Решение № 671 от 15.08.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Добрич, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230102548 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е редовна искова молба от „С. А.“ ЕООД, с ЕИК 203943321, със седалище и адрес на управление: ***, срещу „К.“ ЕООД, с ЕИК 124618276, със седалище и адрес на управление: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 22 210, 34 лева, представляваща неиздължен остатък от продажна цена по Договор № ***207/01.04.2022 г. за покупко-продажба на земеделска продукция – 40, 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за продажба на земеделска продукция № ***207. Ищецът е предоставил на ответника 40, 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 г., опаковка - 100% насипно, срещу цена в размер на 640 лв./т. или обща цена в размер на 26 227, 20 лева. За извършената продажба е била издадена фактура № **3/01.04.2022 г. Според ищеца, приемо-предавателния протокол от 02.04.2022 г. и издадената фактура доказват предаването на стоката на ответника.

Заявява се, че ответникът е платил 4016, 86 лева от дължимата сума на 31.05.2022 г. Подчертава се, че в основанието за плащане на задължението, ответникът е вписал „ф**3.4.22 и прихващане 573.2 7.5.2 Пшеница рек. 21 г“.

В исковата молба се отрича към дата 31.05.2022 г. между страните да е имало 1 други взаимоотношения, по които да е налице основание за прихващане.

Отрича се също ответникът да е правил писмени изявления за прихващане.

Излагат се твърдения, че падежът на вземането по сключения договор за продажба е настъпил четиринадесет дни след 02.04.2022 г. – чл. 303а, ал. 3 от ТЗ.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния представител – адвокат Д. Ч.. Същата заявява, че поддържа иска, като излага аргументи за основателността му, сходни с изложените в исковата молба. Оспорва основателността на възражението за прихващане.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. В процесуалния документ се сочи, че страните имат дългосрочни търговски взаимоотношения. Потвърждава се, че на 01.04.2022 г. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на 40, 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 г. при цена от 640 лв./тон; че е била издадена фактура № **3/01.04.2022 г.; че стоката е предадена с приемопредавателен протокол от 02.04.2022 г.; както и наличието на задължение за плащане на продажната цена по договора.

Подчертава се, че К. К. – едноличен собственик и управител на ищцовото дружество, извършва търговска дейност с предмет: производство на земеделска продукция, чрез ищцовото дружество и чрез ЕТ „С.-К. К.“, ЕИК 124010395.

Излагат се твърдения за сключени договори за продажба на земеделска продукция: от 01.04.2022 г. с ЕТ „С.-К. К.“ (1924, 240 тона пшеница). В периода от 08.04.2022 г. – 10.04.2022 г. са били предоставени още 1464, 680 тона пшеница.

Изтъква се, че на 05.04.2022 г., в изпълнение на описаните по-горе правоотношения с товарителница № 037364, ЕТ „С.-К. К.“ е изпратил до Пристанище В., чрез ответника, 35, 260 тона пшеница с получател „Б.“ ЕООД. В тази връзка се пояснява, че ответното дружество е сключило договор с „Б.“ ЕООД с № ***-596-W/31.03.2022 г. за покупко-продажба на 10 000 т. пшеница, реколта 2021 г.

На 05.04.2022 г., по време на товарните операции на кораб „Z.“, е било установено наличие на оцветени червени зърна. Поради тази причина от рампата е върнат камион с рег. № *** (***). На следващия ден „Б.“ ЕООД е уведомило ответника и е започнало извозване на некачествената стока.

Същата е била върната на ищеца и ЕТ „С.-К. К.“ с приемо-предавателни протоколи. От последните са били издадени кредитни известия с № 126/26.04.2022 г. към фактура № 125/20.04.2022 г.; с № 609/05.05.2022 г. към фактура № 602/01.04.2022 г.

Излагат се твърдения, че ответникът е издал фактури с № 571/11.05.2022 г. и с № 572/11.05.2022 г. с предмет „разходи по неизпълнение на договор“. Потвърждава се, че сумите по счетоводните документи са били платени от ищеца и ЕТ „С.-К. К.“.

2

Междувременно „Б.“ ЕООД е предявило нови претенции към ответника за некачествена продукция, на обща стойност от 44 420, 68 лева.

Същата е била префактурирана (по ½ на ищеца и на ЕТ „С.-К. К.“) с фактури с № 573/27.05.2022 г. и с № 574/27.05.2022 г. – по 22 210, 34 лева на всеки от търговците.

В отговора се изтъква, че между страните е бил сключен договор за продажба на 1464, 680 т. пшеница, реколта 2021 г. с № **22/20.04.2022г.

(издадена е фактура № 125/20.04.2022 г.). Сочи се, че ищцовото дружество е издало кредитно известие № 126/26.04.2022 г. с основание „върнато количество, несъответствие в качеството“. Връщането на стоката е било удостоверено с протокол от 30.04.2022 г. Впоследствие е била издадена и фактура с № 571/11.05.2022 г., която е била платена от ищеца. Ответникът счита, че действията на ищеца по приемане на върнатата стока и плащане на обезщетение за неизпълнение на договора представляват извънсъдебно признание за виновното неизпълнение на договор с № **22/20.04.2022г.

На тази основа се твърди, че ответникът има изискуемо и ликвидно вземане за сумата от 22 210, 34 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ответника вреди от неизпълнението на договор за продажба № **22/20.04.2022 г., изразяващи се в платени от ответника разходи за директна и индиректна обработка на ПЧМВ и инспекция по време на експедиция, за които е издадена фактура с № 573/27.05.2022 г.

Прави се възражение за прихващане между вземането на ответното дружество за сумата от 22 210, 34 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на договор за продажба № **22/20.04.2022 г. (фактура № 573/27.05.2022 г.) и вземането на ищеца за сумата от 22 210, 34 лева.

Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат И. С..

Последната пледира за уважаване на възражението за прихващане.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден договор за продажба на земеделска продукция № ***207, по силата на който ищецът е предоставил на ответника 40, 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 г., опаковка - 100% насипно, срещу цена в размер на 640 лв./т. или обща цена в размер на 26 227, 20 лева; предаването на стоката на ответника; цената на стоката; както и настъпила изискуемост на вземането по фактура № **3/01.04.2022 г.

При постановяване на Определение № 210 от 24.01.2023 г. съдът е 3 обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 01.04.2022 г. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на 40, 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 г. при цена от 640 лв./тон; че е била издадена фактура № **3/01.04.2022 г.; че стоката е предадена с приемо-предавателен протокол от 02.04.2022 г.; както и наличието на задължение за плащане на продажната цена по договора.

От приложено по делото платежно нареждане се установява, че на 31.05.2022 г. ответното дружество е превело на ищеца 4016, 86 лева от общо дължимата сума по фактура № **3/01.04.2022 г. в размер на 26 227, 20 лева (л.

14 от делото). Като основание за превода е посочено: „№ **3.1.4.22 и прихващане 573.2.7.5 пшеница рек. 21 г.“.

На тази основа следва да бъде заключено, че претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 22 210, 34 лева, представляваща неиздължен остатък от продажна цена по Договор № ***207/01.04.2022 г. за покупко-продажба на земеделска продукция – 40, 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, следва да бъде уважена.

С Определение № 210 от 24.01.2023 г. съдът е приел за съвместно разглеждане, направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 22 210, 34 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на договор за продажба № **22/20.04.2022 г. Същото е с правно основание по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 82, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 1, ал. 2 от договор за продажба № **22/20.04.2022 г.

За доказване основателността на възражението за прихващане е в тежест на ответника да установи наличие на действително облигационно правоотношение между страните по договор за продажба № **22/20.04.2022 г. (фактура № 573/27.05.2022 г.); неизпълнение на договорното задължение от страна на ищеца да предостави на ответника пшеница със здрави и цели зърна, в добър търговски вид, годна за преработка, без чужди миризми, без чужди предмети и жива зараза във всички стадии на развитие, без токсични примеси и отровни семена, пестициди, рицинови семена; настъпването на имуществени вреди в размер на 22 210, 34 лева, изразяващи се в директна и индиректна обработка на ПЧМВ – разтоварване и инспекция по време на експедиция от Б. В. Б. ЕООД; причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносения резултат.

По делото се събраха доказателства за наличие на правоотношения по договори за продажба между четири субекта – „Б.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, ЕТ „С.

– К. К.“ и „С. А.“ ЕООД. Хронологически първи по ред е договорът за покупко-продажба № ***-596-W/31.03.2022 г., сключен между „Б.“ ЕООД и „К.“ ЕООД. По силата на това съглашение ответникът се е задължил да предаде на „Б.“ ЕООД 10 000 тона хлебна пшеница, реколта 2021 г., в 4 периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022г., като достави стоката до пристанище в град В.. Съгласно чл. V, б. „б“, ал. 5.3 от договора „в случай, че качеството на предадената от продавача стока не отговаря на договореното в чл. II, ал.

2.1, б. „д“ и следващите, то продавачът дължи пълната стойност на увредената стока, както и покриване на всички допълнителни разходи, възникнали в резултат на увредата, но не по-малко от десет процента от общата продажна цена на цялото количество стока“.

Във връзка с този договор е изготвена фактура №

1000000566/30.04.2022 г. за продажба на 4860, 980 тона пшеница за сумата от 3 232 551, 70 лева (л. 35 от делото). Счетоводният документ е за сумата от 161 627, 59 лева, като е отчетено приспадане на аванс от 3 070 924, 12 лева. В приетия като доказателство приемо-предавателен протокол от 30.04.2022 г. между „К.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД е удостоверено с кои автомобили е доставена 4860, 980 тона пшеница и с кои автомобили е върната (л. 36 до 41).

Впоследствие „К.“ ЕООД е сключила договори за покупко-продажба с ЕТ „С. – К. К.“, „С. А.“ ЕООД и с трети лица, за да набави необходимото количество пшеница за изпълнение на договора с „Б.“ ЕООД. По делото не са налични доказателства за закупеното количество пшеница от трети лица.

Събраха се такива само за закупеното от ЕТ „С. – К. К.“ и „С. А.“ ЕООД. В хода на процеса ответникът многократно акцентира на обстоятелството, че двамата търговци са свързани, тъй като К. К. е и управител на ищцовото дружество. Следва да бъде уточнено, че се касае за два отделни правни субекта, всеки от които е страна по отделни правоотношения с ответника.

Именно поради тази причина и всеки от двата субекта носи отделна отговорност за неизпълнение на задълженията си по конкретен договор.

Ответното дружество е сключило с ЕТ „С. – К. К.“ два договора за покупко-продажба. От първия Договор № ***174/01.04.2022 г. за покупкопродажба на земеделска продукция (л. 25 от делото) се установява, че едноличният търговец се е задължил да предаде на ответника 924, 780 тона пшеница от български произход, реколта 2021 г., а ответникът се е задължил да заплати стоката на продавача при единична цена от 640 лева за тон или обща сума в размер на 591 859, 20 лева. Едноличният търговец е издал и фактура за дължимата сума с № 0000000602/01.04.2022 г. (л. 26 от делото).