Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23440 от 21.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26605/2025
Вид
Решение № 23440
Подписан
21.12.2025
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23440 гр. С, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110126605 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация С“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Ц. И. П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 7053.80 лева – цена на доставена и ползвана топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топласнабден имот – апартамент № **, находящ се в гр. С, ж.к. „Б“, бл.***, вх.2, аб.№ *****, формирана, както следва: 1/ от сумата от 6011,79 лева – главница – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 940,60 лева – обезщетение за забава върху главницата от 6011.79 лева за периода от 15.09.2022 г. до 11.02.2025 г., 2/ сумата от 82,33 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 19,08 лева – обезщетение за забава върху сумата от 82.33 лева за периода от 18.03.2022 г. до 11.02.2025 г, ведно със законната лихва върху главниците за период от 17.02.2025 г. /датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.03.2025 г. по ч.гр.д. № 9332/2025 г., СРС, 63 с-в. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че 1 ответникът отговаря като собственик на процесния недвижим имот, до който е доставяна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че е доставял топлинна енергия и битово горещо водоснабдяване на топлоснабдения имот с адрес: гр. С, ж.к.

„Б“, бл.***, вх.2, ап.52, абонатен № *****, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства: заявление-декларация от Ц. И. П. с вх.№ 638/29.03.2019 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, том III, рег. № 7053, дело 503/2011 г. по описа на нот. Стилиян Тютюнджиев; нотариален акт за дарение на недвижен имот № 148, том XXVI, дело 5146/95 г. по описа на Първи нотариус при СНС към СРС; копие от искова молба вх. № 2010322/19.04.2019 г.; Решение № 264187/24.06.2021 г. по гр.д. 1147/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-11 с-в; молбадекларация от С.Д.С. до ТР С изх.№ ТО-3668/13.07.2001 г.; Договор № ****/**** г.; Протокол от 23.09.2002 г. от ОС на ЕС с адрес: гр. С, ж.к. Б, бл.***, вх.А; съобщение към фактура № *********/31.07.2022 г.; съобщение към фактура № **********/31.07.2023 г.; съобщение към фактура № *********/31.07.2024 г.; Договор № *******/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ; копие от в. Монитор от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация С“ ЕАД при общи условия на битови клиенти.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото Ц. И. П., чрез адв. В. И., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.

Оспорва се на първо място качеството потребител на топлинна енергия на ответницата и наличието на облигационни отношения межди ищеца и ответника. В тази връзка се обръща внимание, че относно имота има запазено вещно право на ползване от друго лице. Поддържа, че подаването на декларация до ищцовото дружество е изпълнение на задължение по Наредбата, а не признание, че е клиент на топлинна енергия.

Релевира възражение за давност.

Оспорва претендираните суми за услугата дялово разпределение, доколкото титуляр на вземането е трето лице „Техем сървисис“ ЕООД, а не ищцовото дружество.

Заявява, че не оспорва количествата и стойността на доставената топлинна енергия, а единствено наличието на облигационни отношения със страна – ответницата по делото и дължимост на процесната сума.

С тези аргументи иска съдът да отхвърли предявените искове като 2 неоснователни. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С определение № 32767/05.08.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.

От същото с молба с вх. № 366524/07.11.2025 г. са представени: три броя изравнителни сметки и два протокола за отчет.

От съда е изискана справка от НБД „Население“ за наличие на данни за смърт на лицето С.Д.С., с ЕГН: **********.

В съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответникът, редовно призован, не се явява в първото по делото съдебно заседание, представлява се от процесуален представител – адв. В. И..

Последният изразява становище за отхвърляне на исковете, доколкото за имота има вещно право на ползване от друго лице, което е все още живо.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6533/05.03.2025 г. по ч.гр.д. № 9332/2025 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148/1995 г. от 27.03.1995 г. се установява, че лицето С.Д.С., с ЕГН: ********** е придобило чрез дарение от сина си собствеността върху имот – апартамент № **, находящ се в гр. С, ж.к. „Б“, бл.***, вх.2.

Видно от молба декларация от 13.07.2001 г. лицето С.Д.С. е поискало да му бъде открита партида за битови нужди за процесния имот при ищцовото дружество. Съгласно декларацията, домакинството обитаващо имота има четирима членове.

На следващо място от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том ІІI, дело 7053/2011 г. от 12.09.2011 г. се установява, че лицето С.Д.С., с ЕГН: ********** се е разпоредило с имота като е извършило дарение на имота - апартамент № **, находящ се в гр. С, ж.к. „Б“, бл.***, вх.2 , в полза на ответницата е негова съпруга Ц. И. П., с ЕГН: **********. Лицето С.Д.С., с ЕГН: ********** обаче си е запазило пожизненото и безвъзмездно вещно право на ползване върху жилището.

От ответницата Ц. И. П. е подадено заявление декларация ца откриване на партида от 29.03.2013 г., с която същата е поискала да й бъде открита 3 партида за битови нужди за процесния имот при ищцовото дружество.

Съгласно декларацията, домакинството обитаващо имота има четирима членове, а предишен титуляр на партидата е било лицето С.Д.С..

Съгласно справка в НБД „Население“ към 06.08.2025 г. лицето С.Д.С. е все още живо.

Видно от съдебно решение № 264187/24.06.2021 г. по гр.д. № 1147/2020 г. на СГС, влязло в сила на 08.01.2024 г. и отразено в Агенция по вписванията на 14.10.2024 г. по молба на ответницата Ц. П. съдът е отхвърлил иск на С.Д.С. против Ц. И. П. – за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том ІІI, дело 7053/2011 г. от 12.09.2011 г. с предмет – именно процесния имот - апартамент № **, находящ се в гр. С, ж.к.

„Б“, бл.***, вх.2. В мотивите си съдът е приел за установено, че отношенията между бившите съпрузи С.Д.С. и Ц. И. П. към 2019 г. са изключително влошени – като Ц. И. П. се е изнесла от жилището.

Независимо от това ответницата Ц. И. П. получава съдебните книжа по настоящото дело лично на посочения адрес в ж.к. Б.

От ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.

От договор между СЕС и ФДР от **** г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 23.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисис“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС е налице подпис на С.Д.С. за ап. 52.

Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД, със срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са изготвяни изравнителни сметки – три броя, касаещи процесния период – с вписан като клиент ответницата Ц. И. П.. Последната е подписвала и протоколите за отчет.

Съгласно извлечение от сметка на л. 48 от делото, процесната сума за главница от 6011,79 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон 2021/2022 г. в размер на 157.21 лева, отразена в м. септември 2022 г. и допълнителна изравнителна сметка за същия сезон в размер на 30.96 лева, отразена в м. 10.2022 г.; изравнителна сметка за отоплителен сезон 2022 /2023 г. в размер на 2465.78 лева, отразена в м. 07.2023 г. и изравнителна сметка за отоплителен сезон 2023/2024 г., отразена в м. 07.2024 г. в размер на 3231.56 лева, както и четири допълнителни изравнителни сметки за същия сезон в размер на 13.78 лева и 119.83 лева, отразени в м. 08.2024 г. и 6.95 лева и 45.72 лева, отразени в м. 09.2024 г.

4

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 6533/05.03.2025 г. по ч.гр.д. № 9332/2025 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и ответника е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.