Решение № 109 от 23.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Сливен, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело № 20232200900011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. ХХХII от ГПК.

Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 74 ал.1 ТЗ.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.01.2023г., от 9 часа се провело ОСС, при дневен ред: вземане на решение за изключване на съдружник. Това събрание било свикано в резултат на взето решение на ОСС на 03.01.2023г. и било само за изключване на съдружника Т. Ч., а изключването на ищеца като съдружник било предмет на друго ОСС, насрочено за 20.01.2023 г., но от 10 часа.

На 20.12.2022 г. била връчена нотариална покана на Т. Ч., с която ищецът отправил искане да бъде свикано извънредно ОС в двуседмичен срок, с дневен ред - изключване на съдружник. В поканата се посочвало, че тя е отправена от ищеца за свикване на ОС на 03.01.2023 г., от 9 часа, в гр. Сливен, на ул. „Славянска“ 3, офис № 1, при същия дневен ред.

Това ОС се провело на 03.01.2023 г. и на него се взело решение свиканото по искане на ищеца ОС да се проведе на същото място и същия дневен ред, но да бъде отложено за 20.01.2023 г. от 9 часа.

Твърди, че на 12.01.2023 г., на съдружника Т. Ч. било връчено чрез Нотариус предупреждение за изключване с посочване на конкретните нарушения.

Твърди, че на ОС, проведено на 03.01.2023 г. присъствали и двамата съдружници- ищецът лично, а другия съдружник, представляван от адвокати. На същото събрание от името на управителя му била връчена покана за участие в ОС, свикано от управителя, което ще се проведе на 20.01.2023 г. от 10 часа, на адреса на управление на дружеството в гр. Сливен, ул. “Антон Пану“ 5, при дневен ред от четири точки, първата от които била изключването на 1 ищеца като съдружник.

Така са оказало, че на 20.01.2023 г. има свикани две ОС, съответно от 9 часа и от 10 часа, като първото било за изключването на Т. Ч. като съдружник в „Ел и Клима Корект“ ООД, а второто – за изключването на ищеца като съдружник в същото дружество.

На 19.01.2023 г., един ден преди провеждане на ОСС, управителят направил опит за го заличи от ТР, като последвали два опита за вписване на промени по партидата на дружеството на 23.01.2023 г. и на 26.01.2023 г. по които бил поставено отказ. По жалба срещу този отказ на ДЛР било образувано т. дело № 14/2023 на СлОС.

Твърди, че на 20.01.2023 г., от 9.00 часа, се провело ОСС, но с дневен ред на събранието от 10 часа, като вместо да се вземе решение за изключване на Т. Ч. като съдружник в дружеството, се взело решение да бъде изключен ищеца като съдружник.

Управителят представил в ТР за вписване на това обстоятелство не протокола от ОС, проведено на 20.01.2023 г. от 9 часа, а на 20.01.2023 г. от 12 часа, което било косвено признание, че проведеното в 9 часа ОС е незаконосъобразно.

Счита, че ОСС, проведено на 20.01.2023г, в 9.00 часа, е незаконосъобразно, тъй като за същото събрание имало връчена покана с дневен ред, който не бил спазен, а вместо това се провело гласуване по точка от дневния ред, предвидена за друго ОСС, а именно: свиканото от управителя за 20.01.2023 г., от 10 часа, тоест не била спазена процедурата по изключването му като съдружник, което водело до процесуална незаконосъобразност и правело взетото решение също незаконосъобразно.

Позовава на нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ, свързано с дневния ред на събранието, който бил различен от предварително обявения дневен ред.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което бъде отменено като незаконосъобразно решение за изключването му като съдружник, взетото на ОСС, проведено на 20.01.2023 г., от 9.00 часа

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че атакуваното решение на ОСС е законосъобразно и не страда от пороци, съставляващи основания за отмяна по реда на чл.74 ТЗ.

Ищецът се позовавал единствено на нарушаване на чл.139, ал.1 ТЗ, на правила за свикване на ОСС във връзка с връчването и съдържанието на поканата.

Невярно било твърдението, че на 20.12.2022 г. била връчена на управителя нотариална покана за извънредно ОСС. Такава покана му била връчена на 22.12.2022 г., за което представяли разписка за връчване. С тази покана управителят бил поканен от ищеца, в качеството му на съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала, в 2-седмичен срок да свика ОСС, което да протече при дневен ред с единствена тока: вземане на решение за изключване на съдружник. Ако събрание не бъде свикало в този срок от управителя, ищецът го уведомява, че нотариална покана се счита за покана за свикване на ОС на 2 основание чл.138, ал.2 ТЗ, което ще се проведе на 03.01.2023 г., от 9 часа, в гр. Сливен, ул.

“Славянска“ 01, офис 1, при същия дневен ред.

Тъй като нотариалната покана била връчена на 22.01.2023 г. 2-седмичния законов срок изтичал на 05.01.2023 г., тоест към 03.01.2023 г. не са били налице предпоставките за законосъобразно провеждане на ОСС. Едва след 05.01.2023 г. за ищецът се пораждало правото по чл.138, ал.2, изр.3 от ТЗ да свика сам ОСС. Независимо от това, на 03.01.2023 г. от 9.00 часа, на посоченото в покана място, се явили упълномощени представители на управителя, ищецът и неговия адвокат М. П.. Към този момент от страна на двамата съдружници била проявена готовност за уреждане на спорните отношения, поради което постигнали договорка да се проведе ново ОСС на 20.01.2023 г., от 9.00 часа, при същия дневен ред, тоест: вземане на решение за изключване на съдружник.

Обстоятелството, че в съставения на 03.01.2023 г. протокол било записано: „ОСС взе решение събранието да бъде отложено за 20.01.2023 г. от 9 часа“ , не давало основание за извод, че заседанието от 20.01.2023 г. представлява продължение на това от 03.01.2023 г. В ТЗ не бил уреден института „отлагане на общо събрание“, затова счита, че ОСС от 20.01.2023 г. било самостоятелно и независимо от това на 03.01.2023 г. и са неправилни всякакви твърдения за обвързаност между двете ОСС. На събранието от 03.01.2023 г. двамата съдружници постигнали съгласие да провеждане на ново ОСС на 20.01.2023 г., от 9 часа и това не било продължение на събранието от 03.01.2023 г. Правото на ищеца да свика ОСС се породило на 05.01.2023 г. и не може да се приеме, че ОСС от 20.01.2023 г., от 9 часа е свикано от ищеца. Напротив, то било свикано по общо съгласие на двамата съдружници, обективирано в подписания на 03.01.2023 г. протокол. След като двамата обективирали волята си за свикване на ОСС на 20.01.2023 г., не можело да се счита, че събранието е свикано само по инициатива на ищеца. За да има той право по чл.138, ал.2 ТЗ, тоест да свика ОСС на 20.01.2023 г., от 9 часа, трябвало да е проведена отново процедурата по чл.138, ал.2 ТЗ, а такава безспорно не била проведена.

Не оспорва, че на 03.01.2023 г., на ищеца е била връчена покана за участие в ОСС на 20.01.2023 г., от 10 часа, на адреса на управление на дружеството, като му било връчено предупреждение за изключване – второ по ред след връчване на първото - на 23.12.2022 г Така на 20.01.2023 г. били насрочени две ОСС- от 9 часа и от 10 часа, на два различни адреса, като второто ОС било свикано по инициатива на Т. Ч. и по определен от него дневен ред. Двете общи събрания, макар и свикани в един и същи ден, били независими едно от друго, свикани по различен ред и инициатива и с различен дневен ред. Нямало пречка съгласно закона или дружествения договор да бъдат свикани две ОСС за една дата, с последователен начален час, при които да се вземат едни и същи по съдържание решения.

Счита, че дори да са били налице пороци при свикване на заседанието, те били надлежно санирани след като страните по своя воля се съобразили с разпорежданията на председателя на заседанието и продължили участието си в него при определената от председателя поредност на дневния ред, а не са прекратили участието си в събранието.

Необосновано било твърдението на ищеца, че на ОСС, насрочено за 20.01.2023г, от 9 часа 3 щяло да се обсъжда изключването на Т. Червенкодев като съдружник. Единствената точка от дневния ред била формулирана като: вземане на решение за изключване на съдружник, което по никакъв начин не навеждало на мисълта, че на ОСС от 9 часа ще се обсъжда и гласува изключването именно на Т. Червенконде

Твърди, че предупреждение за изключване било връчена на ищеца още на 23.12.2022г.

При подписване на протокола от 03.01.2023 г. му било връчено второ предупреждение за изключване, а към този момент на управителя не било връчено нито едно предупреждение за изключване. Такова му било отправено от ищеца на 12.01.2023 г., което означавало, че към 03.01.2023 г. е възможно да се цели единствено изключването на ищеца, т.к. към дата 03.01.2023 вече му били връчени две предупреждения за изключване. Отделно от това, никъде в протокола от ОСС на 03.01.2023 г. не било записано, че то се отлага за изключване на съдружника Т. Ч..

Счита за неотносимо към предмета на спора в кой момент и какво заявление е подадено в ТР.

Ищецът не се противопоставял на начина, по който е свикано ОСС, отразен в протокола от 03.01.2023 г. Действително, формално събранието не било проведено въз основа на връчена покана съгласно чл.139 ал.1 ТЗ, но протоколът от 03.01.2023 г. изпълнявал функцията на такава покана. Именно в този протокол се съдържала цялата необходима информация за свикване на редовно ОС - дата, час, място, дневен ред. Изискването за получаване на поканата най-малко 7 дни преди ОС също било спазено, доколкото протоколът бил съставен на 03.01.2023 г., а ОСС - насрочено за 20.01.2023 г. и получаването не можело да се оспори, тъй като документът бил подписан от двамата съдружници ищецът лично, а ответникът чрез пълномощник.

В с.з. ищецът се явява лично и представлявани от процесуален представител. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен Посочва, че твърдяното в исковата молба нарушение е едно единствено и то е, че на ОС, проведено на 20.01.2023г, от 9.00 часа е взето решение, което не е включено в дневния ред на събранието. Претендира разноски.

Представя писмена защита.

В с.з. ответникът се представлява от процесуалeн представител, който поддържа отговора на исковата молба по изложените в него съображения. Настоява за отхвърляне на иска. Не претендира разноски Представя писмена защита.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Към 20.01.2023г ищецът И. Т. Чревенкондев е бил съдружник в ответното дружество „ЕЛ И КЛИМА КОРЕКТ“ ООД.

Дружеството е вписано в търговския регистър през 2011г, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Антон Пану“№ 5, ЕИК- *** и и предмет на дейност: ремонт на електрически слаботокови,силнотокови, ВиК инсталации, ремонт ел. техника и пр.

4

Капиталът му е разпределен в два дяла от по 1 лв и 2 лв , притежание на двамата съдружници, съответно: И. Т. Ч. и Т. А. Ч., като вторият е и управител на дружеството.

На 22.12.2022г Т. А. Ч. получил нотариална покана с рег. № 16163, т.3, акт № 142 от 20.12.2022г на Нотариус Н.С., с рег. № 123 и район на действие СлРС, с която ищецът, в качеството му на като съдружник, притежаващ 1/10 от капитала на дружеството, на основание чл. 138 ал.2 ТЗ и чл. 19 и чл. 37 т.2 от устава на дружеството, отправя искане до управителя в 2-седмичен срок за свика извънредно общо събрание, което да протече при дневен ред: вземане на решение за изключване на съдружник.

Със същата покана ищецът уведомява управителя, че ако не свика общо събрание в посочения срок, на основание чл. 138 ал.2 ТЗ, да се счита, че това е писмена покана , отправена от него като съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството, за свикване на общо събрание, което ще се проведе на 03.01.2023г, от 9.00 часа ,в гр.Сливен ул.“Славянска“ №3, офис 1 , Адвокатско дружество“Дякова и П.“, при същия дневен ред – вземане на решение за изключване на съдружник.

На 23.12.2022г Т. Ч. връчил на И. Ч. предупреждение за изключването му като съдружник в дружеството, посочвайки подробно фактическите основания за това, представляващи според него основания за изключване по чл. 126 ал.3, т.1 и т.3 ТЗ.