Присъда № 14 от 30.03.2022, Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 14 от 30.03.2022г. по нохд № 00 154/2022г. на Районен съд П.:

С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на Р. ЮЛ. Ф. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 29.09.2020г. в гр. П., чрез блъскане с ръце, е причинил на Д. СТ. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скафоидна кост, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от време около три месеца.

Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, след като подсъдимият е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират от съда доказателства за тяхната проверка.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от събрания доказателствен материал се налага несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае Р. ЮЛ. Ф. за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета и на основание чл. 66, ал.1 от НК да се отложи за изпълнение за срок от три години.

По делото е конституиран като частен обвинител пострадалия Д. СТ.

Д.. Неговият повереник – адв. С.Д. от ПАК, пледира, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и подсъдимият следва да бъде признат за виновен по него. Претендира за присъждане на частния обвинител на направени от същия разноски в хода на наказателното производство.

Частният обвинител поддържа изложеното от повереника му.

Подсъдимият Р. ЮЛ. Ф. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тях. В последната си дума изразява съжаление за случилото се, като твърди, че не е целял да причини инкриминираното увреждане на пострадалия.

Защитата на подсъдимия – адв. Е.Т. от ПАК, пледира за постановяване на оправдателна присъда. Оспорва доказаността на обвинението. Твърди, че от обективна страна не е доказан механизма на причиняване на инкриминираното увреждане и наличието на връзка между действията на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Счита, че не се доказва умисъл от субективна страна за нанасяне на средна телесна повреда, като навежда доводи, че деецът не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за 1 установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. ЮЛ. Ф. е роден на 27.11.1976г. в гр. П.. Управител и собственик е на „********” ЕООД. Не е осъждан.

Подсъдимият живее в апартамент, находящ се в жилищен блок № 57 на ул. „********” в гр. П.. Между неговия блок и съседния жилищен блок № 59 преминава пресечна улица, която е перпендикулярна на ул. „********”.

На 29.09.2020г., около 18:00 часа, Р.Ф. се прибирал към дома си с управлявания от него лек автомобил марка „Дачия” модел „Сандеро” с рег. № ********. Видял, че на улицата между жилищен блок № 57 и жилищен блок № 59, от страната на последния, бил паркиран лек автомобил „Сузуки” модел „Лиана” с рег. № ********. На шофьорското място в същия седял пострадалия Д. СТ. Д., на мястото до него се намирала дъщеря му – св.

Р.Д.С., а на задната седалка - неговата съпруга С.Й. Д.а и техния внук. Те чакали да премине дъжда, за да може св. С. със сина си да се приберат у дома си, намиращ се в блок № 59. Обвиняемият преценил, че Д. е спрял колата си по начин, по който заема две паркоместа, поради което спрял със своя автомобил с посока към предната част на автомобила на Д. и започнал да премигва с фаровете на автомобила си. Д. не разбрал така подадения към него сигнал. Предположил, че Ф. го чака да потели и тъй като нямал такова намерение, поклатил с пръст на ръката си в знак на отрицание, като продължил да стои в автомобила със семейството си. Подсъдимият се приближил с „Дачията” до автомобила на Д. и застанал успоредно на него.

Отворил прозореца и започнал да вика към частния обвинител, че трябва да премести автомобила си напред, за да може да паркира. Д. също отворил прозореца си, за да го чуе, но преценил, че мястото не позволява друг автомобил да спре до него, поради което продължил да стои в автомобила си.

Ф. паркирал „Дачията” на ул. „********”, пред бл. № 57. Слязъл от автомобила и отишъл пеша до намиращия се на няколко метра от него автомобил на Д.. Отворил рязко шофьорската врата и започнал на висок глас да крещи срещу пострадалия: „Абе, ти идиот ли си, бе?”, „Мръсник, защо не мръднеш?”. От виковете на подсъдимия, малолетния внук на пострадалия, който страдал от генетичен синдром на Джордж запознал да плаче. Св. Р. С. се опитала да призове Ф. да преустанови агресивните си действия, но той продължил да крещи. Д. затворил шофьорската си врата, но подсъдимият отново я отворил и продължил да крещи срещу него. В този момент св. Р. С. излязла от автомобила и се опитала да разговаря с подсъдимия, призовавайки го да преустанови тези си действия, тъй като малолетния й син се стресирал от така създалата се ситуация. Притеснен за дъщеря си, Д. също излязъл от автомобила. Подпрял се на двете си патерици, с помощта на които се придвижвал от няколко години, поради заболяване. От автомобила слязла св.

С. Д.а, а Р. С. седнала до детето си в автомобила, за да го успокои. В този момент подсъдимият с двете си ръце блъснал силно Д. в областта на гърдите, 2 в резултат на което последният загубил равновесие и паднал назад върху асфалта. Подпирайки се с лявата си ръка на земята, за да предпази главата си от удар със земята, пострадалият усетил силна болка в областта на левия си горен крайник. Св. С. Д.а помогнала на съпруга си и той станал от земята. Тя изразила словесно своето неодобрение за поведението на подсъдимия към човек в неравностойно положение, при което Ф. я блъснал, но Д.а запазила равновесие и не паднала на земята. В този момент пострадалият, който държал патериците в ръцете си, замахнал с едната към лицето на подсъдимия, удряйки го по главата. Ф. не отвърнал на удара и преустановил агресивните си действия. По време на инцидента св. Р. С. подала сигнал за случилото се на тел. 112. При пристигането на полицейските служители М.Ю.Й. и Н.Г.Н. конфликтът бил вече преустановен, поради което лицата били предупредени да не се саморазправят.

Поради силната болка, която Д. изпитвал в лявата ръка, той посетил незабавно ЦСМП при МБАЛ „Рахила Ангелова” в гр. П.. Било му извършено ренгеново изследване, при което било констатирано счупване на лявата скафоидна кост (ладиевидна). На пострадалия била поставена гипсова имобилизация на левия му горен крайник.

Същата вечер подсъдимият също посетил болничното заведение в гр.

П. по повод нанесения му с патерица удар от частния обвинител в областта на главата. Бил констатиран лек оток и кръвонасядане по челото в ляво и по клепачите на лявото око на Ф..

От заключението на вещото лице д-р Р.С. по изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на Д.Д. е установено, че на пострадалия е било причинено травматично счупване на лявата скафоидна кост (ладиевидна), довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за период от време около три месеца, което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.

По отношение на причинените увреждания на подсъдимия, вещото лице по назначената в хода на досъдебното призводство съдебномедицинска експертиза е извело експертен извод, че същите са му причинили страдание.

По доказателствата:

В хода на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК, по която е проведено съдебното производство, подсъдимият Р.Ф. в присъствието на упълномощения си защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС подсъдимият, получавайки по-леко наказание, се съгласява с известни процесуални ограничения. Той съзнателно и доброволно се лишава от възможността да оспорва фиктическото обвинение, поддържано от прокурора, и се отказва от участие в състезателното производство за събиране и проверка на 3 доказателствата. Неговата защита е ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт и не разполага с процесуална възможност да ги оспорва, като само в тези предели може да установява и противопоставя правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, но само при условията на съвместимост с фактическото обвинение, без да внася съществени изменения в него. В този смисъл и настоящата съдебна инстанция не разполага с процесуална възможност да решава делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт, и да приема фактически положения, несъвместими с признатите факти.

Не е спорно, предвид целия събран доказателствен материал, че поводът за възникналия инцидент е била проявената негативната реакция от подсъдимия за начина по който пострадалият е бил спрял автомобила си, в резултат на което той не можел да паркира своя автомобил в близост до дома си.

Според фактите на обвинението, които е признал Р.Ф., той е отишъл пеша до спрелия автомобил на пострадалия. Отворил е шофьорската врата и е започнал вербална атака към Д., придружена с отправени обиди, за причината поради която пострадалият не премества колата от мястото на което я бил спрял. Подсъдимият е признал изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, че след като частният обвинител е излязъл от автомобила си и се е подпрял на използваните от него патерици, Ф. го е блъснал силно с двете си ръце в областта на гърдите, в резултат на което Д. е загубил равновесие и е паднал назад върху асфалта, подпирайки се с лявата ръка на земята, за да предпази главата си от удар със земята.

Самопризнанието на Р.Ф. е направено доброволно, след като съдът му е разяснил последиците от прилагането на процедурата по чл. 371, т.2 от НПК и това самопризнание се подкрепя напълно от всички събрани на досъдебното производство доказателствени източници - показанията на свидетелитеочевидци Д. СТ. Д., С.Й. Д.а, Р.Д.С., заключението на изготвената от вещото лице Р.С. съдебномедицинска експертиза, както и от писмените доказателства – медицинска документация от МБАЛ „Рахила Ангелова”-П..

Защитата на подсъдимия неоснователно обосновава тезата си, че не е налице причинно-следствена връзка между действията на Ф. и настъпилия противоправен резултат, позовавайки се на показанията на св. Д. СТ. Д. и св.

С.Й. Д.а, като твърди, че те не подкрепят фактите на обвинението, тъй като съдът счита, че фрагментарно се коментират тези доказателствени източници по отношения на механизма по който е било причинено увреждането на пострадалия. От показанията на С. Д.а обективно се установява, че непосредствено след като пострадалият е излязъл от автомобила си, той е застанал подпрян на двете си патерици с лице към подсъдимия, като двамата са се намирали на близко разстояние един от друг. Като непосредствен очевидец на инкриминирания инцидент Д.а пресъздава възприетото от нея блъскане с ръце от страна на Ф. в областта на гърдите на пострадалия, както и 4 че именно в резултат на този конфликт последният е паднал на земята.

Същевременно тя свидетелства, че „от удара при падането” на земята пострадалия е изпитал силна болка в лявата ръка, която започнала да се подува, което наложило да посетят болнично заведение непосредствено сред инцидента, т.е. нито едно от твърденията на свидетелката не влиза в противоречие с фактите по обвинението, както смята защитата. При изложението им в обвинителния акт прокурорът е отбелязал, че именно в резултат на блъскане от страна на подсъдимия „силно с двете се ръце в областта на гърдите” пострадалият, който се е подпирал с двете си патерици, е загубил равновесие и е паднал назад върху асфалта, подпирайки се с лявата ръка на земята, за да предпази главата си от удар със земната повърхност. В тази насока са и показанията на св. Р. С., която също непосредствено визуално е възприела удара с ръце от страна на подсъдимия в областта на гърдите на пострадалия, в резултат на който последният е паднал на земята, получавайки инкриминираното увреждане. Показанията на св. С. Д.а и св. Р.