на поръчители , солидарно да заплатят на ищеца "Ромфарм Компани" ООД сумата от 180 065,53 лв., дължима по споразумение от 11.03.2021 г. и представляваща сбор от неиздължените арендни/наемни плащания за стопанските 2012- 2013, 2013-2014 и 2014-2015 година, дължими лихви по тях и разноски по принудителното им събиране, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

2 . Евентуален иск за осъждане на ответника "А. Биоенерджи" ЕООД като съдлъжник по споразумение 11.03.2021 г., встъпил в дълга на "А. Грейн" ЕООД, да заплати на ищеца "Ромфарм Компани" ООД, сумата от 180 065,53 лв. (сто и осемдесет хиляди шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки), дължима по споразумение 11.03.2021 г. и представляваща сбор от неиздълженнте арендни/наемни плащания за стопанските 2012-2013, 20132014 и 2014-2015 година, дължими лихви но тях и разноски по принудителното им събиране, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Не се спори между страните, че претендираният дълг съвпада с 2 частично с вземанията, за които ищецът се е снабдил със стабилизирани заповеди за незабавно изпълнение. От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че за неиздължените арендни/наемни плащания за стопанските 2012-2013, 2013-2014 и 2014- 2015 година срещу "А. Грейн" ЕООД са издадени и влезли в законна сила заповед за изпълнение № 1480/26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 2791/2016 г. и изп. лист за сумата 168 340,14 лева ведно със законната лихва от 07.10.2016 г., 3 366,80 лева държавна такса и 3 666,13 адв. хонорар, и заповед за изпълнение № 260372/11.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3108/2020 г. по описа на РС – Добрич за сумата от 131 888,59 лева ведно със законната лихва и разноски в заповедното производство в размер на 2 637,77 държавна такса и 3 009,99 адв. хонорар.

По ч.гр.д. № 3108/2020 г. по описа на РС – Добрич за същите суми са издадени заповеди за изпълнение и срещу "А. Груп" ЕООД (№ 260372/11.11.2020 г.) и А. Г. А. (№ 260628/04.12.2020 г.) в качеството им на поръчители.

Съпоставката между претендираните в настоящото производство вземания, индивидуализирани с молба от 14.09.2022 г. и справка по чл. 366 от ГПК, и вземанията по коментираните по-горе заповеди за изпълнение сочи наличието на частично съвпадение по отношение на суми за главница в размер на 112 685,13 лева и законна лихва в размер на 36 320,52 лева, както и разноски в размер на 2 637,77 държавна такса и 3 009,99 адв. хонорар по ч.гр.д. № 3108/2020 г. по описа на РС – Добрич. Следователно по отношение на 154 653, 40 лева от претендирания в настоящото производство дълг са налице предходни неоспорени заповеди за незабавно изпълнение както по отношения на длъжника, така и по отношение на поръчителите "А. Груп" ЕООД и А. Г. А..

Допустимостта на осъдителен иск е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита. С осъдителния иск ищецът цели да установи наличието на притезание и едновременно с това - да осъществи принудителното му удовлетворяване. Решението по осъдителния иск се ползва не само само със сила на пресъдено нещо, но и с изпълнителна сила.

Осъдителният иск е искане да се издаде в полза на ищеца изпълнително основание, удостоверяващо със сила на пресъдено нещо определено 3 неудовлетворено притезание.

Наличието на издадена, неоспорена и стабилизирана заповед за изпълнение лишава кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск. Правното значение и последиците на заповедта дават основание да се приеме, че до момента, в който тя не бъде обезсилена , вкл. и по искане на заявителя, осъдителният иск относно вземането е недопустим. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред, нещо повече - този иск би бил единственият способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното и нереализирано до край заповедно производство.

Горният извод следва от факта, че при липса на подадено възражение от длъжниците /какъвто е настоящия случай/, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение е стабилизирана окончателно. Същевременно - всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл.

439 ГПК (т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ). Трайна е съдебната практика, а и в мотивите на т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че заповедта на изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК, след като е стабилизирана, се снабдява с подобен на силата на пресъдено нещо преклудиращ ефект, което означава непререшаемост на въпроса дали вземането, предмет на тази заповед, съществува с оглед осъществените до влизането й в сила факти. При липса на подадено възражение заповедта за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението /решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. /.

С оглед на изложеното за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за коментираните вземания – същите са вече установени по основание и размер със стабилизирани заповеди за изпълнение, съставляващи изпълнително основание. Постановеното в идентичен смисъл прекратително определение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

4

По частната жалба от „А. груп“ ЕООД, "А. Грейн" ЕООД и А. Г. А.

В предявената частна жалба се излага, че с Определение 374/08.03.2023 год., постановено по т.д.№ 114/2022 год., ОС – Варна не е прекратил производството по осъдителните претенции до размер на 25412,13 лева, съставляващи заплатена гаранция в обезпечителното производство, разноски в обезпечителното производство, разноски по изпълнителни дела. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като в непрекратената част са включени суми, които не се дължат от ответниците.

Постъпилата частна жалба на практика е насочена срещу бездействието на съда да прекрати изцяло производството по предявените осъдителни претенции срещу частните жалбоподатели.

Предявената частна жалба е недопустима. По делото не е постановен нарочен акт за отказ на съда да прекрати производството и в останалата му, непрекратена с Определение 374/08.03.2023 год. част. Отделно от изложеното, отказът на съда да прекрати производството не съставлява акт подлежащ на обжалване. Подобно определение не прегражда по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и обжалваемостта му е не е изрично предвидена в закона по смисъла на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

С оглед на изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от „А. груп“ ЕООД, "А. Грейн" ЕООД и А. Г. А. против Определение 374/08.03.2023 год., постановено по т.д.№ 114/2022 год., ОС – Варна.

ПОТВЪРЖДАВА Определение 374/08.03.2023 год., постановено по т.д.

№ 114/2022 год., ОС – Варна постановено по т.д.№ 114/2022 год., с което ОС – Варна е ПРЕКРАТИЛ производството по т.д. № 114/2022 г. по описа на ВОС, ТО по предявените осъдителни искове срещу ответниците "А. Грейн" ЕООД, "А. Груп" ЕООД и А. Г. А. в частта за разликата над 25 412,13 лева до претендираната по споразумение от 11.03.2021 г. в условие на солидарност 5 сума в общ размер на 180 065,53 лева, която разлика в размер на 154 653,40 лева включва: - 112 685,13 лева – главница за неиздължени арендни/наемни плащания за стопанските 2012-2013, 2013-2014 и 2014-2015 година; 36 320,52 лева - законна лихва върху главницата за периода от 27.06.2018 г. до 30.08.2021 г.; 3 009,98 лева – адвокатски хонорар и 2 637,77 лева – държавна такса по ч.гр.д. 3108/2020 на PC – Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6