Решение № 4762 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4762 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. П. при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №

20251110142879 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2 ЗЕДЕУУ.

Ищецът „Ай Тръст“ ЕООД твърди, че сключил с ответника М. Й. Й. договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2023 г., с който ищецът е поел задължение да отговаря солидарно за задълженията на ответника по договор за кредит № **/18.08.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Ищецът имал сключен и договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД. След като ответникът изпаднал в забава по договора за кредит, кредитодателят обявил задълженията за предсрочно изискуеми и ищецът в изпълнение на договора за поръчителство, платил задълженията, измежду които и 4439,59 лв. главница. С плащането на посочените суми поръчителят се суброгирал в правата, които кредиторът има срещу длъжника, вкл. за сумата от 4439,59 лв. За посочената сума било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.01.2025 г., по което било образувано гр.д. № 4119/2025 г., СРС, 161 с-в. На 04.04.2025 г. била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК подал възражение. След дадени указания от заповедния съд по реда на чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящия установителен иск, с които моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 4439,59 лв., ведно със законната лихва. Претендира разноски.

Ответникът М. Й. Й. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2 ЗЕДЕУУ

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, за което е поръчителствал, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявени срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. А съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.

По делото е представен договор за кредит № **/18.08.2023 г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, за изпълнението на задълженията по който ищецът е поръчителствал към кредитодателя. В договора за кредит между ответника, имащ несъмнено качеството потребител, и кредитодателя, е посочено (приложен в заповедното дело), че се отпуска в заем главница от 4500 лв., при възнаградителна лихва от 1003,68 лв. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ГПР по този договор е формиран само върху възнаградителната лихва като разход по кредита. Договорът за кредит рефинансира стари задължения на потребителя, като реално той е получил по своя сметка само 860,44 лв.

Макар в исковата молба да се сочи, че потребителят е имал суверенното право да избере кредит без обезпечение и сключването на допълнителен договор за потъричество между ищеца и ответника е изцяло по воля и предложение на потребителя, то фактът, че процесният договор рефинансира предходни такива, ясно сочи, че твърдението на ищеца е невярно. Потребителят, за да получи процесния кредит, несъмнено е трябвало да осигури обезпечение и то такова, каквото му е дал като опция търговецът. Възнаграждението по договора за поръчителство за потребителя за разходи по кредита. Те обаче не са отчетени в ГПР, а е трябвало – погасителният план е общ за двата договора.

Така всъщност в процесния договор за кредит е нарушено изискването па чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК в самия договор ясно и недвусмислено да се посочи действителният размер на ГПР. Съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК целият договор за заем е нищожен на това основание. Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни. В практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните, целият договор за кредит може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Кредитодателят има право да получи само чистата стойност на заетата сума минус плащанията на потребителя, а поръчителят встъпва в правата на кредитодателя само до този размер. В случая според ССчЕ заетата сума е 4500 лв., а плащанията на потребителя са 572,63 лв., остатъкът е 3927,37 лв. (2008,03 евро).

До този размер следва да се уважи искът, ведно със законната лихва от датата на заявлението 23.01.2025 г. до окончателното плащане, като се отхвърли за разликата над 2008,03 евро до 2269,93 евро.

2

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е правил разноски.

Ищецът е сторил в исковото дело разноски от 45,40 евро за държавна такса по иска и 220 евро депозит за вещо лице, общо 265,40 евро. В заповедното дело разноските на ищеца са 64,70 евро. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца се дължат разноски от 234,77 евро и 57,24 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК

203508899, против М. Й. Й., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2 ЗЕДЕУУ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2008,03 евро главница по Договор за кредит № ** от 18.08.2023 г., сключен с Кредисимо ЕАД, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2023 г., сключен с Ай Тръст ЕООД, ведно със законна лихва от 23.01.2025 г. до изплащане на вземането, което е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 04.04.2025 г. по ч.гр.д. № 4119/2025 г., СРС, 161-ви с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 2008,03 евро до пълния предявен размер от 2269,93 евро.

ОСЪЖДА М. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 234,77 евро, разноски, сторени в производството по делото, и сумата от 57,24 евро, разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 4119/2025 г., СРС, 161-ви с-в.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3