Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3126 от 06.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 20038/2021
Вид
Решение № 3126
Подписан
06.07.2023
В сила
17.08.2023
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3126 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330120038 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286 срещу „Агенция пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление- Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 170, 84 лв.- изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „*********”, обективирана в застрахователна полица № ************/ *********., във връзка с щета № *************, настъпила на *********г. при движение на МПС „************“, рег. № *********, по **************, посока от гр. ********* към гр. *********, на около ****. от кръстовището на с. *********, при което след попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, по посоченото МПС настъпват увреди ( срязана предна лява гума и изкривена предна лява джанта), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / *********г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „************” рег. № ********** е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка „ *********”, обективирана в застрахователна полица № ************/ *********. с период на валидност от ********* г. до********* г. На дата ****** г., на ************, посока от гр. ********* към гр. *********, на около ****** от кръстовището на с. *********, посоченото МПС било управлявано от водача Т. Р. Б. , когато попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпили материални увреди- била срязана предна лява гума и била изкривена предна лява джанта . Водачът незабавно уведомил застрахователя, като била попълнена декларация за настъпване на ПТП и било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Увреденото МПС било огледано от застрахователя, бил изготвен и опис- заключение по щета № *************.

1

Ищцовото дружество изчислило увредите на сума в размер от 170, 84 лв., която била преведена на ******** г. на собственика на увреденото МПС- лицето Т. Р. Б. . Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка- Агенция пътна инфраструктура, ОПУ- Пловдив. Била изпратена покана до ответника, но плащане не последвало. Моли се предявеният иск да бъде уважен.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от АПИ, чрез Областно пътно управление- Пловдив, със становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва се надлежното възникване на правоотношение между увреденото лице и застрахователя по имуществената застраховка. Оспорва се факта на настъпване на ПТП на републикански път, по описания в исковата молба механизъм. Оспорва се вида и размера на претърпените имуществени увреди. Сочи, че не са налице предпоставките ищецът да репарира претърпените имуществени вреди. Излага се становище в насока съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС на процесната дата, като се твърди да не е контролирал управляваното от него МПС, както и че се е придвижвал с несъобразена с пътната обстановка и условия скорост. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен в своята цялост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са нанесени увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № ********* ), както и размерът на дължимото обезщетение.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика на МПС рег. № ********* по застраховка „*********”, обективирана в застрахователна полица № ************/ *********. с период на валидност от *********г. до *********г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, а именно- *********г.

Съобразно заключението по приетата по делото ****/ л. 55- 56/, застрахователната премия по горепосочения застрахователен договор възлиза на сума в размер от 255, 01 лв., която е заплатена изцяло от застрахованото лице към момента на настъпване на процесното ПТП. В заключението е отразено, че застрахователното обезщетение във връзка с настъпилото ПТП, определено от застрахователя е в размер на 170, 84 лв. и е преведено по банкова сметка на увреденото лице на дата *********г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, като счита същото за пълно, обосновано и кореспондиращо с останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата********* г. е настъпило ПТП – управляваният от Т. Р. Б. лек автомобил рег. № ********* попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно 2

(*********, посока от гр. ********* към гр. *********, на около **** от кръстовището на с. ********* ), вследствие на което са настъпили увреди по лекия автомобилпредна лява гума е срязана и предна лява джанта е изкривена. От заключението по изготвената ****/ л. 104- 109/, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Експертът е дал заключение, че стойността за възстановяване на увредите, настъпили по процесното МПС, към датата на ПТП, възлиза на сумата от 187, 53 лева.

Допълнително, както от заключението, така и от изричното изявление на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на ******** г. / л. 112 / се изяснява и че процесната пътна отсечка се намира в административните граници на област П..

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, като счита същото за пълно, обосновано и кореспондиращо с останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По делегация, в качеството на свидетел е разпитан Т. Р. Б. / л. 71- 72/ - водач на процесното МПС към датата на настъпване на ПТП. Последният изтъква, че на *********г. се придвижвал с около 60 км/ч по републикански пътен участък от гр.

********* към гр. ********* с МПС рег. № ********* , когато в района на с. Н., автомобилът попаднал в дълбока, необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Свидетелят изтъква, че макар и навън да е било почти тъмно, условията на видимост са били добри. Позицията на дупката на пътното платно е била такава, че свидетелят не е успял да я забележи и съответно да я избегне. Свидетелят сочи, че вследствие на удара предна лява гума на МПС е била срязана, а предната лява джанта била изкривена. След настъпването на ПТП, свидетелят уведомил застрахователя, попълнил декларация и предявил имуществена претенция.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна и логически последователна. Допълнително, свидетелят е както пряк, така и първичен информационен източник досежно събитията от процесната дата.

Предвид гореизложеното, възраженията на ответника за липса на пряка причинно- следствена връзка между неравността на пътя ( необезопасена дупка ) и настъпилите увреди по процесното МПС са неоснователни. Във връзка с възражението на ответника, касаещо процесуална недопустимост да се установява настъпване на ПТП при липса на съставен протокол за ПТП, то съдът счита същото за неоснователно.

Съставен протокол за ПТП от контролен орган при МВР е само една от възможностите да бъде установен фактът на настъпването на ПТП и неговия механизъм. Липсата на протокол за ПТП обаче, не препятства ищеца да установи вредоносното събитие чрез всички други допустими съгласно ГПК доказателствени средства. В конкретния случай фактът на настъпването на ПТП, неговият механизъм, увредите и причинноследствената връзка между ПТП и настъпилите щети по МПС се установяват по безспорен начин от разпитания по делото свидетел и приетото заключение по изготвената ****.

По отношение на заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице: В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е репарирал нанесените вреди върху застрахования автомобил, като заплатил по сметка на увреденото лице сумата от 170, 84 лв. ( видно от намиращото се на л. 25 от делото платено нареждане, както и от заключението по изготвената ****). От представените по делото общи условия е видно и че настъпилото събитие представлява покрит риск съгласно клауза „********“, приложима за 3 настоящия договор.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/ 4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е настъпило произшествието е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото ***, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 187, 53 лв. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае до частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава ( тотална щета- чл. 390 КЗ ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д.

№ 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО) .