Решение № 1042 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20263110100920 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес **, съдебен адрес: **, GSM **, чрез адв. Т. А. – В. от АК Варна, против В. М. М., ЕГН ********** с адрес: **, телефон **.

Молителката излага, че с ответника са били в интимна връзка и живели заедно.

На 03.01.2026г., по време на личен разговор с В. М. за пореден път е подложена на силен психически и сексуален натиск. Той настоява за сексуални отношения, въпреки нейното нежелание, което ескалира през следващите четири дни. На 07.01.2026 г. отново е обвинена без основание в изневяра и заявява, че винаги „нещата ще бъдат на неговата“, че „няма какво да губи“, съпроводено от заплахи към родителите й, главно майка й, която „щяла да бъде поставена на мястото си“ и „ако иска да вдига кръвно и да умира“. Това възприема като заплаха и опит за контрол.

Последният контакт на живо между молителката и ответника е на 1

08.01.2026 г., след което прекратяват връзката си и молителката преустановява всякаква комуникация от нейна страна и с помощта на родителите си успява да избяга. След раздялата, в рамките на последния месец, започва интензивен и нежелан контакт от негова страна - многобройни обаждания и имейли, въпреки липсата на отговор от нейна страна. В тях има силен емоционален натиск, настояване за контакт, внушаване на вина и отказ да приеме раздялата.

Освен многото опити за контакт чрез колегите й, братовчедка й и приятелките й, на дата 25.01.2026 г. В. е посетил нейна роднина, като е заявил, че ще я издирва с полиция. Това поведение причинява на молителката силен страх и тревожност, чувства се преследвана и несигурна. Освен това се бои за сигурността на близките си.

Спрямо нея е упражнявано системно домашно насилие, включващо тежки заплахи, физическа агресия срещу имущество и спрямо нея, сексуално и емоционално насилие, както и продължаващо и ескалиращо преследване след раздялата чрез нежелани посещения на работното й място, жилището й, нейни близки и уязвим член на семейството й, което поражда реален и основателен страх за нейната сигурност.

Докато са заедно, той не позволява да се вижда със семейството си.

Настоява да я води и взима от работа с цел максимално ограничаване на социалните й контакти.

От негова страна е имало:

-Директни заплахи за нейния живот и за живота на родителите й - „ще ви запаля, ще ви отровя, майка ти студена ще те целува, от тук ще излезеш с краката напред“, с част от които разполага на звуков запис и които са изречени пред свидетели;

-Заплахи, че ще я направи „най-големият боклук на града“ и ще се погрижи да изгуби работата си, а също и дискредитиране чрез публикация на интимни снимки и клипове, а също и звукозаписи, направени без нейно съгласие;

-Гневни физически изблици в дома - удряне по стените и хладилника, придружени с думите, че следващия път ще е тя;

-Системни принудителни нежелани сексуални контакти, осъществявани от страх и с цел деескалиране на опасна ситуация и причиняване на болка по 2 време на сексуалния акт, а също и обиди и причиняване на страдание, при отказ от участие в акт;

-Системно ограничаване на контактите й с близки;

-Следене, контрол и четене на личния й телефон без съгласие от нейна страна и проверка на местоположението й;

-Крещене, ругатни и унижаване;

-Заплахи, че ще сложи край на живота си, а също и на нейния, ако го напусне;

-Използване на религиозните й убеждения за манипулация;

-Внушение, че е виновна за насилието и безпочвени обвинения в афери и изневери, патологична ревност и че няма изход от интимните взаимоотношения;

-Заплахи, че ограничителната заповед няма да го спре. Просто един ден няма да разбереш кой ще те изпрати от работа“, намеквайки тормоз върху нея от трети лица.

-Действията му принуждават нея и семейството й да се преместят временно в друг град, което пречи на изпълнението на работните и задължения, от страх от ескалация и реална опасност;

С оглед изложените факти и поради основателен страх за личната й сигурност, моли съда да постанови мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие, включително заповед за незабавна защита. Освен това след раздялата на 08/01/2026г., лицето продължава да я преследва и тормози, като:

-Опитва се да се свърже с нея на работното й място и чрез колеги;

-Търси я при роднини, включително при психично-болната й леля в друг град;

-Пише на неини приятели, за да достигне нея и звъни на родителите й; В продължение на дните след раздялата получава многобройни обаждания, поради което се налага да смени номера си, а също и имейли и съобщения, въпреки, че не отговаря и ясно е прекъснала комуникация.

Съдържанието им следва повтарящ се модел, който включва:

-Непрестанни молби за последен шанс, повтаряни десетки пъти, с 3 настояване за срещи и разговори, въпреки липсата на съгласие от нейна страна;

-Емоционален натиск и манипулация, включително твърдения от типа „без теб по-добре да умра“, пораждайки страх и тревожност у нея;

-Религиозна манипулация чрез постоянно въвличане на Бог като свидетел и упражняване на натиск;

-Повторни опити за изолация от близките й, включително клевети към майка й, настояване, да не споделя с никого, какво пише, защото се стане полошо и внушения, че родителите й действат срещу нея;

-Обезценяване на нейните граници и решения, като отказът да общува се представя като „грешка“, „паника“, „бягство“, „предателство“, а не като валиден личен избор;

-Продължаващо търсене на контакт по различни канали, включително внушения, че следи комуникацията й.

Това поведение причинява на молителката силен психически и физически стрес, тревожност, страх, соматични реакции и усещане за заплаха и натиск. Чувства се неспособна да води нормален живот и да се чувства в безопасност.

Поради постоянния тормоз и преследване след раздялата, моли да се вземат всички възможни мерки за нейната защита. Наличието на ограничителна заповед е от критично значение, за да се предотврати ескалация и да се гарантира, че В. М. М. няма да се доближава до нея, да упражнява тормоз или да застрашава живота й.

С оглед изложеното моли съда да ги призове на съд и след като се убеди в гореизложеното да постанови решение с което да наложи мерки за защита от домашното насилие на основание чл. 5 ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от 3ЗДН, като задължи В. М. М., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие; както и да му наложи забрана да приближава жилището в което живее, местоработата й, местата за социални контакти и отдих, които посещава и го задължи да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от 18 месеца.

Местоработата й е на адрес - **.

Адрес по местоживеене **.

4

В хода по същество на делото молителката, чрез проц.представители адв. Т. А. и адв. М. В. молят за уважаване на молбата.В срок представя писмени бележки по делото.

В хода по същество на делото, ответникът, чрез процесуален представител адв. Ч. моли за отхвърляне на молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че същите са били във фактическо съжителство до 08.01.2026 г.

По делото е приета декларация по реда на чл.9,ал.3 от ЗЗДН, с която молителката описва извършените от ответника актове на домашно насилие.

Приети са по делото представени от ищцата и от ответника разпечатки на онлайн кореспонденция между страните.

Приета е по делото и служебна характеристика на В. М. М., от която се установява, че по време на работата си ответникът демонстрирал високо ниво на професионализъм, отлични организационни умения и отговорност към поставените задачи. Посочено е, че същият запазва спокойствие в критични ситуации и взима бързи и адекватни решения, както и че същият е уважаван член на екипа.

За установяване актовете на извършено домашно насилие в полза на молителката са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Д. В. К. и Т. Р. Т.

От показанията на свидетелката Д. В. К. с висше образование, омъжена, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните, се установява следното:

С Д. се познават от гимназията, от осми клас, а с Валери се познават от две години, откакто е започнала връзката между страните. Преди са се виждали доста често, но откакто Д. била във връзка, започнали да се виждат рядко, защото ответникът силно ограничавал свободата й. Двамата изглеждали щастливи, но Д. разказвала, че е жертва на постоянни крясъци, скандали и тормоз за най-малките неща, като това започнало близо половин година след началото на връзката им. Свидетелката излага, че Д. е поддържала връзката им 5 от страх, като дори обмисляла да сложи край на живота си. На 08.01.2026 г. го напуснала, защото не можела да издържа повече на този тормоз. След тази дата Валери се опитал да се свърже със свидетелката по социалните мрежи, но тя не отговорила. Сочи, че ответникът бил обсебен от молителката и я задушавал. Не знае къде се намира в момента Д., не я е чувала след 08.01.2026 г. Опитала да се свърже с нея, но телефонът й бил блокиран, а социалните мрежи – спрени, напуснала и работата си. Споделя, че молителката е споделяла за постоянни закани от страна на ответника, че ще убие нея, майка й, баща й, всичките й приятели, че ще ги преследва.

Свидетелката сочи, че е посещавала квартирата им няколко пъти, последно на 02.01.2026 г., когато забелязала, че по стената и хладилника имало следи от юмрук. Направил й впечатление календара за декември и януари, защото по него имало записани някакви числа, а на някои от датите било записано името на майка й. Д. разказала, че числата отговаряли на броя на сексуалните им контакти, а името на майка й било поставено на датите, на които страните не са осъществявали сексуален контакт заради последната.

Споделя, че Д. я е потърсила на 07.01., за да я помоли на 08.01. да отиде да събере част от багажа й. Чули се по телефона около 10:00 ч. сутринта и свидетелката отишла до квартирата, където видяла Д. с нейния баща, взела два куфара и всички си тръгнали. Предупредила я, че няма да може да се чуят, защото ще си смени номера, ще блокира телефона си и социалните си мрежи.

Излага, че е ставала свидетел, когато Д. й е на гости, че Валери й пишел постоянно с въпроси къде е и с кого е, настоявал е да му се изпращат снимки.

Чувала го е по телефона да говори заплашително.

От показанията на свидетеля Т. Р. Т., на 57г., с висше образование, омъжена, български гражданин, неосъждана, майка на молителката и без дела със страните, се установява следното: