Решение № 110 от 20.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Кърджали, 20.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20225140201153 по описа за 2022 година Обжалвано е Наказателно постановление № ******** от 15.09.2022г., издадено от Директор на Дирекция „И.Т."- К., с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „Г.-*”ЕООД с ЕИК ******** за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ извършено на 20.07.2022г. в гр.К.

Жалбоподателят „Г.-*”ЕООД намира наказателното постановление за незаконосъобразно- издадено при съществени административно процесуални нарушение, и при неправилно приложение на материалния закон. Настоява, че необосновано е ангажирана административно наказателната му отговорност като работодател, както и че неправилно е прието, че е извършил нарушение на чл.61 ал.1 от КТ вр.чл.62 ал.1 от КТ.

Твърди, че съгласно чл.416 ал.1 от КТ редовно съставените актове по този закон имат презумптивна доказателства сила, но в случая фактическите констатации от него се опровергават от доказателствата по преписката. Към момента на проверката от контролните органи на Д“ИТ“- К. Е. З. И. действително е била в проверявания обект, но това обстоятелство не води до категоричен извод, че тя е работила там без трудов договор. Тъй като дружеството не е извършило описаното нарушение, моли съда да постанови 1 решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от управителя и от адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В ход по същество пледира да се уважи жалбата по изложените в нея съображения, които се потвърждават от събраните по делото доказателства.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. В ход по същество заявява, че счита, че от писмените и гласните доказателства в производството по един безспорен и категоричен начин се установило, че дружеството жалбоподател е извършило визираното в наказателното постановление нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ. По- подробни съображения излага в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно и с оглед изхода на спора да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАГИТ- С., а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 20.07.2022г. свидетелите Н. Н. и Е. Ю.- инспектори в ДИТ- К., извършили проверка в обект, представляващ магазин за бельо, намиращ се в гр.К. ул.Ц.

К. № *. Проверяващите свидетели установили, че обектът се стопанисвал от „Г.-*“ЕООД и в него работели две момичета, които при влизането ги попитали дали работят там, при което получили положителен отговор.

Свидетелите Н. Н. и Е. Ю. били консултирани по отношение на предлаганата стока, едната от едното момиче, другата- от другото, които се намирали в магазина. След това проверяващите закупили един брой чорапи, за което заплатили и им бил издаден фискален бон от едно от момичетата, които заварили в обекта. Той бил на стойност 1,50лв. за закупени чорапи на 20.07.2022г. в 14,13ч. След това двете свидетелките Н. и Ю. се легитимирали и уведомили двете момичета, че ще бъде извършена проверка. По този повод 2 раздали декларации по чл.403 ал.1 т.3 от КТ, които да попълнят. Свидетелката Е. И., която била едно от момичетата намиращи се в обекта и консултирала проверяващите служители, вписала в нея, че работи в магазин за бельо на ул.Д. във фирма „Г.-*“ЕООД намиращо се в гр.К. от 20.07.2022г. с работно време от 08.00 до 17.00 часа с почивни дни събота и неделя, при месечно трудово възнаграждение в размер на 710лв., като не е получавала още възнаграждение, няма сключен трудов договор и не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че към 20.07.2022г. работникът Е. З. И. нямал сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, на чийто обект полагал труд. По- късно на място пристигнала дъщерята на собственичката на магазина, а след това дошла и управителката на фирмата, на която връчили призовка за представяне на документи в ДИТ- К. До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и Е. И.. За това контролните органи приели, че работодателят „Г.-*“ЕООД- К. на 20.07.2022г. не е сключил трудов договор в писмена форма с работника Е. З. И. преди постъпването й на работа. По този повод на 15.08.2022г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ, който бил връчен на управителя на дружеството, който бил връчен при отказ. По този повод на 15.09.2022г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на „Г.-*“ЕООД- К. административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели Н. Н., Е. Ю. и Х. Ч., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Първите две свидетелки са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Е. И. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя. Двете не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или 3 заинтересовани от изхода на настоящия спор. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение от 15.08.2022г., чиято доказателствена сила не бе оборена; Протокол за извършена проверка изх.№ ******/ 15.08.2022г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 20.07.2022г. от Е. И.;

Справка от Информационна система на ИА ГИТ към 20.07.2022г. Прочее по делото бяха събрани гласни доказателства дадени от Е. И., М. Х. и М. И., които обаче настоящата инстанция не кредитира, защото същите са изолирани от другите гласни и писмени такива, а и всички те са заинтересовани от изхода на делото като роднини на управителя на санкционираното дружество. Освен това е безспорно установено, че именно намиращите се в обекта момичета са издали фискалния бон, което се потвърждава косвено и от свидетелските показания на Х. Ч., който установява, че по това време управителката на дружеството е била заедно с него в другия притежаван от нея обект в гр.К., където е извършвал проверка.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Установи се по делото, че към момента на проверката Е. И. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Г.-*“ЕООД на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и 4 чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.

Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер, а именно 1500лв., и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя доводът, че не е осъществено процесното нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ. Изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства. При събраните по делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето Е. И. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, 5 характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „Г.-*“ЕООД- К. и работника Е. И., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на посочените норми от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от

ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, разпитани са седем свидетели, както и е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 140лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекцИ.Т.уда“ със седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът