Решение № 11 от 28.06.2024, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. ..., 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ... в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Ц.а при участието на секретаря Петя С. Симеонова като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Ц.а Административно наказателно дело № 20241330200030 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от ЕТ „ Цвети – Ц.Н.“, ЕИК ..., гр. ..., ул. „ ...“ № 1 чрез адв. К. Т. – АК - Видин срещу Наказателно постановление № 004940 от 19.03.2024г., издадено от директора на Регионална дирекция на областите Видин, Монтана и Враца със седалище гр.

Монтана към ГД „ Контрол на пазари“ при Комисия за защита на потребителите, с което жалбоподателя е наложено административно наказание „ Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 206, ал.1 от Закона за туризма за извършено нарушение на чл. 114, т.1 от същия закон.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи, че изложената в наказателното постановление фактическа обстановка е непълна, неточна и не отговаря на обективната истина, както и че административнонаказващият орган не е квалифицирал точно административното нарушение, което води до неговата необоснованост,както и че вмененото административно нарушение не е доказано по несъмнен начин.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника си адв. К. Т., който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено на основанията, посочени в жалбата, като допълва, че при проверката не е изискано от проверяващите, при извършването на проверката в обекта, от установеното при проверката лице, което е пълномощник на жалбоподателя да представи пълномощно, с което приема, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя списък за разноски. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Представя по делото писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното 1 постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, което мотивира с доводите, че нарушението е описано достатъчно ясно и точно и не са налице процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Посочва се също, че не са налице основанията за приложение на чл. 28 ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя и прави искане за пресъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

От фактическа страна се установи следното:

Дружеството жалбоподател стопанисвало търговски обект – кафе – сладкарница „.....“ , находящ се в гр. ..., общ. ..., обл. Видин, ул. ...“ № 46. На 10.11.2023 г. е извършена проверка в обекта от свидетелите С. Й. И. - старши инспектор и К. М. М. – щатен сътрудник - служители на КЗП, които при проверката установили, че в обекта има 6 маси и 24 места за сядане на закрито на обособена външна търговска площ около 25 кв.м. с обособен бар – плот и витрини, като в него се предлагат за продажба безалкохолни напитки, минерална вода, бира, алкохол, пакетирани захарни и шоколадови изделия, пасти и торти. Проверяващите служители изискали от намиращия се в обекта упълномощен представител на дружеството жалбоподател – Р. Ц. В. да им бъде предоставено удостоверение за категоризиране на обекта или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране – доколкото обектът функционирал в случая като заведение за хранене с осъществявана ресторантьорска дейност, В. представил на проверяващите Удостоверение за утвърдена категоризация № 2/12.01.2007г., издадено от Община ....

Констатациите от извършената проверка били описани от в Констативен протокол № К 2743338 от 10.11.2023г., в който е указано на проверявания на 17.11.2023г. в 10.00 часа в КЗП – Видин да представи валиден документ за утвърдена категория на проверения обект. На 01.12.2023г. Р. В. представил в КЗП – Видин Временно удостоверение за открита процедура за категоризиране №4 от 24.11.2023г.,издадено от Община ..., с което е открита процедура по категоризиране на заведението. До представляващия на дружеството – жалбоподател е изпратена покана, връчена на 08.01.2024г. за явяване на 11.01.2024г. в 10.30 часа в офис на РД КЗП- Видин за съставяне и предявяване на акт за установяване на административно нарушение във връзка с извършената проверка на 10.11.2023г.Тъй като представител на дружеството не се явил на посочената дата и място в поканата, на 11.01.2024г. свидетелят С. И. съставил АУАН №004940 от същата дата срещу дружеството - жалбоподател ЕТ „ Цвети – Ц.Н.“ в отсъствието на нарушителя, след което АУАН е изпратен на кмета на Община ... за връчване и същият е предявен и връчен на представителя на дружеството – жалбоподател на 25.01.2024г. В АУАН е прието, че дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл.114,т. 1 от Закона 2 за туризма, за това, че 10.11.2023г. в стопанисвания от него обект – кафе – сладкарница „.....“ , находящ се в гр. ..., общ. ..., обл. Видин, ул. ...“ № 46 извършва туристическа дейност – ресторантьорство при липса на удостоверение за категоризиране на обекта или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. Жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и е депозирал писмено възражение в законоустановения срок, в което са изложени възражения, че за проверявания обект има издадено удостоверение за утвърдена категория на обекта, издадено от кмета на Община ... на 12.01.2007г., на което липсва срок на валидност, а съгласно утвърдената съдебна практика, когато на издаден документ липсва срок, същият се счита за безсрочен. Също така се посочва, че когато е издадено посоченото удостоверение за категоризация не е бил в сила сега действащия Закон за туризма /в сила от 26.03.2013 г./, поради което не следва да се приема, че е налице нарушение на сега действащата разпоредба на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма. Излагат се възражения, че дружеството не е уведомявано от кмета на община ... или оправомощен от него служител при община ..., че обектът е с изтекла категоризация, с което същият не е изпълнил законовите си задължения.

Административнонаказващият орган не е възприел изложените писмени възражения от жалбоподателя и е издал атакуваното наказателно постановление, като е възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и приетата правна квалификация на деянието, поради което е наложил на дружеството – жалбоподател административно наказание – „ Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 206, ал. от Закона за туризма.

Посочената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП, се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение, както и цитираните по – горе констативен протокол от извършената проверка, удостоверение за категоризация от 2007г., временно удостоверение за открита процедура за категоризиране и другите писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и приобщени в настоящото производство, както и от гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите С. Й. И. и К. М. М., разпитани в съдебното заседание по делото.

Съдебният състав даде вяра и кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Единственото противоречие, което съдът констатира в свидетелските показания на посочените свидетели е по отношение обстоятелството дали представител на дружеството е присъствал при съставянето на АУАН. Свидетелят И. свидетелства, че представител на жалбоподателя не се явил при съставянето на АУАН, а свидетелят М. свидетелства, че има спомен представител на дружеството, че е присъствал, но заявява, че не е сигурен в това, поради което съдът приема, че следва да кредитира в тази част показанията на И., а не М., който не е категоричен, още повече, че АУАН, в който е отбелязано обстоятелството, че 3 същият е съставен в условията на чл. 40,ал.2 ЗАНН е подписан от М.. М. също свидетелства, че щом това е отразено в АУАН, вероятно това е случилото се.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, видно от приетите по делото Заповед № 771 от 13.10.2022г. и Заповед № 339 ЛС/22.04.2015г. на председателя на

КЗП.

В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. В случая АУАН е издаден при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН, след като жалбоподателят е бил поканен да се яви за съставянето му, но не го сторил и е връчен на представител на дружеството по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и атакуваното наказателното постановление. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и нарушената правна норма, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при извършване на проверката не е изискано и приложено към административнонаказателната преписка пълномощното, с което лицето, което е присъствало в обекта при проверката – Р. В. е упълномощено да представлява дружеството, което жалбоподателят приема като съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото му на защита.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че при извършване на проверката е присъствал представител на дружеството, на който е връчен констативния протокол от проверката, като в случая по делото това обстоятелство е установено с представеното от процесуалния представител на жалбоподателя пълномощно. В случая жалбоподателят е представил доказателство, от което се ползва административнонаказващия орган. С посоченото доказателство се установява и обстоятелството, че поканата за явяване за съставяне на АУАН е връчена на надлежна страна, както и че АУАН е връчен на такава. Това, че пълномощното не е представено от административнонаказващия орган, върху който тежи тежестта на доказване на обстоятелствата, които се установяват с посоченото 4 писмено доказателство не е процесуално нарушение, още повече от категорията на съществените, които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.