Решение № 27 от 18.02.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Тутракан, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101062 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Г. В. Р. с ЕГН *** против П. на Р. Б.

Предметът на делото е иск за обезщетение на вреди от повдигнато и поддържано пред съда наказателно обвинение, по което ищецът е бил оправдан.

Тутраканският районен съд е родово компетентен да разгледа иска, тъй като цената му е 200 лева за имуществените и 3000 лева за неимуществените вреди. Местната компетентност на ТнРС е обусловена както от настоящия адрес на ищеца в ***, така и от мястото на увреждането, а то е, където на 28.05.2021 е привлечен като обвиняем по ДП 362зм-52/2021 по описа на РУ на МВР-Тутракан – в гр. Тутракан, на осн.чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът Г. Р. твърди, чрез процесуалния си представител, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, вследствие на привличането му като обвиняем по ДП № 362ЗМ-52/2021 на РУ-Тутракан, пр.пр. № 643/2021 на РП-Силистра, за това, че на 20.02.2021 г. в гр. Тутракан е управлявал МПС – лек автомобил с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал.

2 във вр. с ал. 1 от НК.

Твърди се, че през октомври 2016 г. ищецът закупил в Австрия лек автомобил „Х.“ с британски рег. № ***, който управлявал безпроблемно в 1

България до февруари 2021 г.

На 20.02.2021 г. ищецът управлявал автомобила в гр. Тутракан, когато бил спрян за проверка от полицейски служители в РУ – Тутракан. В хода на проверката му били съставени АУАН за нарушения по ЗДвП.

На 15.03.2021 г. било образувано ДП № 362ЗМ-52/2021 на РУ – Тутракан, по което на 17.05.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Постановлението му било предявено на 28.05.2021 г. в присъствието на надлежно упълномощен адвокат, комуто платил 200 лв. за защита и съдействие. На ищеца му била наложена мярка за неотклонение „подписка“.

На 29.07.2021 г. от прокурор при РП – Силистра, ТО – Тутракан било внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, по повод което било образувано АНД № 171/2021 на ТнРС. В хода на съдебното производство била изготвена съдебна поръчка до компетентните органи в Кралство Великобритания за приобщаване на допълнителни доказателства по делото. С Решение № 17/15.04.2025 г., влязло в сила на 03.05.2025 г., ищецът бил признат за невинен.

В исковата молба са изложени твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи претенцията за обезщетяване на имуществените (разноски по наказателното дело) и неимуществените (морални) вреди. Поставя се акцент върху дълго продължилия процес, с което е нарушено правото на разглеждането му в разумен срок по чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Ищецът моли за уважаване на исковата молба с присъждане на законна лихва за забава от влизане в сила на оправдателното решение на 03.05.2025. Претендира разноски в настоящото производство.

Прокуратурата на Република България, съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, може да се представлява по право от структурните ѝ звена по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДОВ, каквото се явява РП-Силистра.

На съда е служебно известно, че прокурор Н. заема длъжността именно в РПСилистра, поради което отговорът на исковата молба е редовен. С него се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана както в частта за имуществените вреди, така и за неимуществените такива, като са изложени подробни аргументи в тази насока. В условията на евентуалност се претендира, че размерът на търсените неимуществени вреди е силно завишен, доколкото престъплението, в което е бил обвинен ищецът не е тежко, а наложената му мярка за неотклонение се явява най-леката, предвидена в НПК.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска, а прокурорът счита, че е основателен само за имуществените вреди.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна следното.

Искът е с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в рамките 2 на който следва да се разгледат и доводите за нарушение на изискването за решаване на делото в разумен срок – чл. 2б от ЗОДОВ, както гласи т. 1 на ТР1/2022-ОСГК.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в относимата към казуса хипотеза, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Следователно фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ изисква да се установи: първо, че е било налице обвинение в извършване на престъпление; второ, че лицето е оправдано; трето, че са настъпили вреди за него; и четвърто, че причината за вредите е в обвинението.

Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Фактическият състав на чл. 2б от ЗОДОВ изисква да се установи дали наказателното производство е разгледано и решено в разумен срок, като за тази цел съдът следва да вземе предвид общата продължителност и предмета му, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Наличие на обвинение в извършено престъпление

От приетото за послужване АНД № 171/2021 на РС-Тутракан и приложеното към него Досъдебно производство № 362зм – 52/2021 по описа на РУ на МВР – Тутракан, става ясно, че с Постановление на разследващия полицай от 17.05.2021, предявено на Г. Р. на 28.05.2021, същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

На 29.07.2021 прокурор от РП-Силистра, ТО-Тутракан внася предложение в РС-Тутракан за освобождаване на Р. от наказателна отговорност за престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, в което е обвинен, с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

Образувано е АНД № 171/2021 на РС-Тутракан.

Независимо от характера на съдебното производство, което се развива по реда на Глава двадесет и осма от НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“, то има за предмет обвинение в извършено престъпление, поради което първата предпоставка по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът приема за осъществена.

Оправдаване на обвиняемия

С влязлото на 03.05.2025 в сила Решение № 17 от 15.04.2025 по АНД № 171/2021 на РС-Тутракан обвиняемият Р. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, с което и втората предпоставка за ангажиране на гражданската отговорност на държавата за вреди е налице.

3

Настъпили вреди за ищеца и причинна връзка с повдигнатото обвинение

На досъдебното производство ищецът е защитаван от адв. С. С., комуто е платил 200 лева в брой по договор за правна защита и съдействие № 2964/25.05.2021, приложен на л. 66 от ДП. Платената сума се явява имуществена вреда за оправдания обвиняем и настоящ ищец, и следва да се обезщети изцяло.

За неимуществените вреди показания дава свидетелката Д., която е във фактическо съжителство с ищеца от 2020 г. Казва, че, когато разговаряли за обвинението, Р. бил изнервен, неспокоен, сънят му се променил. Заради наказателното дело неговите приятели се отчуждили, спрели да се събират с него, отдръпнали се. Отношенията с баща му също се променили, защото полицаите го търсели на неговия адрес и така са притеснявали баща му.

Впоследствие се скарали, защото бащата не знаел в какво точно е бил обвинен ищецът.

Съдът намира показанията на свидетелката за достоверен доказателствен източник, въпреки евентуалната ѝ заинтересованост.

Обстоятелствата, за които дава показания, са нормални, обичайно случващи се при повдигнато наказателно обвинение, затова съдът прима наличието на причинна връзка между тях. Същевременно, претърпените вреди в психологическата сфера на ищеца не се установяват да са чрезвичайни.

Съдът отчита, че мярката за неотклонение „подписка“, която е търпял Р. от привличането му в качеството на обвиняем до приключване на съдебното производство, неминуемо причинява неудобства, които също не са извънредни, доколкото се касае за най-леката мярка за неотклонение.

Основателно е връзражението на прокурора, че личността на ищеца не предполага да е търпял прекомерен стрес от повдигнатото му обвинение, от взетата мярка за неотклонение и от цялостното развитие на наказателното производство, тъй като то не му е било първо и единствено. От справката за съдимост, която се намира в АНД, става ясно, че Р. е осъждан с влязло на 26.10.2012 в сила Споразумение № 255/26.10.2012 по НОХД № 298/2012 на ТнРС, с което му е наложено наказание лишаване от свобода за 3 месец, отложено по чл. 66 от НК с 3-годишен изпитателен срок, за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер – квалифицирана кражба с използване на техническо средство, в съучастие с друго лице – чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. За това престъпление е реабилитиран, само че реабилитацията заличава последиците на осъждането, което законът свързва с него – арг. чл. 85 от НК, но не може да заличи деянието и отражението на наказателното производство върху съзнанието на дееца. Ето защо, при основателно търпяна наказателна репресия за друго деяние, при това много по-тежко наказуемо, съдът приема, че повдигнатото обвинение по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда до една година лишаване от свобода или глоба от 500 до 1000 лева, 4 няма как да е предизвикал особено силен стрес.

Съдът обръща внимание на факта, че от привличането в качеството на обвиняем на 17.05.2021 до образуване на делото на 29.07.2021 пред РСТутракан са минали малко над 2 месеца, когато за Р. е станало ясно, че съдебното производство е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

Следователно, няма основания да се приеме, че ищецът е изпитвал някакъв прекомерен или продължителен стрес от неяснотата по какъв ред би бил наказан, ако бъде признат за виновен, след като още от 29.07.2021 е било ясно, че в най-неблагоприятния за него случай е щял да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Такова съдебно производство също би могло да предизвика неприятни изживявания, но за лица, които никога не са търпели наказателна репресия.

Писмените доказателствени средства, представени от прокурора, за други деяния на ищеца, извън осъждането му НОХД № 298/2012 на ТнРС, съдът не взема предвид, тъй като става ясно от документите, че за въпросните деяния не е бил признат за виновен.

Съдът приема, че съществена вреда ищецът е търпял от продължителността на наказателното производство от предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем на 28.05.2021 до влизане в сила на решението по АНД № 171/2021 на ТнРС – на 03.05.2025, почти 4 години. Единствената отговорност за незаконосъобразното привличане в качеството на обвиняем и за продължителността на наказателното производство в случая носи прокуратурата, тъй като наблюдаващият прокурор е т.нар.„господар на досъдебното производство“ (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК) и като такъв, на него е докладвано на 17.05.2021 постановлението за привличане на Р. в качеството на обвиняем (на осн. чл.

219, ал. 1 от НПК), както личи от отбелязването и подписа на прокурора в процесуалния документ. С подписа си, че му е докладвано постановлението, прокурорът се е съгласил с разследващия орган, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на Р. в извършване на престъплението от общ характер по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Преценката е била неправилна, щом в заседанието на 18.11.2021 по АНД № 171/2021 на ТнРС се е наложило събирането на допълнителни доказателства чрез съдебна поръчка до чужбина, което е основната причина за прекомерната продължителност на цялото наказателно производство, и в крайна сметка именно събраното по този ред доказателство е в основата на мотивите за оправдаването на обвиняемия.