Определение № 808 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 808 гр. Варна, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100501762 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 858/12.01.2024 г. от Т. Д. В., чрез адв. Й. А., с искане за изменение на решението, постановено по в.гр.дело № 1762/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта за разноските досежно присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

В молбата се сочи, че присъдените в полза на въззивното дружество юрисконсултски възснаграждения са в размер от 200лв. за всяка инстанция, т.е. над минималния размер от 100лв. по Наредбата за заплащане на правната помощ. Сочи се, че в мотивите на решението няма данни за фактическата и правна сложност на делото, както и за конкретно осъществени действия от страна на процесуалния представител на страната, водещи до възнаграждение в размер над минималния. Излага се, че юрисконсултите получават месечно възнаграждение по трудов договор. Отправя се искане за съответно изменение на решението в частта за разноските, като в полза на въззиваемата страна се определи юрисконсултско възнаграждение общо в размер на сумата от 200 лева за двете съдебни инстанции, респективно да бъдат намалени съразмерно присъдените разноски за двете инстанции в полза на насрещната страна.

В едноседмичния срок по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с който се моли молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение като неоснователна.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С решение № 1499/18.12.2023 г. постановено по настоящото в. гр. дело № 1762/2023г. по описа на ВОС, съдът е уважил въззивната жалба, като е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил Тодор Д. В. да 1 заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата от 56.96лв. разноски за първа инстанция и 225лв. разноски за въззивна инстанция съразмерно с уважената въззивна жалба. За база за изчисление на разноските въззивният съд е възприел размер на юрисконсултско възнаграждение за въззивника /ответник в първоинстанционното производство/ в размер от 200лв. за всяка инстанция на осн. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е депозирана на 12.01.2024г., т.е. в едномесечен срок от датата на постановяване на решението, което не подлежи на обжалване, с оглед на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, размерът на присъденото възнаграждение в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, препращащ към чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Видно е, че съдът не е определил възнаграждение за процесуално представителство на юрисконсулт над определения в чл. 25, ал.

1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер. Правно ирелевантно е разбирането на молителя, че съдът следва да съобрази при определяне на разглежданото възнаграждение фактическата и правна сложност на делото. С преценка за фактическа и правна сложност на делото се свързва единствено намаляването на адвокатско възнаграждение като прекомерно съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК, който в случая е неприложим и неотносим към определяне на обсъжданото възнаграждение. В случая съдът е преценил, че определеното възнаграждение съответства на обема и съдържанието на предоставената от юрисконсулта правна защита в производството пред двете инстанции. Видно е от материалите по делото, че процесуалният представител на ответника е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, но макар и да не се е явявал в откритите съдебни заседания, е изразявал писмени становища и е извършвал необходимите процесуални действия, заявявайки исканията си в писмен вид. Извън минимален и максимален размер, законът не поставя други императивни изисквания, които следва да бъдат съобразявани при преценка размера на юрисконсултското възнаграждение, от което следва, че съдът в рамките на своите дискреционни правомощия го е определил в установените от закона граници (в този смисъл константната практика на ВКС – напр. Определение № 116 от 3.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1403/2019 г., I т. о., ТК, Опр. № 130/31.03.2020 г. по т. д. № 1572/2019 г. на I т. о. на ВКС).

Изложеното налага извод за неоснователност на молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №858/12.01.2024г., от Т. Д. В., за изменение в частта за разноските на решение № 1499/18.12.2023 г. постановено по в. гр. дело № 1762/2023г.на Окръжен съд – Варна, Търговско 2 отделение, на осн. чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 във вр. с чл.

248, ал. 3 от ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3