Решение № 191 от 28.04.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 1023/2024
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Красимир Шекерджиев, Деница Вълкова, Виолета Магдалинчева
Цитирани разпоредби
- чл.123 · Наказателен кодекс
- чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.53 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Шекерджиев
Членове:
Деница Вълкова
Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201023 по описа за 2024 година
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частния обвинител срещу решение №266 от 12.08.2024 г. постановено по ВНОХД №285 г. по описа на Апелативен съд- гр. София за 2023 г.
С присъда №260012 от 25.02.2022 г., постановена по НОХД №3209 по описа на Софийски градски съд за 2018 г. подсъдимият А. А. Б. е признат за невиновен в това, че на 07.06.2014 г. в гр. София, ул. „Проф. Марин Големинов“ 3В, в медицински център „****“, като лекар на длъжност „лекар акушер- гинеколог“ е причинил смъртта на Д. А.ова Г., поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност и това е станало в следствие на масивна белодробна тромбоемболия, причинена от неправилни самонадеяни действия, както следва: в нарушение на добрата медицинска практика и Наредба №28/20.06.2007 г. на МЗ и в разрез с утвърдения медицински стандарт по атестирана репродукция и стандарта за анестезия и интензивно лечение направил венозна упойка и пункция на яйчниците на Г. в отсъствие на анестезиолог- реаниматор, извършил процедурата по трансвагинална пункция на яйчниците при наличие на контраиндикации за това- яйчников хиперстимулационен синдром, правещ много по- голям риска от развитие на белодоробна тромбоемболия и след направена манипулация оставил пострадалата без активно медицинско наблюдение и при наличието на опасност за настъпваща сериозна 1 нежелана реакция или сериозен инцидент не е предприел спешно необходимите мерки за първична реанимация и хоспитализация, като на основание чл.304 НПК е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 НК.
С въззивното решение атакуваната първоинстанционна пирсъда е изцяло потвърдена.
В касационната жалба се правят оплаквания, свързани с всички касационни основания.
Поддържа се, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е преценил, че не може да приложи разпоредбата на чл.123 НК като не е отчел, че в хода на производството е установено кой е извършителя, коя е пострадалата и какви действия е извършил подсъдимия, както и това, че е налице пряка причинно- следствена връзка между осъществената манипулация и последвалата смърт на Д. Г..
Касационният жалбоподател сочи като съществено нарушение на процесуални правила това, че въззивният съд не е упражнил правомощията си като въззивна инстанция, а се е ограничил единствено с това да коментира действията на прокурора. Моли да бъде отчетено и това, че съдът е пропуснал да констатира допуснатото от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, първоинстанционната присъда. изразило се в липса на мотиви към
В касационната жалба се правят оплаквания и за явна несправедливост на въззивното решение, като основание за това се сочи оправдаването на подсъдимия Б..
На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационното съдебно заседание повереникът на частните обвинители възпроизвежда оплакванията, отразени в касационната жалба и допълнително посочва като съществено нарушение на процесуални правила това, че въззивният съд не е обсъдил назначената от него и приета деветорна комплексна съдебно- медицинска експертиза.
Твърди, че неправилно съдът е ценил показанията на подсъдимия Б. (депозирани преди да му бъде повдигнато обвинение), както и е кредитирил заключения на приети съдебномедицински експертизи, които са изготвени от специалисти, с които подсъдимия е контактувал по повод на инкриминираното деяние.
Като самостоятелни нарушения на процесуални правила са посочени липсата на мотиви във въззивния съдебен акт, неправилния извод на съда, че внесения обвинителен акт е изначало негоден и липсата на отговор от страна на съдебния състав на конкретни оплаквания, отразени във въззивната жалба.
Процесуалният представител на частните обвинители поддържа и оплакване за погрешен анализ на доказателствените източници, като моли да бъде отчетено, че съдът по неясни причини е преценил, че на пострадалата не е била поставена упойка от медикамента „Кетамин“, като е приел, че това е невъзможно, тъй като медицинския център не е бил закупувал такъв препарат и не е кредитирал заключението на приетата съдебна химикотоксилогична експертиза, която по безспорен начин установява, че в организма на Г. е 2 открит този медикамент.
В заключение очертава допуснатите нарушения от страна на подсъдимия Б. (за които твърди, че са установени по несъмнен начин в хода на производството), изразили се в неизвършването на задължителните изследвания и прегледи преди конкретната манипулация, използването на препарати за пълна упойка в отсъствие на анестизиолог и оставянето на пострадалата без активно медицинско наблюдение на жизнените й показатели след извършване на пункцията.
На тези основания предлага касационната жалба да бъде уважена, атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като основателна. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че обвинението страда от недостатъци, като поддържа, че бланкетната норма на чл.123 НК е запълнена със съдържание по изискуемия в НПК ред.
Оспорва и фактическите изводи на съда, като е категоричен, че приетата в рамките на производството деветорна комплексна съдебно- медицинска експертиза установява допуснатите от подсъдимия нарушения на Наредба №28 (посочени коректно в обвинителния акт) и съществуващата причинно- следствена връзка между тях и смъртта на пострадалата Г..
Преценява обвинението като доказано и моли жалбата да бъде уважена.
Защитникът на подсъдимия оспорва касационната жалба, като поддържа, че оплакванията в нея са единствено за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, като не са свързани с нито едно от предвидените в закона касационни основания. Моли да бъде отчетено, че липсва обвинение за това, че използваната анестезия е причина за настъпилата смърт, като подобна връзка не е отразена в съдържанието на обвинителния акт.
Поддържа, че правилно въззивният съд е анализирал съдържанието на обвинителния акт и е преценил, че отразените в него фактически положения не могат да бъдат променяни, тъй като това би представлявало процесуално нарушение.
Оспорва касационната жалба и в частта й, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като твърди, че изключително подробно съдебният състав е обяснил защо не може да приеме, че е налице виновно извършване на престъплението, съобразно повдигнатото обвинение. Поддържа, че абсолютните съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, т.2 НПК са липсата на мотиви и нарушената тайна на съвещаниетовсе такива, които не са допуснати и затова няма как да активират служебното начало в касационното производство.
Защитникът не взима отношение към оплакванията, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като поддържа, че това е безпредметно, тъй като на подсъдимия не е наложено наказание.
3
На тези основания предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна, а атакуваното въззивно решение да бъде изцяло потвърдено.
Подсъдимият Б. моли въззивното решение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е основателна.
По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Преди да разгледа оплакванията, свързани с това касационно основание съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода на касационното производство при осъществяване на касационния контрол на атакуваното въззивно решение на първо място следва да бъдат обсъдени оплакванията, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като ако бъдат констатирани твъряните съществени нарушения на процесуални правила е безпредметно да бъдат обсъждани въпросите, относими към основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Когато оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за погрешен доказателствен анализ, довел до неправилни фактически изводи и постановяване на съдебен акт въз основа на превратно тълкувани доказателствени източници касационната инстанция осъществява контрол единствено по правото, но не по фактите, възпирети от въззивния съд. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В производството касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. Ето защо и проверката за основателност на оплакванията за неправилен доказателствен анализ следва да бъде ограничена единствено до това дали такъв пълен анализ е извършен от решаващия въззивен съд и дали възприетите от съда факти, съответстват на действителното съдържание на събраните доказателствени източници.
Настоящото производство е с предмет обвинение по чл.123, ал.1 НК, като прокуратурата е формулирала същото, като е очертала три самостоятелни нарушения, за които поддържа, че са осъществени от подсъдимия Б..
Те са за това, че в нарушение на добрата медицинска практика и т.7.1.6 Наредба №28/2007 г. е направил венозна упойка и пункция на яйчниците на пострадалата в отсъствие на анестезиолог- реаниматор, за това, че в разрез с т.7.2.3 Наредба №28/2007 г. е предприел 4 посочената по- горе процедура, като не е отчел установената на 05.06.2014 г. хиперстимулация, която е довела до завишен риск от развитие на белодробна тромбоемболия и за това, че в нарушение на добрата медицинска практика и т.7.1.11 Наредба №28/2007 г. е оставил пострадалата без активно медицинско наблюдение, като при настъпилата сериозна нежелана реакция не е имало възможност да се предприемат спешно необходимите мерки за първична реанимация- допуснато нарушение, за което се твърди, че е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалата.
В хода на воденото до момента наказателно производство са приети множество съдебно- медицински експертизи с основна задача установяване на действителната причина (или причини) за смъртта на пострадалата.
В заключението на съдебно- медицинска експертиза на труп 437/2014 г. (изготвена от експертите Х., А., Г., Н. и М.) като причина за смъртта е посочена респираторен дистрес синдром, развил се в резултат на интерстициална пневмония. В тази експертиза вещите лица са отразили, че за това е допринесло и прилагането на лекарствата „Дормикум“ и „Пропофол“. В същото заключение има информация и за прекарани в миналото миокардит и ендокардит от пострадалата Г..
В заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни 322/2014 г. (изготвена от експертите Г., В., Д., И., И.- Ш., С. и Т.) като причина за смъртта е посочена масивна белодробна тромбоемболия, за която вещите лица са приели, че се е развила в резултат на извършената пункция при достигнато ниво на естрадиол 3700 в резултат на хиперстимуране на яйчниците на Г.. В заключението са отразили, че това е довело до завишаване на риска от тромбообразуване и именно образуването на тромб е довело до смъртта на пострадалата пациентка. Експертите са категорични, че използваните препарати, приложени преди извършването на манипулацията, не са свързани с настъпването на съставомерния резултат, както и че случилото се не може да бъде преценено като нещастен случай, а се дължи на допуснати грешки от подсъдимия Б..