Решение № 293 от 05.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Благоевград, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500035 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба, подадена от „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Капитан Никола Парапанов“ № 30, представлявано от управителя Н. М. Б., срещу Решение № 360/13.11.2024г., постановено по гр.д. № 1724/2023г. по описа на РI- Петрич.

С въззивната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, както и в противоречие с константната съдебна практика.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за това, че първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши анализ на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички твърдения и възражения, релевирани от страните.

Навежда се, че Районен съд- Петрич не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства. В решението липсва коментар на получените данни и доказателства от третото неучастващо лице– „Интернешънъл Асет Банк“ АД, както и на писмото, придружено с писмени доказателства, представено от „ОББ“ АД, представената и приета по делото съдебна експертиза е коментирана избирателно.

Посочва се в жалбата, че в съдебното решение не е обсъдено и обстоятелството, че въпреки 1 полученото официално уведомление за допусната грешка, ответното дружество е извършило служебно усвояване в своя полза на процесията сума от банковата сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД на 03.02.2023г. Първоинстанционният съд изобщо не е коментирал, изложените от ищцовото дружество правни и фактически твърдения, както и твърденията за нарушение от страна на банката на разпоредбите на ЗПУПС.

Сочи се в жалбата, че не е спорно по делото, че през месец януари 2023г., между „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, в качеството на купувач, и „СТОРУМС“ ЕООД, ЕИК 200270535, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, бул. „Свобода“ № 19, представлявано от управителя Стоян Харизанов, в качеството на продавач, е сключен договор за покупкопродажба на гориво за дизелови двигатели Б6 и съгласно уговореното между страните, купувачът е следвало да заплати на продавача сума, в размер на 57 171,79лв., с включен ДДС, за което е издадена Фактура № 0000007581/23.01.2023г.

Сочи се още в жалбата, че доколкото „СТОРУМС“ ЕООД е изпълнил задълженията си по сключения договор, на 01.02.2023г. „Н. Г.“ ЕООД е наредило от своя сметка, открита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, да бъде извършен превод на сумата от 57 171,79лв. по сметка в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на „СТОРУМС“ ЕООД и още на същия ден, сумата е постъпила по банковата сметка. Малко след нареждане на паричния превод ищцовото дружество е установило, че при извършването на превода е била допусната техническа грешка, като е въведен грешен IBAN на получателя „Д. Енерджи“ ЕООД, отново клиент на „ОББ“ АД, в резултат на която, наредената сума е постъпила по сметката на „Д.

Енерджи“ ЕООД, с което ищцовото дружество „Н. Г.“ ЕООД няма никакви правоотношения.

Посочва се, че от представената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от представената от ответното дружество, налична информация, се доказва безспорно, че на 02.02.2023г., „Н. Г.“ ЕООД е депозирало в „Интернешънъл Асет Банк“ АД искане за връщане на нареден превод в лева (за което няма и спор между страните по делото) и още на същия ден (02.02.2023г. в 14:32 часа), ответното дружество е получило от „Интернешънъл Aceт Банк“ АД искане за връщане на нареден от 01.02.2023г. превод, в размер на 57 171,19лв.

Въпреки това ответното дружество е извършило служебно усвояване в своя полза на процесната сума от банковата сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД по банковата сметка с IBAN *** –„Реализация на финансово обезпечение“ със счетоводна операция реф. № FT/23034/025413784, изпълнена на 03.02.2023г. (ден след получаване на уведомлението от „Интернешънъл Асет Банк“ АД), на основание Договор за финансово обезпечение, чрез залог върху вземания по сметки от 17.11.2021г., с който „Д. Енерджи“ ЕООД е предоставил обезпечение под формата на залог на банковите си сметки за чуждо кредитно задължение на трето лице.

Твърди се, че обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно установена фактическа обстановка, при непълен и неправилен анализ на приобщените доказателства. Изводите по съществото на спора районният съд е градил не на обективно установени по делото факти, а на предположения и умозаключения, поради което е налице е неправилна оценка на релевантните по делото обстоятелства и ангажираните от страните доказателства.

2

В тази насока се излагат в жалбата подробни правни доводи по приложението на чл. 49 от ЗЗД, на чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), както и на Наредба № 3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Позовава се и на разпоредбите на §88 и чл. 88 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/1Ю/ЕО и 2013/36/ЕС, съгласно които доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя следва да са задължени да съдействат за възстановяването на средствата чрез полагане на разумни усилия, включително чрез съобщаване на съответната информация и доставчикът на платежни услуги на платеца полага разумни усилия да възстанови средствата по платежната операция, а доставчикът на платежни услуги на получателя съдейства за целта, включително като съобщава на доставчика на платежни услуги на платеца цялата необходима информация за събирането на средствата.

Въззивното дружество се позовава и на чл. 9.18 от Общите условия на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, който предвижда, че „в случай че Клиентът е получател на неточно изпълнен превод вследствие на грешка на друга платежна институция, Банката има право да извърши коригиращ превод по искане на доставчика на платежни услуги на платеца до един месец от датата, на която доставчикът на платежни услуги на платеца е бил информиран за грешката. Банката извършва корекцията в срок от 5 дни след постъпване на искането за корекция от страна на доставчика на платежни услуги на наредителя“.

Твърди се с въззивната жалба, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД не само не е съдействала на „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Н. Г.“ ЕООД за възстановяване на средствата в размер на 57 171,19лв., но въпреки така полученото официално уведомление за допусната грешка, ответното дружество е извършило служебно усвояване в своя полза на процесията сума от банковата сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД. „ОББ“ АД не е положило каквито и да било усилия да установи връзка със своя клиент „Д. Енерджи“ ЕООД за възстановяване на недължимо получената от последния сума или поне да го уведоми за погрешно наредения превод и за искането за възстановяване на неоснователно получените средства. Ответната банка е проявила, чрез своите служители, небрежност в насока, че не е забелязала несъответствието между посочения IBAN и определения бенефициент.

Сочи се, че предвид липсата на каквито и да било фактически и правни отношения между „Н. Г.“ ЕООД и “Д. Енерджи“ ЕООД, преведената поради грешка сума не е станала собственост или част от имуществото на посоченото дружество, с оглед което незаконосъобразно същата е била усвоена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и то след като банката е била уведомена, че постъпилите средства не са собственост на „Д.

Енерджи“ ЕООД, а на „Н. Г.“ ЕООД.

Посочва се още, че посочените във въззивната жалба правни и фактически твърдения, подкрепени със съответните писмени доказателства, макар и изложени от шццовото дружество още в исковата молба, поддържани в хода на цялото първоинстанционно 3 производство и подробни доразвити в депозираната писмена защита, дори не са били обсъдени от страна на Районен съд – Петрич.

Иска се от въззивния съд да отмени Решение № 360/13.11.2024г., постановено по гр.д. № 1724/2023г. по описа на Районен съд – Петрич, ведно с всички произтичащи от това последици.

Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и тези, направени в първоинстанционното производство.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна.

Излагат се доводи с писмения отговор от „ОББ“ АД, чрез пълномощника му по делото, че обжалвоното решение е постановено при пълно спазване на процесуалните правила, не страда от пороци и е мотивирано и обосновано, като съдържа пълен анализ на релевантните факти и обстоятелства и обективна оценка на всички доказателства заедно и поотделно.

Поддържа се, че доказателството „уведомление от Интернешънъл Асет Банк“ за сгрешен превод“ е преекспонирано и неточно интерпретирано в светлината на приложимата нормативна уредба, тъй като същото анализирано във връзка със задължението за съдействие по чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС, има ниска доказателствена стойност предвид безспорните факти по делото. От въззиваемата страна са наведени доводи, че в решението си РС Петрич е обсъдил подробно и в пълнота доказателствата по делото заедно и поотделно и ги е оценил обективно и точно, като ги е подвел към съответните приложими правни норми. Така съдът е направил правилна и обоснована преценка включително на искането от „Интернешънъл Асет Банк“, като го е разгледал в светлината на Закон за платежните услуги и платежните системи, Директива /ЕС/2015/2366 на Европейския парламент и Съвета от 25.11.2015 г., Регламент на ЕС № 1093//2010 г. и Регламент на ЕС 2015 / 847.

Оспорва се наведеното оплакване с въззивната жалба- за „избирателното коментиране“ от страна на PC - гр. Петрич на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. От посоченото в нея видно е че на 01.01.2023г. ищецът-„Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, е наредил превод в размер на 57 171.79лв. по посочен (и сгрешен) от него IBAN, който на същата дата 01.01.2023г. е изпълнен от ОББ по така предоставения IBAN, поради което безспорен е извода на първоинстанционния съд, че трансакцията е разрешена и точно изпълнена по смисъла на чл. 9., ал. 1 от ЗПУПС. Съгласно експертизата и обективно интерпретирано от съда вальорът на заверяване (01.02.2023г.) е с дата, предхождаща датата на искането от ИАБ за възстановяване на процесната сума (02.02.2023г.), което обстоятелство съдът надлежно е подвел под правната норма на чл. 85, ал. 5 от ЗПУПС, като е направил верния правед извод, че преводът е станал неотменим. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че с оглед на изложеното съдът правилно е обосновал връзката на цитираните надлежно установени обстоятелства с правните последици, като е стигнал до верния правен извод, че доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за 4 неизпълнението или неточното изпълнение на процесната операция при така посочения от ползвателя на платежни услуги-ищец уникален идентификатор.

Във връзка с оплакването за неправилност, оспорват се с писмения отговор от въззиваемата страна, наведените доводи с жалбата- че първоинстанционното решение е постановено при неустановена фактическа обстановка. Поддържа се с писмения отговор пред настоящата съдебна инстанция че цитираното уведомление няма правното значение, което му се отдава от въззивника- ищец. Това е така, понеже то обвързва ОББ единствено в качеството й на доставчик на получателя за надлежно и своевременно съдействие спрямо доставчика на платеца съгласно чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС, което тя е осъществила с предоставянето на изрично писмо, които факти са взети предвид в Решението. Поради това, поддържа се от въззиваемата страна, че уведомлението по никакъв друг начин не задължава банката за каквото и да е действие или бездействие, тъй като се касае за точно изпълнена трансакция (арг.чл. 90, ал. 1 и 2 от ЗПУПС), от една страна, и от друга - за разрешена трансакция и неотменим платежен превод (арг. чл. 85, ал. 5 от ЗПУПС) Оспорва се с отговора на въззивната жалба, оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение от събраните пред РС Петрич доказателства, като се подкрепя като правилно решението на съда, че не са налице обективните признаци на фактически състав на чл. 49 от ЗЗД, тъй като действията на служителя на ОББ, на който последната е възложила работа по процесната платежна операция, не представляват противоправно деяние и в този смисъл не са непозволено увреждане. Това е така, тъй като действията на служителите на банката ответник са изцяло съобразени с приложимите общи и специални изисквания за изпълнение на платежните операции, предмет на неговите трудови функции (Кодекс на труда и Закон за платежните услуги и платежните системи- ЗПУПС), и служителят правомерно и законосъобразно е извършил процесната платежна операция.