Решение № 693 от 23.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Бургас, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222100101046 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на П. Ю. В., ЕГН **********, А. А.

А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, всички с адрес *** против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ 67а, представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин Валентинов Илиев за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по 150000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. А. А. в резултат на ПТП на 27.05.2021г., по 12792.69 лева лихва за забава за периода от 02.09.2021г. до 05.07.2022г., ведно със законната лихва от 06.07.2022г. до изплащането.

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2021г. на автомагистрала Тракия в посока Бургас водачът на л.а. Хюндай Н1, рег. № ******* не е контролирал управляваното от него МПС и се е ударил в мантинелата, като автомобилът е отскочил и се е преобърнал вдясно извън пътното платно. От удара е причинена смъртта на А. А. А., пътник в автомобила.

Починалият е живял на семейни начала с П. В. и е баща на А. А. и А. А.. Поради смъртта на фактическия съпруг и баща на децата, ищците претърпели изключителни мъка и скръб, които продължават и досега. Починалият бил опората на семейството, грижовен съпруг и баща. Със смъртта му ищците загубили най-важния член на семейството си и усещат празнота, която никой не може да запълни. Ищцата плаче постоянно, силно тревожна е, нервна, избухва без причина. С нарушен сън е, постоянно мисли за починалия, чувства липсата му. Децата са се затворили в себе си, не искат да излизат навън, не комуникират.

Изпитват болка, плачат за баща си. Виновният водач е имал застраховка ГО с ответното дружество, което според ищците трябва да им заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях. Те отправили молба до застрахователя, но не получили отговор.

Молят исковете да се уважат.

Исковете са по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че между ищците и починалия е имало обич и доверие и че те са понесли неимуществени вреди. Оспорва, че починалият е живял в едно домакинство с ищците. Оспорва твърдението, че вината за ПТПто е на водача на автомобила. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който не е ползвал колан. Размерът на претенциите не отговаря на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва се периода на търсените лихви.

С протоколно определение от 08.02.2024г. делото е било прекратено по отношение 1 на предявения иск от П. Ю. В.. Спорът е останал висящ по исковете на А. А. А. и А. А. А..

В съдебно заседание на 04.07.2024г. съдът е приел на основание чл.214 ГПК заявеното изменение на размера на исковете, като същите да се считат за предявени в размер на по 200000 лева за всеки от двамата ищци.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Всички писмени доказателства, сред които протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, снимков албум и др. установяват по несъмнен начин, че на 27.05.2021г. на автомагистрала Тракия, при движение в посока гр. Бургас, водачът на л.а.“Хюндай Н1“, рег. № ******* не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, ударил се е вляво в мантинела, от удара автомобилът отскочил и се преобърнал вдясно извън пътното платно. При ПТП-то са загинали както водачът на автомобила, така и част от пътниците, сред които и А. А. А.. Той е оставил за свои наследници децата си – непълнолетните ищци А. и А..

По случая е било образувано досъдебно производство. То обаче е било прекратено, тъй като деецът, а именно виновният водач на автомобила, е починал при катастрофата.

Според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деЯ.ето, относно това, дали е извършено деЯ.ето, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая обаче, предвид прекратяване на досъдебното производство, не се е стигнало до издаването на присъда от наказателен съд. Ето защо съдът, за да установи механизма на ПТП и чия е вината за настъпване на инцидента /обстоятелства, спорни по делото/ е разпитал свидетели и е назначил изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза. Св. Г., който е видял процесното МПС веднага след инцидента, е заявил, че автомобилът бил паднал в дерето, обърнат по покрив. Автомобилът бил микробус. Вратите му били затворени, но вратата на багажника била отворена. Няколко души били паднали до автомобила, вътре в него също имало хора. Общо изпадналите души от буса били петима. Св. Я., който също е бил на място веднага след ПТП-то, е заявил, че процесният автомобил изведнъж се насочил към нивата и се преобърнал там. Извън буса имало хора, някои били живи.

Автотехническата експертиза е изградила изводите си въз основа на материалите, събрани в прекратеното досъдебно производство. Тя също доказва фактите по настъпване на инцидента. Вещото лице е установило, че на 27.05.2021г. на автомагистрала Тракия водачът на автомобила Д. С., движейки се в лявата лента, се отклонил в ляво и предното колело осъществило контакт с левия бордюр. В състояние на странично триене по лява мантинела е изминал разстоянието от 30 метра, след което водачът рязко завил волана в посока надясно и задействал спирачките. Така автомобилът се преобърнал през десния банкет по ската и останал в покой по таван в близост до телената мрежа в дясно на магистралата. По време на ротацията на автомобила по десния скат всички пътници са изпаднали от купето, като вътре е останал само водачът С., който е ползвал предпазен колан. Скоростта на автомобила непосредствено преди произшествието е била 113.3 км/ч. Според вещото лице, причината за 2 произшествието е в поведението на водача. Той не е упражнявал непрекъснат контрол над автомобила и това е довело до удара в левия бордюр и лявата мантинела. Рязкото завъртане на волана надясно също е довело до загуба на управлението върху автомобила.

Пострадалият А. е седял най-отзад, до стъклото на задна врата /капак/. След навлизане на МПС-то в частта на наклонения терен, поради това, че не са използвали предпазни колани, е започнало разместване на телата на пътниците в посока напред и нагоре, възникнали са центробежни сили и тялото на пострадалия А. е напуснало купето през задното стъкло.

Според вещото лице, тялото е изпитало най-силен удар във вътрешните повърхнини на автомобила когато е напускало пространството на купето. Ако пътникът е бил с предпазен колан, тялото му нямаше да напусне купето.

Предвид експертизата, съдът намира за доказано противоправното поведение на водача на процесния лек автомобил. Той е управлявал автомобила явно изморен, като е загубил контрол върху движението му, в резултат на което първо автомобилът се ударил в лявата мантинела, а после, след като водачът рязко завил надясно, МПС-то станало напълно неуправляемо, напуснало пътното платно и се преобърнало по ската, като застанало в покой по таван. Инцидентът е причинен изцяло от действията на водача на автомобила, който поради невнимание е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Тези действия са деликтни по смисъла на чл.45 ЗЗД, като вината на водача, освен че се предполага, е и установена от фактите по делото.

От ПТП-то е причинена смъртта на няколко души в микробуса, включително на А.

А..

Изготвената съдебно-медицинска експертиза е установила, че пострадалият е имал комбинирана гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травми. Причината за смъртта е тежък политравматизъм в резултат на комбинираната травма. Налице е счупване на гръбначния стълб в шийната област на ниво 1-2 шийни прешлени, кръвоизлив на малък и продълговат мозък, счупване на ребра, разкъсване на слезка, разкъсване на сърдечна торбичка, фрактура на дясна подлакетница, фрактура на лява бедрена кост. Според вещото лице, всички установени увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В съдебно заседание вещото лице е казало, че причина за смъртта е политравмата – счупването на гръбначния стълб и разкъсването на сърдечната торбичка. Контузията на белия дроб и разкъсването на сърдечната торбичка най-вероятно са настъпили още в колата, а счупването на гръбначния стълб е по-вероятно да е станало след изпадането навън.

Предвид експертизата, налага се безспорен извод, че настъпилата смърт е в пряка причинна връзка със станалото ПТП. Следователно тя е следствие от деликтното поведение на водача на автомобила. Той е виновен за инцидента и е действал противоправно.

Спор има дали починалият не е съпричинил смъртта си, след като по време на катастрофата не е бил със сложен предпазен колан. В тази връзка съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Според нея, най-тежките травми на пострадалия са получени след като е изпаднал от автомобила. А. е бил без колан.

Ако е ползвал колан, това би попречило на тялото да напусне автомобила. В експертизата е 3 записано, че коланът би препятствал А. да получи всяка от установените травми и би предотвратил смъртта му. При правилно поставен колан не биха настъпили сериозни травми, които да водят до летален изход. Записано е също така, че счупването на гръбначния стълб в шийната област е възможно да настъпи и вътре в купето и при правилно поставен обезопасителен колан. В съдебно заседание вещото лице-лекар е пояснило, че ако пострадалият е пътувал с предпазен колан, също е можело да получи счупване на шийните прешлени, защото шията не е обезопасена. Вещите лица са коригирали изводите си, записани в експертизата, като са посочили, че предпазният колан не може да предотврати всички травми, които водят до настъпване на смъртен изход. И при поставен предпазен колан пострадалият е можел да получи счупване на шийните прешлени, понеже коланът почти няма значение за шийната травма.

При това положение съдът намира, че не може да обоснове категоричен извод за съпричиняване от страна на пострадалия само поради факта, че той е бил без поставен предпазен колан. Наистина ако е бил сложил колан, пострадалият е нямало да изхвърчи от превозното средство при ротацията на последното по ската. Видно обаче от обяснението на вещото лице-лекар в съдебно заседание, и при поставен колан също е можело А. да получи счупване на гръбначния стълб, тъй като шията остава необезопасена. Така че ако той е бил с колан, тялото му безспорно щеше да бъде прибрано към седалката и е нямало да напусне купето, но би могло да получи същата гръбначна травма, която да доведе до летален изход.

Тази травма е водеща за смъртта на лицето. Следва да се вземе предвид, че автомобилът се е преобърнал по таван, така че А., дори и да не напусне купето, е можел да загине вътре в превозното средство от травмите, получени при преобръщането. В подкрепа на този извод е фактът, че водачът С., макар и останал в купето по време на инцидента, също е починал на място. Ето защо, след като шията на пострадалия не би била обезопасена и при поставен колан и като се отчете преобръщането на автомобила по таван, съдът намира, че смъртта би могла да настъпи и в купето, без пострадалият да е изхвърчал навън. След като това е така, не може безспорно да бъде прието, че е налице съпричиняване. Изводът на съда е, че в случая съпричиняване не следва да бъде отчитано. В тази връзка БОС не кредитира заявлението на вещото лице по автотехническата експертиза, направено в съдебно заседание, че ако пострадалият е имал предпазен колан, той би получил само повърхностни наранявания и нямало гръбначният му стълб да бъде счупен.

Съдът намира, че са осъществени всички елементи на деликтния състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Водачът на автомобила е нарушил правилата за движение и от това е последвало настъпване на смъртта на бащата на ищците. Извършен е деликт по смисъла на гражданския закон.