Решение № 4920 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4920 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Цветанка Янк. Митакева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100514066 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15821/21.08.2025 г., постановено по гр.д. №68867/2023 г. на СРС, ГО, 54 състав. е признато за установено по предявените като частични по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл. 483 ТЗ, че в правната сфера на „Нис Петрол“ ЕООД, ЕИК 201703950, съществува вземане от „Евас Импекс“ ЕООД, ЕИК 202209988, и И. В. Д., ЕГН **********, дължимо от тях в условията на солидарност, за сумата от 1370 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден за сумата от общо 3000 лева от „Евас Импекс“ ЕООД на 19.10.2020г., авалиран от И. В. Д. на същата дата и предявен за плащане на издателя и авалиста на 19.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 55395/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство „Евас Импекс“ ЕООД, ЕИК 202209988, и И. В. Д., ЕГН **********, в която се твърди, че решението е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че определението за насрочване на о.с.з. не е връчено на упълномощения представител адв. К. на посочения в отговора на исковата молба съдебен адрес, с оглед на което са били нередовно призовани за о.с.з.

1

Навежда, че са оспорили съществуването на вземане по каузалното правоотношение, но първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство при изготвяне на доклада по делото и не е разпределил тежест, при която страните да разкрият каузалното правоотношение, във вр. с което е издаден процесния запис на заповед. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Направено е и доакзателствено искане за допускане на СЧЕ с посочени задачи.

Въззиваемият „Нис Петрол“ ЕООД, ЕИК 201703950 не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени като частични по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл. 483 ТЗ за признаване за установено, че в правната сфера на „Нис Петрол“ ЕООД съществува вземане от „Евас Импекс“ ЕООД и И. В. Д., дължимо от тях в условията на солидарност, за сумата от 1370 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден за сумата от общо 3000 лева от „Евас Импекс“ ЕООД на 19.10.2020г., авалиран от И. В. Д. на същата дата и предявен за плащане на издателя и авалиста на 19.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 55395/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По делото е представен запис на заповед от 19.10.2020 г. за сумата от 3000 лв. с издател Евас Импекс“ ЕООД и поемател „Нис Петрол“ ЕООД.

Падежът на плащане е определен като такъв на предявяване. От записа на заповед е видно, че същият е предявен за плащане на издателя на датата на издаването му - 19.10.2020 г. На 19.10.2020 г. ответникът И. В. Д. е авалирал задължението по записа на заповед, с което се е задължил по ценната книга солидарно с издателя да заплати процесната сума. Доколкото записът на заповед съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.535 ТЗ следва да 2 се приеме, че в случая е налице редовен от външна страна запис на заповед, както и валидно възникнало менителнично поръчителство (авал), представляващо също като записа на заповед формална, едностранна, абстрактна сделка, която, обаче, за разлика от поръчителството в гражданското и търговското право, има самостоятелен характер спрямо сделката, изпълнението по която обезпечава- арг. от нормата на чл. 485, ал. 2 ТЗ.

Относно възражението за липса на каузално правоотношение, въззивният съд намира следното: записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед /Тълкувателно решение 4/2013 по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С отговора на исковата молба ответникът изрично е навел конкретно каузално възражение – че ценната книга обезпечава вземания по Договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти от 16.11.2016 г., при което 3 първоинстанционният съд е следвало да разпредели тежест не само по абстрактната правна сделка, но и във вр с каузалното правоотношение. С определение от 08.01.2026 г. с оглед оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е разпределил доказателствената тежест между страните във вр. със заявеното своевременно каузално възражение от ответника.

Изготвената пред въззивната инстанция СЧЕ установява, за периода от 30.11.2016 г. до 30.09.2022 г. по Договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти от 16.11.2016 г. са издадени фактури на обща стойност 96 673,20 лв., издадени са кредитни известия на обща стойност 2 535,50 лв. и дебитни известия на стойност 5,88 лв. Общият констатиран оборот за периода е 94 143,58 лв./96673,20-2535,50+5,88/. За периода от 30.11.2016 г. до 30.09.2022 г. в счетоводната справка са отразени плащания в общ размер на 92 792,13 лв. Вещото лице е посочило, че към 30.09.2022 г. е налице незаплатен остатък по издадени фактури в размер на 1351,45 лв. „Евас Импекс“ ЕООД към „Нис Петрол“ ЕООД.

Доколкото по делото не се твърди и доказва между страните да са съществували други каузални правоотношения, а приетата СЧЕ не е оспорена от страните и е изготвена след проверка на счетоводството и на двете страни, въззивният съд приема, че процесният запис на заповед обезпечава незаплатени задължения на ответника по Договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти от 16.11.2016 г., които към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.10.2022 г./ възлизат на обща стойност 1351,45 лв. Вещото лице установява още, че след образуване на заповедното производство са извършени две плащания директно от въззивника „Евас Импекс“ ЕООД към „Нис Петрол“ ЕООД – плащане на 26.10.2022 в размер от 592,29 лв. и в размер от 599,36 на 27.05.2024 г. , т.е. плащания в размер от 1191,65 лв. На основание чл.235,ал.3 ГПК съдът следва да съобрази извършените плащания, с оглед на което и непогасена остава сумата от 159,8 лв., за която сума искът се явява основателн. По отношение на извършените плащания по образуваното изпълнително дело от страна на въззивника въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въззивният съд намира следното: съгласно т. 9 от ТР 4/2013 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Ето защо и извършените плащания от въззивника в хода на образуваното изпълнително производство не следва да бъдат отчетени от съда по реда на чл.235,ал.3 ГПК.

С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен за сумата от 4 сумата от 159,8 лв. и неоснователен до пълния предявен размер от 1370 лева.

С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск за горницата над 159,8 лв. до 1370 лева. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед частичното несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде коригирано и в частта за разноските. Същевременно при изчисляване на дължимите разноски по заповедното производство следва да се съобрази размера на задължението на ответника към датата на подаване на заявлението в съда /1351,45 лв./, доколкото за тази сума същият е дал повод за образуване на заповедното производство /по аргумент от чл.78,ал.2 ГПК/. При съобразяване на тази пропорция, ищецът има право на 372,23 лв. разноски, поради което и решението в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски над тези суми, следва да бъде отменено. Относно исковото производство, размерът на дължимите разноски следва да се изчисли съобразно задължението на ответниците към датата на подаване на исковата молба в съда /18.12.2023 г./ в размер от 759,16 лв. При съобразяване на този размер, ищецът има право на 292,24 лв. разноски, поради което и решението в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски над тези суми, следва да бъде отменено. В полза на ответниците следва да се присъдят по 222,93 лв. /113,98 евро/ разноски за първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.