Определение № 772 от 29.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300500534 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане № 455/08.01.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХIви гр. с. постановено по ч. гр. д. №17515/22г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против З. Ф. К., гр. Пловдив като на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК се указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно отхвърленото вземане в едномесечен срок от получаването на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

Частният жалбоподател на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се произнесе по съществото на въпроса.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, която проверка и направена в изпълнение на императивната норма на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.

Този извод на районния съд е правилен.

Налице е разминаване в размерите на главницата посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в приложения към него договор, а това обстоятелство е останало неизяснено, въпреки предоставените възможности за това на заявителя.

Вън от това в процесния договор е уговорено задължение за потребителя да заплати еднократна такса за оценка на риска, както и застраховки „живот“ и 1

„безработица“, съответно в размер на 807.84лв. и 824лв., а общия размер на дължимата от потребителя сума възлиза на 13 895.43лв.

Тези клаузи на договора водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца (доставчика) от една страна и потребителя от друга, поради което е налице обоснована вероятност, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Изложеното дотук обосновава извода, че искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Обстоятелството, че посочената в заявлението главница е по – малка от уговорената в договора, сочи към извода, че са извършвани частични плащания, чиято стойност не уточнена. В случая обаче не следва да намери приложение нормата на чл.

23 от ЗПК, тъй като евентуалното приложение на нормата на чл. 76 от ЗЗД следва да се провери в производството по чл. 415, ал.3 от ГПК.

Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 455/08.01.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХI-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №17515/22г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2