Решение № 232 от 13.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №

20231100106329 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Н. И. К. срещу Е. З. К. и „С.“ ЕООД, за прогласяване нищожността на Договор за дарение обективиран в н.а. № 174/10.04.2023г. поради противоречие със закона, в евентуалност поради заобикаляне на закона и в евентуалност като относително симулативен, прикриващ действителна сделка – покупко продажба, обективно съединен с иск за разкриване на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка - покупко-продажба, както и кумулативно съединен иск за изкупуване на продадените общо 1/6 идеални части от процесния недвижим имот с привидния Договор за дарение обективиран в н.а. № 174/10.04.2023г. и Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 180/10.04.2023г.

В исковата молба и последвалите молби уточнения се твърди, че ищеца и ответника Е. З.

К. са собственици всеки на по 1/6ид.ч. от недвижим имот: ФУРНА, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № *** на гр.София, с административен адрес: гр.София, р-н „Триадица“, ул. *******.

С Договор за дарение обективиран в н.а. № 174/10.04.2023г. ответникът прехвърлил чрез дарение на „С.“ ЕООД собствеността върху 1/100 от 1/6ид.ч. от съсобственият им имот. В същият ден, с Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 180/10.04.2023г. прехвърил чрез покупко продажба на същото лице - на „С.“ ЕООД, собствеността върху 99/100 от 1/6ид.ч. от съсобственият имот.

Твърди, че Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 180/10.04.2023г. е нищожен, като сключен в противоречие на закона, а именно: разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, съгласно която съсобственикът, който желае да продаде своята идеална част от съсобствен имот е длъжен да я предложи на другите съсобственици за изкупуване при същите условия.

В евентуалност твърди, че е нищожен, като сключен в заобикаляне на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗС, като цевта е да се постигне забранен от закона резултат, като първо се дари идеална част от имота, а след това се прехвърли остатъка от същия вече на съсобственик, придобил собствеността посредством дарението.

В евентуалност твърди, че дарението е нищожен, като относително симулативен договор, прикриващ действителна сделка – покупко продажба. Претендира разкриване на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка - покупко-продажба. За последната излага, че е договорена цена общо за притежаваната от ответника Е. З. К. 1/6ид.ч. от имота – дарена и продадена, която е заплатена общо при изповядване на Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 180/10.04.2023г.

Претендира след прогласяване на дарението за нищожно да бъде постановено изкупуване на продадените общо 1/6 идеални части от процесния недвижим имот с привидния Договор за 1 дарение обективиран в н.а. № 174/10.04.2023г. и Договор за покупко продажба обективиран в н.а.

№ 180/10.04.2023г.

В отговорите на исковата молба ответниците оспорват исковете, като неоснователни и претендират отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявени са пасивно субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, прил. 1, при условие на евентуалност прил. 2 ЗЗД и в евентуалност чл. 26, ал. 1, прил. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност на явната сделка за дарение обективирана в н.а. № 174/10.04.2023г., поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и евентуално като привидна, обективно кумулативно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка - покупко-продажба от 10.04.2023г., кумулативно съединен с обусловения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на продадените от първия ответник – съсобственик на втория ответник - трето лице, идеални части от процесния недвижим имот с прикритата сделка и с Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 180/10.04.2023г., общо 1/6ид.ч. от процесния имот.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическите състави сочените разпоредби.

В тежест на ответниците е да установят възраженията си по исковете.

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че на 10.04.2023г. между Е. З. К., като прехвърлител и „С.“ ЕООД, като приобретател са сключени две сделки с общо 1/6ид.ч. от съсобственият между ищеца Н. И. К. и първият ответник Е. З. К. недвижим имот, а именно:

ФУРНА, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № *** на гр.София, с административен адрес: гр.София, р-н „Триадица“, ул. *******.

Сключени са: Договор за дарение обективиран в н.а. № 174/10.04.2023г., по силата на който Е. З. К. прехвърлил на „С.“ ЕООД чрез дарение собствеността върху 1/100 от 1/6ид.ч. от съсобственият имот и Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 180/10.04.2023г., с който Е. З. К. прехвърлил на „С.“ ЕООД собствеността върху 99/100 от 1/6ид.ч. от съсобственият имот.

От показанията на свидетеля М. И. Н. се установява, че е съсобственик на процесния имот, заедно с брат си - ищеца Н. И. К., ответника Е. З. К. и братовчед си Д. К.. Миналата година януарифевруари се чула с брат си по телефона и от него узнала, че говорил с Д. К., който му казал, че говорил с Е. К. и последният му казал, че иска да продава своят дял от имота. През февруари брат и Н. дошъл с намерението да купи този дял, но като пристигнал имота вече бил продаден на чужд човек или фирма. Брат и не бил разговарял за това с Е.. Наемите от имота събирала по принцип леля им, но миналата година не могла. Затова свидетелката отишла да вземе наема от процесния имот. Видяла тяхната наемателка от която узнала, че видяла Е. К. и от него разбрала, че наемът за неговият дял няма какво да му го дава повече защото продал делът си на фирма.

От показанията на свидетеля В.Х.Н. се установява, че е приятел на М. - М. И. Н. и познава по име ищеца Н. И. К.. Познавал и леля им Л. К.а, която живеела на ул.“Хан Аспарух“. Често я посещавал и и помагал, когато М. е във Франция. В съседство с апартамента на лелята живеел братовчед на М. – Е.. Веднъж неволно чул разговор на стълбището, когато си тръгвал от лелята.

Говорели мъж и жена за продажбата на имота. Не познавал двамата. Чул, че искат да продават имота – някаква пекарна на ул. „Самуил“. Мъжът казал на жената, че ще продаде имота. Л. К.а също чула разговора. Свидетеля ти Л. били вътре. Казала, че мъжът е племенникът и Е..

Притеснила се много и казала, че не е редно между роднини такива отношения.

От показанията на свидетеля М.Ц.Д. се установява, че познава Е. К.. Бил му изпратен в офиса – агенция за недвижими имоти, като клиент за консултация. После се появила „С.“ ЕООД.

Искали правна консултация във връзка с продажбата на имот. Искали да продават, защото получавали за него много нисък наем – по нисък от данъците, и имота бил за тотален ремонт. К. емоционално заявявал, че е готов да го подари този имот, само и само да се раздели с него. Не личало и продавача не споделял да има нужда от пари. Той и съпругата му имали и други имоти.

Споделил, че брат му и част от останалите съсобственици са в чужбина и, че пуснал имеил до брат си дали има интерес да купи имота, както и да попита останалите.

Обективно съединените искове за установяване на недействителност се съединяват евентуално, според тежестта на порока, независимо от изразената воля на ищеца-решение No 198/15 г. на ІV ГО и решение No 199/16 г. на ІV ГО), поради което съдът ще ги разгледа в този ред и според тежестта на порока.

За да се приеме, че сделка е недействителна на първото основание следва поведението на страните 2 да е в пряко нарушение на повелителна правна норма, а за да е налице заобикаляне на закона следва участниците в сделката да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат, чрез сключването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителни правила на закона.

Съобразно задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение No 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. No 5/2012 г., ОСГК, дарението на идеална част от съсобствен имот, последвано от отчуждаване на останалата идеална част от имота в полза на трето за съсобствеността лице чрез възмездна сделка – покупко- продажба, не е нищожно поради заобикаляне на закона, дори целта на дарението да е била осуетяване правото на изкупуване, доколкото чрез него не се постига забранен от закона резултат, тъй като резултатът от дарението е прехвърлянето на собственост, което не е забранено от закона.

При това положение следва да се приеме, че исковете за нищожност на дарствената сделка поради противоречие със закона и заобикаляне на закона са неоснователни.

Като основание за осъществяване правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица - в качеството на ищец в производството могат да сочат различни други основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр. че договорът за дарение е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба. Само при уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на изкупуване. Двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. Тяхното предявяване предполага обективно кумулативно съединяване на исковете. В тази хипотеза следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане както с писмени доказателства, така и с гласни, при спазване на ограниченията по чл. 164, ал. 1 от ГПК. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.

По тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него, а във връзка с иска за разкриване на относителната симулация и установяване на покупко-продажба като сделка, следва да установи и докаже какви всъщност са били действителните отношения между страните по сделката. Т.е. в тежест на ищеца, който претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а доколкото претендира, че съществува прикрито съглашение, следва да докаже и неговото съдържание.

В конкретния случай ищецът следва да докаже, че договорът за дарение е относително симулативен и с него се прикрива договор за покупко-продажба, а не някакъв друг договор, например за замяна, за гледане или издръжка, тъй като производството по изкупуване, така като е уредено с нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС има за приложно поле само хипотези на разпореждане от страна на съсобственик с идеалната си част от недвижим имот само по силата на договор за покупко - продажба.

Такова главно и пълно доказване ищецът не е провел.

Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква, е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.