Присъда № 313 от 12.06.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 313/12.06.2023 г.

ПО НОХД № 5895/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия Н. Г. В. ( с установена по делото самоличност), за това, че:

На 25.04.2018 г. в гр. София от апаратна стая на асансьор, намираща се в жилищна сграда, находяща се на адре гр.София, бул. „***********, отнел чужда движима вещ - 1 бр. инвертор за асансьор на стойност 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева, от владението на: Н., В., М., В., И. А. Б., М. К.

М., И. Т. Ш., Асен-Михаил Н. Ж., Светлослава А. М., В. П. М., В. С. Р., М. Д.

Г., С. Н. Г., Ю. К. К., Т. Н. Е., В. Йосифов Н., Н. В. Ш., Ц. Н. Ц., В. И. Б., В.

Еникиев Е., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като намира същото за доказано, както от обективна, така и от субективна страна.

Изразява становище, че от събраните по делото доказателства категорично се установявало извършването на инкриминираното деяние и неговия автор. В тази връзка следвало да се вземат предвид показанията на свидетелите Н. Ж. и В. Г.а, които към инкриминираната дата са живеели в жилищния вход, където е извършено деянието. В своите показания двамата свидетели заявявали, че подсъдимият е имал достъп до асансьорното помещение във връзка със сключен договор между етажната собственост и фирмата, в която е работел същия. Двамата свидетели установили липсата на процесната част, а именно инвертор за асансьор. Впоследствие същите провели разговор с подсъдимия, при който последният им казал, че именно той е взел вещта и е отказал да я върне.

С оглед изложеното, според представителя на държавното обвинение обясненията на подсъдимия следвало да се възприемат като израз на неговата защитна теза. При индивидуализация на наказателната отговорност на подс.В. следвало да се отчете обремененото му съдебно минало, като отегчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо, прокурорът пледира съдът да се произнесе с присъда, с която да признае подс.В. за виновен, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Повереникът на частните обвинители –адв.Б. – САК в дадения ход по същество излага аргументи, че от доказателствената съвкупност на делото се установявало по категоричен начин извършване на инкриминираното деяние, като акцентира на показанията на свидетелите И. Б., Н. Ж. и В. Г.а. От показанията на тези свидетели се установявало, че цената по сключения договор от св.Н. Ж. с дружеството „Макси Лифт“ ЕООД, в което работел подсъдимия, е била заплатена и асансьорът е бил пуснат, но същият не е работил качествено и е било необходимо извършване на допълнителни 1 технически дейности по отстраняване на нередностите. Впоследствие възникнал спор във връзка със заплащане на допълнителна сума, която собствениците отказали да платят.

По –нататък адв.Б. сочи, че в хода на съдебното следствие се установило от показанията на свидетелите Н. Ж. и В. Г.а, че единствено те са имали ключ от асансьорното помещение, като такъв ключ е бил предоставен и на подс.Н. В.. В края на м.април 2018 г. било констатирало, че асансьорното помещение е отключено и че е изчезнала част от асансьора. Св.И. Б. в качеството си на касиер и собственик се обадил незабавно на подсъдимия и му поискал обяснения. В този разговор подсъдимият направил признание, че ако не се заплащат задълженията, се действа по този начин.

Пълномощникът на частното обвинение счита, че не следвало да се дава вяра обясненията на подсъдимия, че той винаги ходел с двама работници, че не е имал самостоятелен контакт със съсобствениците на кооперацията и че никой не му е предоставял ключ, тъй като те се опровергавали от показанията на свидетелите Ж. и Г.а.

По изложените аргументи, адв.Б. пледира съдът да се произнесе с присъда, с която да признае подс. Н. В. за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание „лишаване от свобода“, което да бъде ефективно изтърпяно. При такъв изход на делото претендира да бъдат присъдени разноските, направени от частните обвинители.

Защитникът на подсъдимия – адв.И. изразява становище за недоказаност на обвинението. Твърди, че по делото не се събрало нито едно пряко доказателство за това, че подс.В. е извършил отнемането на инкриминираната вещ. Никой от разпитаните свидетели и пострадали лица според обвинението, не посочил в разпита си пред съда да е видял лично подсъдимият да изнася инкриминираната вещ от жилищната кооперация.

По делото имало данни, че асансьорната уредба е била обслужвана от „Макси Лифт“ ЕООД, където подс.В. е бил служител. Асансьорът бил с множество технически проблеми, поради което се нуждаел от ремонт, като именно дружеството е било ангажирано с осъществяване на този ремонт.

Подс.В., както и посочените от него служители в дружеството - Боян Матев и Теодор Тотев осъществявали контрол за техническата изправност на асансьора, като при наличие на дефект, следвало да го спрат.

Според защитата, между дружеството „Макси Лифт“ ЕООД и етажната собственост съществували гражданско-правни отношения. Освен това, от доказателствата по делото не се изяснявал фактът кога и по какъв начин посочените в обвинителния акт свидетели, които не били технически грамотни лица, са установили, че липсва част от асансьора, и че тази част е именно инвертора. На следващо място, според защитата нямало никакви доказателства, че именно подс.Н. В. е демонтирал тази част, чието съществуване не било доказано изобщо, поради което и предметът на престъплението не бил конкретизиран ясно и точно, с всички свои параметри.

От показанията на св. Ш., дадени в хода на съдебното следствие се установило, че входната врата на блока се заключвала с чип, с какъвто подс.В.

2 и служителите на „Макси Лифт“ ЕООД не разполагали. Според св.Ш. входната врата към избеното помещение, където се намирало и техническото помещение на асансьора, също се заключвала. Ето защо, следвало да се възприемат като достоверни и житейски логични обясненията на подсъдимия Н. В., че преди да пристигне на адреса е уведомявал човек от етажната собственост, за да му отвори.

По изложените съображения адв.И. пледира съдът да се произнесе с присъда, с която да признае подс.Н. Г. В. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че има извършено деяние, защитата изразява становище, че в случая следвало да се приложи нормата на чл.194, ал.3 от НК.

Подсъдимият Н. Г. В. дава подробни обяснения по обвинението, като в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Н. Г. В. е роден на 09.05.1977 г. в гр.София, българин, български гражданин, с висше образование, осъждан, неженен, с адрес: гр.София, ж.к.“Красно село“, кв.“Борово“ № 229, ет.3, ап.12, ЕГН:

**********.

Свидетелите Н. Ж., В. Ж., Магдалена Р.а, В. Г.а, И. Б., М. М., И. Ш., А.

Ж., Светлослава М., В. М., В. Р., М. Г., С. Г., Ю. К., Т. Е., Н. Ш., Ц. Ц., В. Б., В. Е. били собственици на апартаменти, находящи се на адрес гр. София, бул.“Инженер Иван И.”, № 90. В същата жилищна сграда имало монтиран пътнически асансьор с товароподемност 320 кг.

На 15.07.2017 г. между етажната собственост с адрес гр. София, бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от Н., в качеството й на възложител и „Макси Лифт“ ЕООД, представлявано от Даниела В., в качеството му на изпълнител бил сключен договор за преустройство на електрически асансьор. Срокът за предоставяне на услугата бил 20 работни дни, считано от датата на подписване на договора, като този срок предвиждал 15 работни дни за доставка и 5 работни дни за изпълнение на възложеното.

Договорената цена за извършване на услугата била в размер на 2800 лева, без ДДС, като страните договорили, че същата ще бъде изплатена на шест равни месечни погасителни вноски по 200 лева всяка, платими до пето число на всеки календарен месец. Съгласно чл.10 от договора гаранционният срок на съоръженията и на монтажа им е 24 месеца, съгласно Техническото и ценово предложение на изпълнителя (приложение № към договора) и започва да тече от датата на Авизо готов асансьор от „Макси Лифт“ ЕООД.

На 10.08.2017 г. между етажната собственост с адрес гр. София, бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от домоуправителя В. в качеството й на възложител и „Макси Лифт“ ЕООД, представлявано от Даниела В., в качеството му на изпълнител бил сключен договор за 3 извършване на абонаментно обслужване, поддържане, преустройство, ремонт и модернизация на асансьор на адрес: гр. София, бул.“Инженер Иван И.”, № 90. Възнаграждението за абонаментното обслужване било определено в размер на 50 лева месечно, без ДДС, която сума следвало да се превежда от ЕС по банковата сметка на изпълнителя.

На 18.09.2017 г. бил съставен протокол към договор за преустройство от 15.07.2017 г., с който „Макси Лифт“ ЕООД предлага на етажната собственост да се смени честотният регулатор по офертата за преустройство на асансьора от 5,5 KW на 7,5 KW, поради което към цената на договора за преустройство се добавят 1000 лева, без ДДС. В протокола е записано, че до момента по договора са изплатени 1600 лева, като остава дължима сума от 2200 лева, без ДДС. Протоколът е подписан от представител на „Макси Лифт“ ЕООД и от домоуправителя на ЕС.

На 18.01.2018 г. между „НБ Лифтоконтрол“ ООД, представлявано от управителя си – Максим Димитров и етажната собственост с адрес гр. София, бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от домоуправителя В. бил сключен договор за извършване на технически надзор на притежавания и стопанисван от етажната собственост асансьор, съгласно изискванията на Закона за техническите изисквания на продуктите и съответните наредби за безопасната експлоатация и технически надзор на СПО, посочени в наредбата по чл.31 от ЗТИП.

През месец април 2018 г. домоуправителят на етажната собственост – св.В. Г.а установила, че вратата на мазето е отворена и от асансьорното помещение липсва инерторната част на асансьора. За случилото се споделила със св.Н. Ж., с когото отново слязла в мазето, след което подали жалба в 03 РУ – СДВР срещу подс.Н. В., който извършвал техническата поддръжка на асансьора.

На 18.07.2018 г. св.И. Б. превел по сметката на „Макси лифт“ ЕООД сумата от 200 лева, дължима за обслужване на асансьора за периода месец януари –месец април 2018 г. На 20.07.2018 г. св.И. Б. превел по сметката на „Макси лифт“ ЕООД сумата от 40 лева с посочено правно основание – абонамент за обслужване на асансьор от м.януари до м.април. След това било заведено гражданско дело срещу етажната собственост, с което била заявена претенция, че за периода, в който асансьорът не е работел, същият е бил технически обслужван и поддържан от „Макси лифт“ ЕООД, като се претендирало изплащане на определена парична сума за тази поддържка.

Искът бил отхвърлен от съда, като неоснователен.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на инкриминираната вещ към датата на деянието възлизала на 720 (седемстотин и двадесет) лева. Минималната работна заплата за страната към тази дата била в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ 4 на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели в хода на проведеното съдебното следствие: И. Б., И. Ш., В. Б., Ц. Ц., Н. Ж., В.

Г.а, В. Е., С. М., В. Н., Асен –Михаил Ж., В. Ж., Т. Е. и Н. Ш., обясненията на подс.В.; писмени доказателства и доказателствени средства– договор за преустройство на електрически асансьор (л.4-6 ДП), договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби ( л.9-10 ДП), протокол за преустройство на асансьор (л.11 ДП), договор от 18.01.2018 г. (л.12-13 ДП), платежни документи (л.7 ДП), справка от ТР за „Макси Лифт“ ЕООД (л.18-19 ДП), справка ГД“ИН“ (л.107 ДП), справка –съдимост (л.50-58 ДП, л.255-263 ДП и л.13-31 СП); както и способите за доказване - заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза (л.82-84 от ДП).