Определение № 631 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Варна, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900066 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от И. П. А., с ЕГН**********, с адрес: ***, действащ чрез адв.С. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес:

***, против “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от Александър П. Личев и Румен Кирилов Димитров, действащи чрез адв.Т.

С., с адрес за призоваване: ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 51523.20лв., от които сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, негативни психически изживявания и емоционален стрес в резултат от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП настъпило на 29.10.2022г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в дясната лента за движение на платното в посока за гр.Бургас, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№В 0514 СА, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №BG/23/12000350239, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2021г.датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до окончателното й изплащане и сумата от 1523.20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано от разходи за проведено лечение на уврежданията, претърпени в резултат от гореописаното ПТП, чрез заплащане на 12.11.2021г. на 100лв. за алергичен тест и на 15.11.2021г. на 1423.20лв. за заключваща плака, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на направата на съответният разход до окончателното изплащане на задължението. Сочи се банкова сметка за евентуално доброволно плащане на застрахователното обезщетение с IBAN: BG41RZBB91551006182080: BIC:RZBBBGSF.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на 1 ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва доводите изложени в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се допуснат поисканите от страните съдебни медицинска и автотехническа експертизи, тъй като отговорите на формулираните от страните въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна. С оглед наличието на взаимосвързаност на задачите на медицинското и автотехническото заключения, включително предвид нуждата от изясняване на механизма на настъпване на травмите у пострадалия, въпросните експертизи следва да се обединят /назначат/ като комплексна. Предвид факта, че формулираните задачи във връзка с отражението на инцидента върху психоемоционалното състояние на пострадалия, са от компетентността на психолог, а не на психиатър /доколкото не се твърди наличие или отключване на психиатрично заболяване/, поисканата ищеца експертиза следва да се назначи като психологична, а не като психиатрична.

Предвид принципа за еднократност на обезвредата, следва да се уважи искането на ответника насочено към трето неучастващо в спора лице на основание чл.192 от ГПК.

Липсата на предпоставките за служебно събиране на доказателства по реда на чл.186 от ГПК, обуславя неоснователност на главното искане, съответно основателност на евентуалното искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Регионална дирекция “Автомобилна администрация“.

Искането на страните за събирането на гласни доказателства посредством разпита на свидетели, за доказване на претърпените неимуществени вреди и съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора обстоятелства.

2

Искането на ищецът за задължаване на ответника да представи застрахователна полица, следва да се остави без уважение, доколкото факта на наличие на застрахователно правоотношение не е спорен по делото.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба, с препис за ответника да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на претендираните обезщетения.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от И. П. А., против “ЗАД “ОЗК-Застраховане““ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в общ размер от 51523.20лв., от които 50000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП реализирано на 29.10.2022г. по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№В 0514 СА, чиято отговорност към този момент е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2021г.-датата на предявяване на застрахователна претенция и 1523.20лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатено лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на направата на съответният разход до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2022г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в дясната лента за движение на платното в посока за гр.Бургас, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№В 0514 СА, е настъпило ПТП в резултат, от което бил увреден, возещият се микробуса ищец, който се ударил в облегалката на седалката пред него в областта на дясната китка. Сочи се, че след инцидента пострадалия бил откаран по спешност в МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, където извършена гипсова имобилизация на ръката с препоръка за планиране на оперативна интервенция. В последствие на 11.11.2021г. ищецът постъпил в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ “Еврохоспитал“ 3

ООД, където под обща венозна анестезия била извършена оперативна интервенция с поставяне на заключваща плака за дистален радиус и направена нова гипсова имобилизация.

Твърди се, че въпреки проведено лечение, болките в областта на увредения крайник продължили, което принудило ищеца отново да потърси помощ в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ “Майчин дом“-гр.Варна. Сочи се, че на 05.04.2022г. ищецът бил приет със силни болки при флексия и екстензия в областта на дясна гривенна става, като на същата дата е извършена оперативна интервенция за отстраняване на поставената плака и множество тъканни сраствания. Твърди се, че в следствие от получената травма при процесното ПТП, ищецът е бил временно неработоспособен за времето от 29.10.2021г. до 14.04.2022г. Твърди се още, че макар през един продължителен период от време ищецът, да е посещавал специалисти в съответната област на медицината, то състоянието му по никакъв начин не се е подобрило и към настоящия момент. Поддържа се, че в резултат на травматичното увреждане ежедневието на ищеца се е променило коренно, защото той не е можел да упражнява професията си на строителен работник, имал е неспокоен сън, съпроводен с кошмари от преживяното и е развил страх да се вози в превозни средства, както и симптоми на тревожност, потиснато настроение, а понякога и липса на апетит.

Поддържа се още, че когато ищеца узнае за пътни инциденти, изживява отново случило с него при процесното ПТП и това води до силен емоционален стрес. Твърди се, че по повод извършените интервенции и проведено лечение на травмата, ищецът е направил разходи, за една част, от които разполага с доказателства, а именно за сумата от 100лв. за заплатен алергичен тест по фактура №0000021720 от 12.11.2021г. и сумата от 1423.20лв. за заключваща плака по фактура №0000010683 от 15.11.2021г., или общо 1523.20лв. Поддържа се, че ищецът не е обезщетяван за претърпените в следствие на катастрофата имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че към момента на произшествието по отношение на процесното МПС е имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество, обективиран в Застрахователна полица №23120003250239 валидна до 01.12.2021г. Сочи се, че при спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищецът е предявил пред ответното дружество писмена Застрахователна претенция с вх.

№99-16220/22,12.2021г., като към настоящия момент не му е определено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което налага завеждането на настоящият иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се признава наличието на правоотношение по Застрахователна полица №BG/23/12000350239 за застраховка “Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Транспортер“, с рег.№В 0514 СН, със срок на валидност от 02.12.2020г. до 01.12.2021г.

Признава се и факта на настъпването на 29.10.2021г. на процесното пътнотранспортно произшествие и предявяването от ищеца пред ответното дружество на Застрахователна претенция с вх.№99-16220/22.12.2021г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че застрахователят законосъобразно е постановил отказ за определяне и изплащане на такова на основание чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ и б.“в“ от КЗ, защото не са му предоставени достатъчно доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен 4 начин основанието на претенцията и размера на вредите. Поддържа се, че няма логика застрахователят да изплаща обезщетение единствено при твърдение за претърпени вреди, без реално да са представени доказателства, които да водят до извод за осъществяване на фактическия състав на непозволено увреждане от застрахования деликвент. Твърди се, че застрахователят разполага единствено с възможността по чл.106, ал.3 от КЗ да изиска доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, както и задължението по чл.496, ал.1 от КЗ да се произнесе по предявена претенция в срок, не подълъг от три месеца. Твърди се, че за ангажиране на отговорността на ответника, освен наличието на застрахователно правоотношение, е необходимо да са изпълнени и всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Поддържа се, че в случая твърденията на ищеца относно физическото и психо-емоционалното му състояние, не са подкрепени с необходимите доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, както и относно причинно-следствената връзка между увреждащо действие и посочени в исковата молба вреди. Поддържа се още, че за да се породи правото на увредения на обезщетение, следва пред застрахователя да бъде заявено и доказано застрахователно събитие. Твърди се, че с Писмо с изх.№99-16283 от 29.12.2021г. застрахователят е изискал от пострадалия на основание чл.106, ал.3 от КЗ да предостави всички документи по образуваното Досъдебно производство ЗМ №402/2021г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна, в това число автотехническа експертиза, протокол от оглед на местопроизшествието, протоколи от разпит на свидетели, медицинска експертиза, снимков материал; постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно решение и мотиви към него. Сочи се, че Писмо с вх.№99-1339/16.03.2022г. ищецът е предоставил част от поисканите документи, но не и постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно решение. Ето защо след изтичането на нормативно предвиденият тримесечния срок, ответникът е свикал комисия, която е взела решение да не бъде изплатено обезщетение, поради липса на достатъчно документи за установяване на основателността на претенцията, за което ищецът е уведомен с Писмо с изх.