Решение № 27 от 07.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. См., 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500474 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 343/18.08.2023 г. по гр. д. № 1138/2022 г. См.ски районен съд е отхвърлил предявените от Н. В. Я. против Ю. д. п. гр. См. искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5 860, 11 лева – главница, представляваща обезщетение по чл. 24 ал. 1 от Договор за управление № 4/12.05.2020 г. за неспазено едномесечно предизвестие и обезщетение по чл. 7 ал. 4 от Договор за управление № 4/12.05.2020 г. за неизползван платен годишен отпуск общо от 26 работни дни за 2020 г. и 2021 г., като погасени чрез съдебно прихващане с дължимата от ищеца на ответника неустойка по Заповед № 242/28.07.2021 г. на директора на ЮЦДП, както и за сумата от 760, 19 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 02.08.2021 г. до датата на предявяване на иска – 11.11.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Н. В. Я. против Ю. д. п. гр. См. искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2 842, 80 лева – главница, представляваща възстановена гаранция за качествено изпълнение по чл. 16 от Договор за управление № 4/12.05.2020 г., 1 като погасени чрез съдебно прихващане с дължимата от ищеца на ответника неустойка по Заповед № 242/28.07.2021 г. на директора на ЮЦДП, сумата от 345, 09 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от 01.09.2022 г. до 11.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.11.2022 г. до окончателното й изплащане; ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по водене на делото в размер на 1 570 лева.

Това решение се обжалва пред См.ски окръжен съд от ищецът Н.

В. Я., чрез пълномощник адв. М. Д., с оплаквания, че е незаконосъобразно и неправилно.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, тъй като ищецът е установил с безспорни и надлежни доказателства всички факти и обстоятелства, за които носи тежест на доказване, а от друга страна, липсва доказване на твърденията на ответника; ответникът не доказва нито една част от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на управителя.

Сочи се, че не е представен одитния доклад, цитиран в заповедта от 01.09.2022 г.

Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като противоречи на действителното правно положение; самото решение разкрива вътрешно противоречие – от една страна вреда на предприятието не е причинена, а от друга – налице е „управленски деликт“, задължителна предпоставка за който е именно причинена вреда.

Твърди се в жалбата, че извън основанието за възникване на това твърдяно вземане за неустойка, не е направен и опит от ответната страна да се докаже неговия размер; липсва мотивиране на решението за налагане на конкретния размер, като се прави позоваване на принципа на равнопоставеността на страните в договора за управление, като ответникът следва да докаже, че надлежно е упражнил правото си за начисляване на неустойка, включително и при изчисляване на нейния размер.

По-нататък в жалбата се сочи, че неустойката има акцесорен характер, няма неустойка без главен дълг, във връзка с което се развиват доводи, че следва да се докаже неизпълнение на едно главно задължение – съществуването на това главно задължение, неговият обем и от там – неговото неизпълнение. В тази връзка се твърди, че в хода на съдебното дирене не е установено конкретното задължение на ищеца като директор на ТП „“Ж.“ и конкретното действие/бездействие, с което това задължение не е изпълнено. Твърди се, че общата формулировка на чл. 12 т. 1 от договора за управление не дава яснота за конкретни действия/бездействия, които конкретно се отнасят до директора на ТП. По-нататък се излагат доводи, че функции по контрол имат и лица в ЮЦДП – „Лесоинженер – специалист ловно стопанство и „Експерт – контрольор по горско-стопански дейности.

Твърди се, че приетото от съда като задължение за директора на ТП – 2 опазване на дивеча, не е посочено както в договора, така и в останалите доказателства; обратно – такива задължения са прерогатив на съвсем други служители – експерти. Сочи се, че задължение на „Лесоинженер – специалист ловно стопанство“ е да анализира постъпващата информация за състоянието на дивечовите запаси, а не „Експерт – контрольор по горско-стопански дейности“ е да контролира таксацията на дивеча и изпълнението на плановете за отстрел. С оглед показанията на свид. Стайков се твърди, че резултатите от пролетната таксация са видими да всички в публичната система system.iag.bg, считано от 01.04 всяка година и именно към дата е било видно и установено твърдяното нарушение по т. 1 от Заповед № 242/28.07.2021 г., поради което заповедта е издадена в нарушение на чл. 18 ал. 5 от договора.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго такова, с което исковете да бъдат уважени; претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът Ю. д. п. – См., чрез пълномощник адв. В. Р., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и липса на сочените в нея основания за отмяна на първоинстанционното решение, което решението като правилно, постановено в съответствие със закона и доказателствата по делото следва да бъде потвърдено.

В отговора се излагат доводи, че районният съд е съобразил проведеното от ответната страна доказване, като се прави и позоваване разпоредбата на чл. 12 от договора за управление относно конкретните задължения на директора на ТП, както и се сочи, че е въведено задължение за директора да уведомява незабавно в писмена форма директора на централното предприятие за всички обстоятелства от съществено значение за дейността на държавното предприятие и териториалните поделения, както и да спазва принципите за лоялност, честност, отчетност и др.

Твърди се в отговора, че при издаване на Заповед №

242/28.07.2021 г. е спазен предвидения в чл. 18 от договора за управление ред, спазена е процедурата по определяне на неустойката и нейното събиране.

Сочи се, че срещу начисляване на неустойката възражения не са постъпили.

Сочи се, че предвид тежките нарушения е наложена неустойка в размер на 5 брутни възнаграждения на ищеца, определени съгласно чл. 18 ал. 4 от договора за управление; мотиви се съдържат както в самата заповед, така и в документите, описани в титулната част. Сочи се, че тези документи са представени в хода на съдебното производство и са ангажирани свидетелски показания, които ги потвърждават. По-нататък се възпроизвежда фактологията, която според ответника е установена от доказателства по делото и която установява нарушенията, дали основания за налагане на неустойка предвид нарушенията на задълженията по чл. 12 т. 1 от договора за управление и чл. 13 от Правилника за устройство и дейността на ДЛС.

По отношение срока по чл. 18 ал. 5 от договора за управление в 3 отговора се сочи, че първото нарушение е открито на 28.04.2021 г. при контролната таксация, която е открила разликата в броя на муфлоните.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбопадателят не се явява и не изпраща представител. От пълномощникът му е постъпило писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и излага доводи по същество.

За въззиваемия адв. В. Р. оспорва въззивната жалба.

См.ски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

С Договор за управление № 4/12.05.2020 г., сключен с ответника, на ищеца е възложено да ръководи и представлява „Д. л. ст. „Ж.“. Със Заповед № 247/30.07.2021 г. на Директора на ЮЦДП договорът за управление с ищца е прекратен, считано от 02.08.2021 г. Ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора и за неизползван платен годишен отпуск, общо в размер на 5 860, 11 лева, както и сумата от 2 842, 80 лева – за възстановяване на внесената гаранция за качествено изпълнение по договора.

Със Заповед № 242/28.07.2021 г. е разпоредено ищецът да заплати неустойка в размер на 13 873, 05 лева. В заповедта за прекратяване договора за управление на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД ответникът е направил прихващане със задължението за неустойка по Заповед № 242/28.07.2021 г., както и със Заповед № 3-01-326/01.09.2022 г. е направено прихващане с дължимата от ищеца неустойка по Заповед № 242/28.07.2021 г. в остатъчен размер от 8 012. 94 лева срещу задължението на предприятието за възстановяване на внесената от него гаранция в размер на 2 842, 80 лева. В отговора на исковата молба ответникът е направил искане, ако съдът приеме, че извършеното прихващане от ответника не е породило действия, съдът да допусне и извърши прихващане между взаимните насрещни задължения на страните до размера на по-малкото от тях.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че са налице основания за исканото прихващане и поради извършено прихващане на двете насрещни задължения е отхвърлил исковете. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в мотивите на районния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Спора се свежда до дължимостта от ищеца на определената със Заповед № 242/28.07.2021 г. неустойка в размер на 13 873, 05 лева.

Неоснователни са твърденията на ищеца за неспазване на тримесечния срок по чл. 18 ал. 5 от Договора за управление при издаване на заповедта. Няма основание за дата на откриване на нарушението да се приеме 4 датата 16.04.2021 г., на която дата са въведени данни в „Систем ИАГ“ за резултатите от пролетната таксация през 2021 г. в ДЛС „Ж.“. Съпоставката на тези данни с данните от таксацията от 2020 г. е дало основание да се разпореди и извърши контролна таксация на 28.04.2021 г. Установява се, че данните от 16.04.2021 г. далеч не са точни, поради което и писмото на инж. К. от 19.04.2021 г., което се позовава на тях, не е основание да се приеме поранна дата за откриване на нарушението от датата 28.04.2021 г. Именно на 28.04.2021 г. назначената комисия, при спазване изискванията – „Пряко наблюдение на дивеча“ съгласно приложение № 28 към чл. 105 ал. 2 от Наредба № 18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горски територии – преброяване на дивеча от чакала,изградени край хранилките, е извършила преброяване на дивеча, в резултат на което е констатирано драстично намаляване броя на животните, за което отговорност е вменена на ищеца с налагане на неустойка.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 154 от ГПК и че ответникът не е доказал възраженията си:

По отношение позоваването във въззивната жалба на Одитния доклад от 02.08.2022 г. и цитирането му в Заповед № 3-01-326/01.09.2022 г.: В Одитния доклад е описана хронологията и фактологията по издаване на Заповед № 242/28.07.2021 г., както и е посочено, че ищецът не е представил доказателства за липсата на над 100 броя муфлони на обща стойност над 30 000 лева; посочени са в доклада определената неустойка, извършеното прихващане и размера на невнесената от ищеца неустойка – 8 012, 94 лева.

В тази връзка следва да се посочи, че одитния доклад по чл. 17 от договора за управление касае възстановяването или задържането на сумата по 16 от договора – а именно внесената от ищеца в полза на ответника на гаранция за качествено изпълнение на договора в размер на месечното му възнаграждение. Тази гаранция по чл. 16 от договора за управление ответникът не я задържа – със заповедта за прекратяване на договора за управление гаранцията по чл. 16 не се задържа, а със сочената във въззивната жалба Заповед № 3-01-326/01.09.2022 г. ответникът прави прихващане на задължението на ищеца по заповедта за определяне неустойка срещу задължението на предприятието за възстановяване на внесената гаранция в размер на 2 842, 80 лева. Според чл. 17 от договора за управление Одитния доклад не се обвързва с налагане на санкцията по чл. 18 от договора, на което основание е издадена Заповед № 242/28.07.2021 г. , с която е наредено ищеца да заплати неустойка в размер на 13 873, 05 лева. Неоснователно е интерпретирането на одитния доклад от ищеца – че той не бил констатирал нарушения в дейността на ищеца. В одитния доклад са описани редица нарушения, които констатации са от значение, както и нарушенията, вменявани със Заповед № 242/28.07.2021 г., които нарушения вече са установени и за тях е наложена санкция.