Решение № 86 от 10.05.2023, Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към Решение № 86/10.05.2023 г. по АНД № 166/2023 г. по описа на РС – Горна Оряховица Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

С мотивирано постановление Районна прокуратура – Велико Търново, ТО - Горна Оряховица е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност на П. И. Ч., с постоянен адрес с. гр. **********, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа предложението. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва престъплението, за което е обвинен Ч., поради което предлага на съда да го признае за виновен и го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.

78а от НК, с оглед наличието на предпоставките за това. Предлага да му се наложи минимално наказание глоба в размер на 1000 лева.

Защитникът адв. П. С. от ВТАК излага, че фактическата обстановка е изяснена. Моли съда да уважи предложението на прокурора и постанови съдебен акт, с който да признае подзащитния му за виновен по повдигнатото обвинение и го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба. Моли при определяне на размер на наказанието да отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и имотното състояние на дееца и определи наказание към минималния предвиден в закона размер.

Деецът П. И. Ч. не оспорва фактическата обстановка, описана в постановлението на прокурора. Признава се за виновен, дава обяснения и изразява критично отношение към извършеното. Моли съда да уважи предложението на прокурора и му наложи глоба в минималния предвиден в закона размер.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Петър Иванов Чукуров е български гражданин, с постоянен адрес гр.*******, със средно образование, женен, с две малолетни деца, управител на „К.“ ЕООД гр. С.. Месечният му доход е 800 лв.

Ч. не е осъждан за престъпления. Видно от приложената справка за съдимост с решение от 02.10.2009 г. по НАХД № 687/2009г. по описа на РС – Горна Оряховица, влязло в сила на 27.10.2009 г. на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 216, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева.

От писмо на ТД на НАП – Велико Търново /л. 15 от ДП/ е видно, че за 1 задължението глоба в размер на 500 лева и такса в размер на 5 лева по изпълнителен лист от 27.10.2009 г. по НАХД № 687/2009 г. на РС – Горна Оряховица е образувано изпълнително дело № 4090005987/2009 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново. Задължението не е платено по сметка на ТД на НАП – Велико Търново. На 28.06.2016 г. в ТД на НАП – велико Търново е постъпило възражение от Ч., с което се иска погасяване по давност на задълженията по изпълнителен лист от 27.10.2009 г. по НАХД № 687/2009 г. на РС – Горна Оряховица. На 29.06.2016 г. гореописаните задължения са погасени по давност с Разпореждане на частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С160004-035-0040606/29.06.2016 г. на основание чл.225, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 168, т. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 171, ал. 1 от ДОПК, поради изтичане на 5-годишен давностен срок.

Обвиняемият Ч. живеел в гр. С.. Там живеел и свидетелят К. ., който бил настанен в Преходно жилище за деца от 15 г. до 18 г. в гр. *****.

На 04.12.2022 г. сутринта Ч. установил, че лекият му автомобил, паркиран пред жилището му в гр. С., е противозаконно отнет. В хода на извършени действия по установяване на извършителя били събрани данни за съпричастност към извършеното деяние на свидетеля Е.. По случая било образувано досъдебно производство.

След този случай, обвиняемият Ч. искал да си отмъсти на свидетеля Е. за стореното от него. На 08.12.2022 г. последният бил на училище в СУ „*******“ гр. ********. Около 14 часа той тръгнал да се прибира пеш към преходното жилище, като с него била свидетелката Л. М., също настанена там. Докато вървели по улицата изведнъж Е. видял срещу него да се задава обвиняемият Ч. Той го познавал, тъй като му били показвали негова снимка във връзка с отнемането на автомобила му. Обвиняемият застанал пред Е. и спрял движението му, след което, без да му казва нищо, започнал да му нанася множество удари с юмруци по лицето и главата. След това Ч. започнал да рита Е. с крак в областта на стомаха и слабините, като му нанесъл няколко удара. В последствие започнал да го стиска за гърлото, при което на Е. му прималяло и паднал на земята. Докато бил на земята, обвиняемият продължил да го удря и рита. Ч. хванал Е. и го вдигнал от земята, като му удрял шамари.

В този момент свидетелката М. се опитала да се намеси и да отдръпне обвиняемия от Е., но Ч. я отблъснал с удар. След това тя побягнала и отишла до преходното жилище, където видяла свидетеля Г. И., също живущ там. Тя му обяснила какво се случва със свидетеля Е. и двамата се запътили към мястото на побоя. Междувременно, обвиняемият продължавал да нанася удари на Е., като му нанесъл силен удар в областта на устата и в последствие му направил снимка с мобилен телефон. Тези последни действия на обвиняемия били възприети от свидетелите М. и И., които в този момент се върнали при Е. Когато ги видял, че идват, обвиняемият преустановил действията си и си тръгнал. В последствие М. и И. помогнали на Е. да стигне до преходното жилище, където съобщили за случилото се на свидетеля С. Е. 2 директор на жилището. Той подал сигнал в РУ - Горна Оряховица, както и извикал екип на спешна помощ. В последствие Е. бил отведен в МОБАЛ Велико Търново за изследвания, където престоял три дни.

Съгласно заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б. Г. /л. 35-37/ в следствие на нанесените удари с юмруци и ритници по главата и тялото, К. А. Е. е получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и загуба на съзнание и контузия в областта на гръдния кош и корема без засягане на интрадоминални и интраторакални органи. Посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия и свидетел на инцидента, а именно при нанасяне на удари с твърд тъп предмет, респ. мъжки юмрук или мъжки ритник в областта на главата и тялото. Нараняванията са довели до причиняване на болки и страдания за срок между 15 и 25 дни.

В хода на ДП деецът не дава обяснения.

В настоящото съдебно производство Ч. се признава за виновен и дава обяснения. Сочи, че всичко е станало под въздействието на афект, тъй като колата му трябвала, а била счупена и при разминаване пострадалият му се изсмял и това преляло чашата. Осъзнава, че това не е начин за уреждане на отношения. Съжалява за случилото се.

Така установената фактическа обстановка се доказва от обясненията на дееца и от показанията на свидетелите К. А. Е., Л. В. М., Г. М. И. и С. А. Е., дадени на досъдебното производство, от заключението на съдебно – медицинската експертиза, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че от обективна и субективна страна с деянието си П. И. Ч. е осъществил състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на 08.12.2022 г. в гр. Стражица извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като нанесъл удари с юмруци, шамари и ритници по тялото и главата на К. А.

Е., с ЕГН ********** от гр.**********.

Действията на П. Ч. са непристойни, тъй като са неприлични и безсрамни, изразяват се в буйство и скандализират обществото. Действията на Ч., макар и извършени по лични мотиви, следва да се квалифицират като хулиганство, защото са извършени публично, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото. Неуважението в случая е явно, защото открито засяга обществения ред. Налице е грубо нарушение на обществения ред, тъй като Ч. чрез действията си е изразил демонстрация против установения ред и е нарушил важни лични интереси. Налице е и явно неуважение към обществото, тъй като чрез действията си обвиняемият е 3 изразил открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това антиобществения характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние. Не може да има спор, че с това си поведение Ч. е проявил не само незачитане на личността, респективно честта и достойнството на К. А. Е., но и грубо е нарушил обществения ред и е изразил неуважение към обществото. И двата съществени признака на престъплението са налице.

От субективна страна Ч. е осъществил деянието виновно, при форма на вината евентуален умисъл. Той е действал не само с умисъл да отмъсти на Е. за извършеното от него предходно посегателство върху автомобила, като му нанесе побой, но е допускал едновременно с това настъпването и на друг резултат - нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото и установения правен ред. Ч. е предвиждал този резултат от непристойните си действия. В този смисъл е предвиждал общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му последици и е допускал тяхното настъпване.

За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, което е умишлено, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Видно от приетите по делото доказателства деецът е пълнолетен и не е осъждан за престъпление от общ характер.

С решение от 02.10.2009 г. по НАХД № 687/2009г. по описа на РС – Горна Оряховица, влязло в сила на 27.10.2009 г. на основание чл. 78а от НК Ч. е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.

216, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС на РБългария институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не е изплатило наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.

На 29.06.2016 г. задълженията по изпълнителен лист от 27.10.2009 г. по НАХД № 687/2009 г. на РС – Горна Оряховица - глоба в размер на 500 лева и такса в размер на 5 лева са погасени по давност с Разпореждане на частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.

225 от ДОПК с изх. № С160004-035-0040606/29.06.2016 г. на основание чл.225, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 168, т. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 171, ал. 1 от ДОПК, поради изтичане на 5-годишен давностен срок. Към 29.06.2020 г. е изтекъл давностния срок по чл.82, ал.4, във вр. с ал.1, т.5 от НК /3 г./ и срока по чл.86, ал.1, т.3 от НК /1 г./.

4

С оглед изложеното следва да се приеме, че Ч. не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК.

От престъплението не са причинени имуществени вреди.

Прокурорът правилно е преценил, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на П. И. Ч. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Тежестта на деянието е типичната за този вид деяния.

Подбудите за извършване са желание за отмъщение на К . Е. за извършеното от него предходно посегателство върху автомобила на Ч., чрез нанасяне на побой.