Акт от 20.03.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36 гр. Велико

Търново, 20.03.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ

При секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана И., разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10034/

2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от ***А.И. от САК, като пълномощник на П.П.Б. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 391/ 28.11.2019 г. по НАХД № 602/ 2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2322325, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, с който на П.П.Б., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 400,00 лева. С подробно развити доводи касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и да разреши спора по същество, като отмени потвърдения с него електронен фиш, алтернативно да върне делото на районния съд, за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозираната молба от 19.02.2020 г. заявява, че поддържа жалбата и моли за даване ход на делото в негово отсъствие с доводи за служебна ангажираност на пълномощника му.

Ответникът по касационната жалба,

Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и правилни, основани на събрания доказателствен материал, след обсъждане на всички наведени пред него оплаквания. Намира, че електронния фиш съдържа всички изискуеми реквизити и не страда от формални пороци. Предлага решението на ГОРС да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.

При извършената на основание чл.

218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.

На дата 02.10.2018 г., в 14:02 часа, на ПП I-4 /София – Варна/, км. 153+343, община Лясковец, в посока към гр. Варна, при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „Ленд ровер Рендж ровер спорт” с рег. № ***, собственост на „Мото-пфое - Лизинг” ЕООД и с ползвател „Южен кръст 2001“ ЕООД – гр. София, се движел със скорост 102 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип стационарната система за видеоконтрол „MultaRadar SD 580” идентификационен номер 593-072/71-309, № 00209D33F1A0, за което е изготвен снимков материал. На П.П.Б. - законен представител на „Южен кръст 2001“ ЕООД - дружеството, ползвател на процесният автомобил, е издаден Електронен фиш Серия К № 2322325, за който няма данни кога е връчен на адресата му /придружително писмо от ОД на МВР – В. Търново, л. 2 от делото на ГОРС/. Електронният фиш е бил оспорен от П.Б. пред РС – Горна Оряховица е подадена на 12.08.2019 г., което при липса на доказателства за връчването му, при което е прието спазване на срока по чл. 189, ал. 8, предл. първо от ЗДвП. Няма данни и не се твърди същият да е предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС, снимковия материал, собствеността на автомобила, датата на връчване на фиша и допълнително изисканите от съда такива за пътната сигнализация в участъка. С жалбата пред районния съд, с допълнителна молба и в писмена защита, нарушителят е оспорил констатациите във фиша с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Навел е възражения за незаконосъобразност на оспорения пред районния съд електронен фиш, за нарушения на изискванията към формата на същия, процесуални такива в производството по установяване на административното нарушение и неговото санкциониране, липса на точно, ясно и пълно описание на нарушението, на нарушените законови разпоредби, налице е неяснота относно координатите на мястото, където е измерена скоростта. Оспорена е годността на техническото средство, с което е установена съставомерната скорост на МПС.

Направено е и възражение за изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на електронния фиш, което е отхвърлено от районния съд и не се поддържа пред настоящата инстанция.

Изброените възражения са били преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването му, годността на техническото средство да установи това нарушение, и надлежното му използване. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на П.П.Б. в качеството му на законен представител на юридическото лице, ползвател на процесния автомобил. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от П.Б. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието.

Постановеното от Районен съд – Горна

Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения, някои от които неотносими към конкретните установени факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването, вкл. служебно, на допустими и относими доказателства. Това, че при преценката им е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. В производството пред ГОРС П.Б. не е оборил фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на всички направени с жалбата относими към предмета на делото възражения и ги е отхвърлил като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Правилно районният съд е приел, че в разглеждания случай е приложима процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Независимо от въпросната аналогия, електронният фиш не следва да съдържа реквизитите на НП по чл. 57 от ЗАНН, а тези, въведени със специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които в случая са налице. Както правилно е констатирал въззивният съд електронният фиш съдържа всички нормативно регламентирани реквизити и е изготвен по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, поради което възражението относно липсата на реквизити, в това число издател, е неоснователно. Самият ЕФ се издава „в отсъствието на контролен орган“ и съставлява типизиран документ, издаден от техническо средство и съдържащ електронно изявление, или законодателят изрично е предвидил, че същият няма персонален издател. Изложеното обосновава разбирането на законодателя, че няма да се посочва конкретното лице, издало фиша. Същевременно този документ очевидно няма характера на електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, при което е безмислено обсъждането на развитите от касатора доводи за несъответствието на ЕФ на изискванията към такъв документ. Несъгласието на касатора със законово определените реквизити на електронните фишове не може да бъде преодоляно в рамките на настоящото производство.

Неоснователно е оплакването за неустановена техническа изправност на АТС. Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „MultaRadar SD