Решение № 5629 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5629 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100503723 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно дружество Е.“ АД, представлявано от адв. Р. Д., срещу решение № 17433/25.10.2023 г. по гр. д. № 50694/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, с което са отхвърлени предявените от „Застрахователно дружество Е.“ АД срещу ЗАД „А.Б.“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3405,70 лева – регресна претенция по щета № ********** от 2020 г., с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2021 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 223,28 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода на забавата от 08.01.2021 г. до 30.08.2021 г., включително.

Във въззивната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се оплаквания, че по делото не е извършен доклад с изискуемото от чл. 146 ГПК съдържание, като не е разпределена доказателствена тежест между страните за подлежащите на доказване факти, както и че обжалваното решение не е съобразено с изискванията на чл. 235 и чл. 236 ГПК. Поддържа се, че са допуснати нарушения във връзка с обсъждането на доводите на страните и преценката на доказателствения материал по делото.

Независимо от съвпадението между описания в заключението на приетата по делото САТЕ и описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП, според въззивника, съдът е направил необоснования извод, че от събраните доказателствата не се установяват твърдените в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи факти, включително че произшествието е настъпило по вина на застрахования по 1 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач. Сочи се, че твърденията на ищеца за по-ранно навлизане в кръстовището на л. а. „Тойота Корола“ се отнасят до следните възможни хипотези, всяка една от които обосновава извод за противоправно поведение на този водач, а именно: 1. навлизане в кръстовището едновременно с включване на зелената светлина - с несъобразена по-висока скорост, без да спре като първа кола, оставяйки спирачни следи; 2. навлизане в кръстовището преди да светне зелена светлина; 3. навлизане в кръстовището при зелен сигнал, но преди да се изтеглят от кръстовището навлезлите в него автомобили, вкл. процесният „Опел Корса“. Освен това, в противоречие с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, установяваща презумпция за вина в случаите на непозволено увреждане, съдът приел, че в тежест на ищеца е да проведе в процеса главно и пълно доказване на обстоятелството, че посоченото в исковата молба пътнотранспортно произшествие е реализирано поради виновното противоправно поведение. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и цялостно уважаване на исковите претенции.

Претендират се разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „А.Б.“ АД, чрез адв. К. Б., съдържащ доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, тъй като от доказателствения материал по делото не може да се приеме, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л. а. „Тойота“, като липсата на противоправно поведение на водача, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника-въззиваем, изключва и отговорността на застрахователя. По тези съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

С обжалваното решение се приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване твърдяното в исковата молба застрахователно събитие да е настъпило по вина на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на л. а. „Тойота Корола“, рег. № ****, който неправомерно е навлязъл в процесното кръстовище, преди подаване на разрешителен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението в последното. Поради това исковете са отхвърлени като неоснователни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи, Софийски градски съд намира следното:

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител.

В рамките на въззивното производство се установи, че от страна на СРС не е 2 изготвен пълен доклад по делото, поради което, съобразно в т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд указа на ищеца, че е в негова тежест по иска по чл.

411 КЗ да установи следните правопраждащи факти: сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил на л. а. „Опел Корса“, рег. № ****, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования при него собственик на л. а. „Опел Корса“ застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи, а по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. На ответника-въззиваем е указано, че следва да докаже, че е погасил претендираното вземане и факта на движение на водача на застрахования при ищеца автомобил със скорост, несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия.

Въпреки предоставената им възможност, страните не са заявили доказателствени искания във връзка с разпределената от въззивната инстанция доказателствена тежест.

От събраните доказателства се установява, към момента на процесното ПТП са били налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на л. а. „Опел Корса“, рег. № ****, и застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на л. а. „Тойота Корола“, рег. № ****. Установява се, че в резултат на процесното ПТП на л. а. „Опел Корса“ са били нанесени вреди, във връзка с което при ищеца е образувана преписка по щета № **********, като ремонтът на увредения автомобил е възложен на доверен сервиз и ищецът е заплатил стойността на извършения ремонт на стойност 3390,70 лева.

Установява се, че ищецът е отправил регресна покана, получена от ответника на 16.12.2020 г., за възстановяване сумата в размер на 3405,70 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, както и че с писмо от 08.01.2022 г. ответникът е отказал да заплати претендирана сума.

Спорните между страните въпроси във въззивното производство са свързани с механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и с това чия е вината за настъпването на инцидента.

Ангажирането на отговорността на ответното дружество е обосновано с твърдения в исковата молба, че на 29.08.2020 г., около 18,30 часа, в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Цар Асен“, застрахованият при ответника водач на л. а. „Тойота Корола“, рег. № ****, при движение направо е навлязъл по-рано в кръстовището и е ударил насрещно движещия се в кръстовището и 3 извършващ ляв завой л. а. „Опел Корса“, рег. № ****.

С оглед това, не следва да се обсъждат доводите на въззивника, че твърденията за по-ранно навлизане в кръстовището на л. а. „Тойота Корола“ могат да се отнасят до навлизане в кръстовището едновременно с включване на зелената светлина - с несъобразена по-висока скорост, без да спре като първа кола, както и за навлизане в кръстовището при зелен сигнал, но преди да се изтеглят от кръстовището навлезлите в него автомобили, включително процесният „Опел Корса“, доколкото по същество тези доводи съставляват твърдения за допуснати от водача на л. а. „Тойота Корола“ нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 50а, ал. 2 ЗДвП, които се правят за първи път с въззивната жалба.

Като доказателство по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, настъпило на 29.08.2020 г., в 18,30 часа, в гр. Варна, с участници МПС „Тойота Корола“, рег. № ****, управлявано от И.Т., и МПС „Опел Корса“, рег. № ****, с водач Д.-М.В.. В протокола е отбелязано, че произшествието е реализирано при извършване на маневра „завиване на ляво“ от водача на МПС „Опел Корса“. В протокола липсва изрично признание на който и да е от водачите за допуснато от него нарушение.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на водачите на автомобилите, участвали в процесното ПТП.

Свидетелят И.Т. – водач на л. а. „Тойота Корола“, рег. № ****, потвърждава, че е подписал предявения му протокол за ПТП от 29.08.2020 г., както и отразените в него обстоятелства. Спомня си, че произшествието се е случило около 18,30 часа; че се е намирал в най-лява лента и изчаквал на светофара; когато светофарната уредба подала зелена светлина за движение напред, той потеглил и бил първи автомобил в кръстовището, като след около 10 м, почти към края на кръстовището бил блъснат от автомобил, управляван от млада жена, която правила ляв завой. Сочи, че ударилият го автомобил се намирал в лентата за движение напред; че неговото МПС било ударено в предната лява част, вследствие на което са били увредени калник, подкалник, броня и е била спукана гума. Свидетелят не може да каже какъв светлинен сигнал е дала светофарната уредба на водачката на другия автомобил, но дочул от нея, че бързала да мине и да завие, защото си мислела, че щяла да успее и било вече жълто при нея.

Спомня си, че времето било сухо и не е имало растения, които да ограничават видимостта. Счита, че другият автомобил се е движил с по-голяма скорост от неговата, може би с около 30 км/ч, защото бързал да се изтегли преди да тръгнат другите участници. Спомня си, че непосредствено след инцидента се уверил, че няма пострадали и попитал водача на другия автомобил къде се намират, за да подаде сигнал, защото не е от Варна. Твърди, че жената, управлявала другия автомобил, била на възраст около 20 години и била много притеснена, че е направила нарушение.

Впоследствие дошъл баща й и поведението й се променило. Извикали КАТ и 4 съставили двустранен протокол на ПТП. Свидетелят твърди, че е имало спирачни следи от неговия автомобил.

Свидетелката Д.-М.В., родена на **** г. (водач на л. а. „Опел Корса“, рег. № ****), също потвърждава, че е подписът на протокола е неин, като сочи, че тя е нарисувала схемата, а всеки от водачите е попълнил своята част от протокола. Твърди, че е била на лява секция на светофара на бул. „Цар Освободител“, в посока ул. „Цар Асен“; правила ляв завой при зелен сигнал на светофарната уредба; тъкмо навлизала в кръстовището и пред нея се изтегляли други автомобили, когато видяла л. а. „Тойота“, който не я изчакал да премине, и задействала спирачките, за да предотврати сблъсък, но другото МПС се ударило в предницата й и спряло няколко метра напред. Твърди, че другият автомобил е потеглил на червен светофар. Инцидентът се случил през късен следобед, времето било слънчево, видимостта - добра. Сочи, че сблъсъкът бил по средата на кръстовището, без да е стигнала до улицата, към която се била насочила.